Така се разхождам из нашия мил Пловдив – и никога не ми е скучно! Как да не го обичаш?

Пламен Кочев, графичен дизайнер

Пловдив ли? Пловдив за мен е многопластов – пластове от образи през времето. Всички се гордеем с многовековния си град, преживял не една епоха и запазил живеца си. Но за мен нещата са малко по-различни, разхождайки се, аз „виждам“ града ни едновременно в няколко слоя. Буквално – нещо като добавена реалност.

През 2013 г. създадох Фейсбук групата „Акция „Фото Пловдивъ“ на старите фотографии, която се разви до една любознателна общност. Най-доброто място за всеки родолюбив пловдивчанин! Благодарение на спомените и коментарите в общността, се натрупа богат исторически пласт, в който нашият любим град заживя нов живот. Възприятието ми за него се обогати чрез хилядите снимки от миналото. Мога добре да си представя как е изглеждало всяко едно място, през което минавам. Какъв живот е кипял, как са изглеждали хората, какви сгради е имало наоколо – живо, в цвят. Колко от сградите са се запазили и кои са си заминали безвъзвратно, оставяйки нетленен спомен за себе си единствено в старите фотографии.

Така се разхождам из нашия мил Пловдив – и никога не ми е скучно! Как да не го обичаш?

Винаги ще помня радостта от това да седнем с татко на „ашуре със сладолед“ в сладкарницата под читалище „Назъм Хикмет“ до Джумая джамия. Или когато сме изгледали някой филм в кино „Балкан“, да седнем (всъщност стояхме – беше кракмаг) на „тройка кебапчета с гарнитура“. Е, за мен беше едно кебапче с питка – дъхава и вкусна. Малките радости на обикновените хора. Мирис на детство. Уханието на нов мокет в панаирните палати, на дъхав чимшир в Етнографския, на мокрия топъл паваж в първите мигове на летния дъжд. Гледката от хълмовете, ветрецът по мостовете, негата в лятната вечер край фонтаните…

Да изреждам ли още?

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32