Седемте млади художници от Пловдив не се възприемат като продължители на традиции и на десетилетния имидж на града. По-скоро предпочитат да живеят във времето си и да се изразяват спонтанно.

Младите художници на Пловдив имат свое общество (или общества) и се подкрепят. Мнозина от тях самите вероятно ще са резервирани към подобно твърдение, тъй като е сложно взаимодействието между силата на индивидуалността и все пак пребиваването в някаква общност. Но всъщност всички си помагат за проектите, участват в съвместни изяви, ателиетата на част от тях са населили и една от най-мистичните сгради в Пловдив – бившата Окръжна болница, собственост на ефория „Зограф“ до Пешеходния мост. Младите художници на Пловдив не се възприемат като продължители на традиции и на десетилетния имидж на града. По-скоро предпочитат да живеят във времето си и да се изразяват спонтанно, водени единствено от собствената си природа, таланта и уменията.

Вълко Чобанов

На фона на бясно конкурентната среда в София например, в Пловдив младите художници не си съперничат, уверен е един от тях – Вълко Чобанов. Тази година той е куратор на FLUCA – австрийския културен павилион и в програмата му участват някои от неговите пловдивски колеги. Заел се е със задачата с ентусиазъм, макар и да признава, че работата е много и е за сметка на създаването на собствено творчество. През септември му предстои изложба в Института за съвременно изкуство – като част от наградата БАЗА, която спечели през 2019 година. Другата част от наградата – резиденция в САЩ – той оползотвори по много особен начин – карантиниран в Ню Йорк. Нелепо стечение на обстоятелствата с особена ирония на съдбата, предвид интереса на художника към изследване и критика на културни нагласи на Америка, които щеше да му е любопитно да изучи отблизо. Докато чака следващия шанс, Вълко Чобанов продължава да получава много важни признания и покани. Предстои най-престижното му международно участие досега – в биеналето Art Encounters в Тимишоара, където е поканен от кураторка от Tate. Вълко е и сред номинираните тази година за Наградата за полет в изкуството „Стоян Камбарев“.

Димитър Шопов

Димитър Шопов е един от най-разпрострените в жанрове и похвати автор.  И той е носител на БАЗА (за 2016 г.), но също и на литературната награда „Южна пролет“ – за своята хроника за художника Милош Гавазов, на когото, заедно с изкуствоведа Вера Млечевска, посветиха поредица изследвания и артистични акции. Другото присъщо изкуство на Шопов е киното – там жанровете на творбите му са трудно обозначими, най-известни сред тях са „3D Dogs“, който пресъздава спомен от детството му  и „Ново село“, посветен на Ново село. Димитър Шопов е работил и по академичната си специалност – сценография – в театър „София“ и в „Сфумато“. Още по-трудно се описват интересите и нагласите, които показва в творчеството си – освен от изследване на забравени български класици, той се интересува още от примитивно изкуство, както и от използването на „примитивни“ компютърни технологии за претворяване на стари снимкови албуми в живописни пана в лично негова дигитално-аналогова техника; откривател е още на техниката подувна живопис. Той е един от обитателите на „попското здание“, както наричат сградата с многото художнически ателиета.

Димитър Генчев

Но не всички млади художници имат страст към създаване на нови похвати. Има няколко, които работят изключително в класически визуални техники и развиват уменията и посланията си в тях. Димитър Генчев, също разположил работното си студио в зданието, използва обемните помещения, за да разгърне максимално форматите на своята свръхусърдно извайвана фигуративна живопис.  Той се е посветил на постигането на съвършена картина. „Опитвам да рисувам големи платна, които да са безкомпромисни – споделя Димитър Генчев. – Искам да извлека максимума на изображението, независимо колко време и усилие ще ми коства. Все пак това, което правим, е с идеална цел и ако има компромис, то просто се обезсмисля.“ Този стремеж се затвърждава след скорошната му голяма изложба в Museum De Domijnen в Ситард – Нидерландия. Той е един от пловдивските млади автори с най-много самостоятелни изложби – в галерии в Амстердам, Утрехт , София и разбира се, родния Пловдив. Художникът е носител на наградите за живопис на Bunning Brongers, Амстердам; Награда на Национален конкурс на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, на голямата награда на Societe Generale Expressbank, София. Привличат го гледките от бивши индустриални зони, в чиято запуснатост открива красота, особени при определена светлина. Често поставя и някакъв логично несъвместим със средата елемент или направо съчетава разнопосочни сюжети  в една композиция.

Явор Костадинов

Забележителен живописец е и Явор Костадинов. Напоследък той експериментира и с видео творби. В картините му има влечение към фантазното, към неочакваните съчетания и широки възможности за интерпретация. Рисува с размах, експресивно, също фигуративно, но образите му често изглеждат като видения, фантоми или знаци, понякога са и съвсем абстрактни.   Провокират го проблемите на времето, но винаги извежда момента тук и сега към универсални размисли. Не държи на класическото живописно платно, често работите му са на малки листове, чиято подредба понякога създава обща композиция. Явор Костадинов съвсем скоро бе на двумесечна резиденция в Сите дез ар в Париж. И той улучи не най-благоприятния момент –  затворени музеи и много рестрикции. „Все пак през по-големия период частните галерии работеха и това беше ценно като опит – да  видя изложби и да се запозная с  изложбените практики –  разказва Явор. Музеите липсваха, усещах, че изпускам нещо много съществено. Но успях да поработя, включително и навън в самия град – излизах със скицник и рисувах в непосредствен контакт със средата“ – споделя още Явор за своята резиденция. Преди нея други важни негови отличия са:  награди за млад автор от Националните изложби в Габрово (2017), Сливен (2018), Монтана (2018); награда за живопис от конкурса на „Алианц“ – България за 2018; номинация за наградата за изкуство „Сирак Скитник“; награда за живопис на ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен (2018); Награда „Анастас Стайков“ като дипломант от НХГ  „Цанко Лавренов“ (2012).

Мич Брезунек

В потвърждение на приятелската нагласа на пловдивската артистична атмосфера, към нея се приобщават и образи от най-неочаквани места. Така например вече имаме пловдивски художник на име Еруан, a.k.a. Мич Брезунек. Той е французин, живее в Пловдив от няколко години и е признателен за това на съдбата и на половинката си Мартина Вачева. Във Франция е членувал в колектив за графични фензин издания, като комиксови похвати остават част от творчеството му и днес. Той също работи  с разнообразни медии – керамика, животински кости, живопис, принт, късометражно кино… Сега трескаво подготвя новия си филм “Recycle Life”. Това ще е центърът на предстояща изложба, с която ще кандидаства за награда БАЗА (той е сред номинираните тази година). Този негов проект, както много други, има екологична тема. Той представя психиката на хората, които изхвърлят  боклуците си сред природата и нагласите на различните поколения към проблема. Изложбата ще включва още инсталация от гуми, населена с миниатюрни скулптури, които пресъздават ситуациии, свързани със замърсяването. Както казва самият Мич, работите са направени с любов и ирония.  

Мартина Вачева

„НИЕ, пловдивските художници, сме едни романтични пънкари, които обичат да живеят. Без суетата как бихме изглеждали и какво биха си казали за нас, просто си измисляме наши правила и се забавляваме.“ Това кредо на Мартина Вачева, с цялата си хъшлашка небрежност, представя – и като стил, и като съдържание – философията на младите творци. Споделено е по повод изложбата „ФОН: Млади автори от Пловдив“, в която галерия Сариев представи селекция от млади художници през 2019 година – част от програмата на Пловдив “Европейска столица  на културата”. Тогава за първи път толкова обхватно бяха представени визуалните артисти от това поколение. Мартина Вачева е едно от най-колоритните присъствия сред тях с многостранен артистичен опит не само в областта на визуалните изкуства. На фона на цялата ироничност на изказа в работите ѝ, тя често пътува в древността и пренася символи и образи в съвременността. Интересуват я митовете, фолклора, приказките, но и съвременната попкултура, влиянието на медиите. Материалите, с които работи, са най-разнообразни, често са органични – животински екскременти често изграждат нейни пластики или платна за живописване. Мартина Вачева открива самостоятелна изложба в галерия „Сариев“ през юни тази година.  Сред многото ѝ международни участия се открояват експозиция в Музей Фолкванг в Есен, Германия;  Биеналето на графиката в Любляна през 2019, където спечели  Research Residency Award - отличие, получавано преди от Хуан Миро, Виктор Вазарели, Дейвид Хокни, Деймиън Хърст и още ред световни имена.

Александра Милева - Лекси

Едно от най-новите попълнения в младата пловдивска група е Александра Милева – Лекси, чието присъствие обещава много ярки и необичайни провокации. Живяла е в Париж, още като ученичка организира в София фестивала „Терра Номадика“. Преди месеци най-спонтанно решава да остане в Пловдив, като локдаунът ѝ ограничава обратния достъп до Швейцария, където учи. Запознава се с друг пришълец, избрал града – Мич Брезунек. И сега готвят съвместен проект за FLUCA, където ще направят „Чалга храм“. Много от артистичните ѝ акции са спонтанни пъформънси на форуми за изкуство, където тя не  е сред официалните участници, или на места, където провокацията ще е най-стъписваща. Като най-често тя бива изгонена от съответната локация. Което не е невиждан похват, но Лекси премисля всичко през основния си интерес – взаимоотношенията между балканската и западноевропейската култура и какво може да се случи при срещите помежду им. Авторка, която несъмнено ще допълни подобаващо своеобразието на пловдивската артистична сцена.

Защо... Все още млади?

Заглавна фотография: Софийска градска художествена галерия, БАЗА 2019, автор: Вълко Чобанов © Радостин Седевчиев