тихата уличка
Тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува
октомври 8, 2020
само тук
Осъзнах, че само тук се чувствам цял
октомври 8, 2020

Никой тук не е чужд и непознат

никой тук

Сякаш никой тук не е чужд и непознат.

Антония Александрова, Game support specialist в Telus International Europe

Няма да ми стигне мястото, за да изредя всичко, заради което обичам Пловдив… Но може би най-съществената причина е енергията на града! Сякаш никой тук не е чужд и непознат. Имах късмета да израсна сред много шарени и интересни хора (художници, музиканти, актьори, учители, фотографи, журналисти – всякакви индивидуалности), което ме научи да бъда отворена към хората и да обичам да общувам с всички. Та с тези хора сме си говорили и стигнахме до извода, че и сам да излезеш в Пловдив – никога няма да останеш сам!

Най-ясно усетих това, докато работех в „Найлона“… Преди 2-3 години бях на смяна и в бара бяхме аз, Вожда (собственикът) и може би още 1-2 клиенти. Спомням си, че около 2:00ч. земята се разтресе около 30-40 секунди (да, доста страшно земетресение). Изминаха точно 10 минути, след което барът беше пълен с познати и непознати. Всеки побърза да дойде, за да сподели уплаха и да дочака вторичния трус в компания.

След като приключих с барманството, следващото място, където бях много топло приета и се запознах с нови и интересни колеги, беше в екипа на TELUS International Europe! И тук усещам многоцветието и разнообразието на града, преплетени в характерите на хората, с които имам възможност да общувам.

Как да кажа… Обичам Пловдив, защото тук на душата ù е леко и спокойно. Защото улиците са красиви (дори и когато са с чукнати плочки или липсва паве), хората са благи и интересни, а възможностите – безброй!


Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 – 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32

Подкрепи списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!