Ономатопея

Правдолюб Иванов
Да си въ-обазиш света с Правдолюб Иванов
16/05/2023
Медийният брой
Къде ще откриете Нула32?
30/05/2023

Ономатопея

Ономатопея
Споделете

Ономатопея стана самостоятелно същество, което диша, пие и ръмжи към всеки сноб, взел се на сериозно. Преди да изтече годината, някой някъде пита – Кога ще правим Ономатопея?


Мяу-мяу, или иначе казано звукоподражание на котка, която е гладна.

Иван Костолов: „Защо не направим изложба на вашата компания в ателието ми?“.

В изоставена къща в стил Баухаус на връхче над ул. „Отец Паисий“, любимо място за срещи по онова време, Инди предлага име за изложбата – Ономатопея (1) . Звучи добре, измисляме някакво абстрактно обяснение да оправдаем името. Като кончето Да-Да прррффф…

Първото издание, както всичко, което се случва за пръв път е изпълнено с ентусиазъм и чиста форма. Идеята е да няма претенции, участват хора, които учат в академии, и наивисти, обединени от любовта към изкуството. Няма куратор, няма концепция, няма оценки. Влизаш през найлоновия тунел към ателието с гола тухлена стена и бири в бидони с лед. Музика, хора навсякъде по етажите на сградата, която е виждала и по-добри дни. Момче с маска и рокля обикаля пространството в мълчание. Изложбен пънк в няколко части.

Втори опит. Бам-бам. Дайте да се свържем с институциите в този град, да бъде по-официално. Среща с Краси Линков в застоял кабинет, почти като в „Кръстника“. Получаваме предложение, на което можем да откажем – Мексиканска графика, но срещу заплащане. Броят на участниците е нараснал прогресивно от първото издание, така че събираме парите и ги предаваме с леко горчив привкус. Откриване на изложбата в 18 ч. В 20 ч. вече искат да ни изгонят. Навън вали, кап-кап.

Стига толкова с официалните институции. Трето издание в независима галерия Point blank. Малка е по размер и се чудим как да поберем отново набъбналия брой участници. Въвели сме възможност за прогресия, всеки, вече участвал в Ономатопея, може да участва отново и освен това да покани още един човек. Възможност за неочаквани артистични срещи. Пространството изисква радикални решения. Всички творби трябва да са в размер А4 и се отказваме от имена на артистите под творбите. Майките им няма да могат да разпознаят най-хубавите рисунки на света. Успяваме да се поберем на двата тесни етажа присъщи на сграда в Капана, пфиу.

Плакат на първата Ономатопея

Четвърто издание – това започна да се случва регулярно. Завръщане в сградата от самото начало. Ванката вече не е сам с ателие там. Етажи, етажи, етажи, празни с нужда от ремонт, липса на дограми, капещи покриви, мрачни стълбища, ниски наеми. Златна мина за художници. Ономатопея започва да си печели слава, много искат да участват, организация – затруднена. Хора идват в деня на откриването и започват да си закачат „творбите“, където е останало място. Един си слага баджовете от минали фестивали на пирон, друг си изпразва съдържанието на чантичката на свободен рафт, трети поставя огромна тиква на земята (да, тиква), детски колички на перваза до прозореца. Нещата излизат малко извън контрол. Момче обикаля с брадва по коридорите, тиквата е разбита на парчета в земята. Край на четвърто действие. Пляс, пляс, пляс, пляс.

В антракта Красимира Кирова пристига с табличка, в която има луксозни лакомства и черпи гостите на изложбата. Оказват се скилидки чесън с шоколадова глазура и различни сладкарски украси. Снобите се мръщят, някои се смеят, други реват (от чесъна), а един младеж дори поиска още.

Ономатопея №5? Няма? Няма място, няма организация, може би няма желание, годината ще изтече, без нашето любимо артистично събрание. Но я почакай, заражда се идея. Ще направим времева капсула и ще покажем творбите си, когато има място, организация и желание. Решението е взето. Всеки, който иска да участва, трябва да опакова добре работата си и да я донесе на конкретно място, в рамките на няколко дни. Нещата се складират внимателно в пластмасов бидон, от тези за кисело зеле, който се запечатва и бива заровен в имота на братя Чобанови, да чака по-светли дни. Никой няма представа, какво другите са сложили в бидона. Идеята е след пет години, когато евентуално ще се състои десетото юбилейно издание, тази времева капсула да се изрови и да се покажат нещата. Фиииууу.

По-нататък изложбата продължава. Година след година, шесто, седмо, осмо, девето издание. Местата са различни – галерии, студио за татуси, Найлона и добрата стара сграда, откъдето започна всичко. Участници, стари и нови, прогресията върви като верижен ядрен разпад, неутрони, неутрони, неутрони. Художници, доценти, любители, деца, педанти маниаци и обикновени безделници. Появяват се дори тематични издания, но не за възхвала на Георги Димитров. Умерената „флора и фауна“ и по-прогресивната „порно“, чиято идея дължим на друг голям вожд – Петър Порязов. Без излишни напъни, нещата се развиват естествено. Ономатопея стана самостоятелно същество, което диша, пие и ръмжи към всеки сноб, взел се на сериозно. Преди да изтече годината, някой, някъде пита – Кога ще правим Ономатопея? Отговорът е в поредното издание, което не може да се спре от вируси, нашествия от нилски водоплавки или дори от мързел и апатия. Динг-донг, да живей!

Трифон Ташев, личен архив

Юбилейното десето издание, премина с много съспенс и драматични обрати. Имаше слухове за сегрегация на ваксинирани и неваксинирани, която в духа на Ономатопея се превърна просто в пияни и не толкова пияни. Изложбата се помещаваше в облагороденото ателие на Мартина от старата позната сграда и дивата ѝ некултивирана част. Разпъване на кабели, да се докара ток до отдалечените кътчета. Тъмни коридори с приглушено осветление, помещения с рухнали стени, ъгли за видео-прожекция, концерт, музикални селектори, парти осветление, печка на дърва, трезви, пияни, пънкари, философи, весели, ядосани. Само дето прословутият бидон така и не беше открит. Разочарованите копачи се появиха в напредналата част на вечерта и всички разбрахме, че не се шегуват.

Така до последното издание, за момента, на което и бидонът се намери и партито продължи, и хората продължиха да участват в това зародено от спонтанна идея явление, без куратори, без претенции, без оценки, амин. Бзззззззззззз


Ономатопея (на гръцки: ονοματοποιΐα; в българската литературна терминология е позната и като звукоподражателна дума) е дума, или съчетание от думи за интерпретиране на звуци от всякакво естество, като най-често обозначава думи, с които се представя издаден звук от естествен, а понякога и изкуствен произход. Като част на речта в българския език в изречения ономатопеята обикновено изпълнява синтактичната функция на междуметие. Примери: звук от часовник (тик-так); звук от звънци, камбани и т.н. (зън-зън, бзън, тин-тан и т.н.); звук от кихане (апчих и т.н.)


Заглавноо изображение: Мая Къркаличева

Ономатопея
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.
Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!