Огнян Читаков

Арика Адамс
Арика Адамс
10/10/2023
Октомври, 2023 (бюлетин, бр. 26)
17/10/2023
Арика Адамс
Арика Адамс
10/10/2023
Октомври, 2023 (бюлетин, бр. 26)
17/10/2023

Огнян Читаков

Огнян Читаков
Споделете

Огнян Читаков ни упътва предварително до ателието си в Асеновград и казва, че ще го намерим „там, между камъните“. Говори за камъка – любимия му материал – като за човек, с когото общува. Читаков е един от авторите в тазгодишното издание на Есенните изложби „Функции на състоянието“, което може да видим през септември.

Казват за теб, че си рядък скулптор. Какво ще рече това?

Не знам, това е тяхно определение. Работя с голямо удоволствие и страст. Може би е, защото малко хора в България работят с камък в такъв мащаб. Иска се опит и умения в занаята.

А ти откъде открадна занаята?

От баща ми, беше каменар. Благодарение на него имам основата, която доразвивам до днес. Както умения, така и база. Покрай него научих много за обработката на камъка, после в Академията нещата отидоха в творческа посока.

От колко време си се посветил на камъка?

От 1992 г. са първите ми стъпки в изкуството, с някакъв вид скулптура. Учех мебелно производство, правих разни работи от дърво, но материалът не беше моят. Започнах с камъни, позаякнах малко и добих кураж.

Кога разбра, че правиш изкуство?

Това е страст, която те тегли, няма значение дали ще ти пляскат, или не, когато живееш с нея, мислиш я, търсиш я. Хубаво е някой да ти каже: „Браво, страхотен си!“, но в крайна сметка, когато завърша една работа, се чувствам удовлетворен. После ми хрумват 2-3 други. Творческият процес не свършва.

Из ателеието на Огнян Читаков © Нула32

А как започва при теб?

Във всяка работа виждам провокация за следващата. Това са стъпки в пространството, което все повече се разширява. Колкото повече се разширява, толкова повече възможности се отварят пред теб. В началото имаш една-две работи – в едната си влюбен, в другата си влюбен, не можеш изобщо да погледнеш напред. Като се натрупат, имаш поглед в много посоки, комбинираш ги. Не всяка става гениална, но процесът не спира. Това е потокът на творението – влезеш ли в него, успееш ли да излезеш от ограниченията и стереотипите си, от това, което са те учили в училище, в Академията, успееш ли да се откъснеш от всичко това, тогава можеш да правиш каквото си искаш.

Всеки ден ли ти се случва?

По принцип да. Изкуството е много ревниво. Ако не го правиш, започваш да се страхуваш да тръгнеш наново. Ако не работя седмица, после ми е трудно.

Има ли с какво още камъкът да изненада?

Формата изненадва, въздействието. Има разлика между една работа от гипс, една от камък и една от стиропор. Самото усещане, като застанеш срещу него… Камъкът си тежи на мястото,. Иска повече време, за да го усетиш. Бавна материя е, защото е много стар.

Какво не знаят хората за камъните?

Не знаят да общуват с тях. Всеки върви, спъва се в камък, ядосва се, а всъщност камъкът си е там преди теб, ти не го гледаш, ти трябва да му се извиниш, защото ти си го изритал. Камъкът е материя, тя ни държи, ние сме върху нея. Ако го няма земното кълбо, къде ще сме? Ако ги няма пътищата? Даже и в пастата за зъби има абразив, пак камък. И в нас има много минерали.

Из ателеието на Огнян Читаков © Нула32

Какво искаш да постигнеш?

Да сменя представата на хората за камъка. Например да го накарам да лети, да стои във въздуха. Всички знаят, че той тежи, че е на земята, че е трудна материя, особено гранитите, които за мен са съвсем нова провокация.

Как изобщо ги обработваш?

Работи се с машини, но без да знаеш какво искаш, не можеш да направиш нищо, каквито и машини да имаш. Самият инструмент не може да ти свърши работата, трябва ти да го управляваш. Първо трябва да ти хрумне, да решиш как да стане и тогава да го направиш. Машините са направени да режат плочки, стъпала. Трябва да тръгнеш срещу функцията на машините, това е другото предизвикателство – така да изкривиш нещата, че да си направиш своето, без да строшиш машината.

Кое е най-предизвикателното?

Самата среща с камъка. Да се изправиш пред този материал, да имаш смелостта да почнеш да работиш по него. Да влезеш в диалог с него, да го усетиш. За мен това не е просто собствено решение, защото той може да не ми позволи да вкарам идея си, чувствителността си. Можеш да влезеш много по-навътре откъм състояние и изказ, когато работиш в диалог с траен материал. Съпротивата на материала те кара да бъдеш по-отговорен и сериозен. Когато е глина, ти мажеш, мачкаш, може и така, може и онака, докато при камъка – отнемеш ли 2 мм повече, не можеш да ги върнеш, падат на пода и това е. Трябва да намалиш всичко останало. В твърдите материали трябва да си абсолютно наясно кой си, какво искаш да кажеш, докъде искаш да стигнеш. Един удар повече може да бъде фатален.

Из ателеието на Огнян Читаков © Нула32

Има ли общо между хората и камъните?

По характер си приличат. Има много хора, които отвън изглеждат меки, готини, като морените в реката. Реката и животът са ги оваляли – гледаш ги мекички, ухилени, но ако решиш да им влезеш рязко, чукът отскача. Теглят ти майната. Това е – да вникнеш в структурата на материала, защото външно може да изглежда мек, но да не е. Има голямо сходство в състоянията, в начина на общуване. В търпението. Не всеки камък ще ти даде да правиш с него каквото си искаш. А този, който пресилиш, се разпада.

Трябва ли да имаш среда в този занаят?

Лично на мен не ми е толкова важно. Нямам тази потребност да се хваля, да говоря. За мен е прекалено показно. В крайна сметка това е личен път. Търсиш себе си. Средата не е определяща.

Каква е крайната точка в този път?

Цели нямам. Аз съм в своя път. Докато съм жив, ще го правя. Идеи винаги ще има, трябва да има ръце и възможност да ги реализираш.

Огнян Читаков
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!