Разговор с Григовор за "маркетинга на носталгията"

В брой със заглавие „Отживелици“ нямаше как да не направим асоциация с популярните напоследък рекламни стратегии, които разчитат на събуждането на спомена и на създаването на носталгично настроение в потребителите. Обзалагаме се, че дори и хората без заявен интерес в областта могат да назоват поне няколко примера за това.

Още по-любопитно ни стана, когато открихме, че резултатите от скорошно изследване на потребителските навици показват, че сме много по-склонни да купуваме, когато се чувстваме носталгично. Оказва се, че това не е случайно и се нарича „маркетинг на носталгията“, а когато такъв не е възможен, се прибягва до„newstalgia“, т.е. до измисляне на въздействаща история за миналото на продукта или услугата.

Дали това наистина е така и осъзнато ли е в българския си вариант, трябваше да се допитаме до някого с поглед отвътре. Разговаряме с Илия Григоров, по-познат на младата аудитория под рап псевдонима си Григовор, за неговото мнение за нещата като човек с опит в рекламната индустрия.

Консуматорско общество ли е българското?

Григовор: Бих казал, че започва да става. Най-много хора виждам в мола да ядат сладолед и да ходят на „Вулканични изтребители 2: Възходът на Кейн“.

Какво да разбираме под ,„vintage“ и защо го срещаме все по-често като етикет наляво-надясно?

Винтидж за мен е „добре остаряло“. Но като етикет ми е малко безсмислено, защото всички такива течения биват корумпирани в един момент от ирония и подигравки. Така се превръщат в неща с негативна конотация. Я присади негативна конотация на „добре остаряло“! 

Проучване показва, че хората са по-склонни да харчат пари, когато се чувстват носталгично. Осъзнато ли е това в България, или всички ретро увлечения в рекламата напоследък са по-скоро случайност?

Всъщност хората са по-склонни да харчат пари, когато се чувстват генерално добре. Носталгията помага за извикването на добри чувства, то е меланхолично, но заредено с по-скоро положителни емоции за „едно време, в което бяхме млади, безгрижни и супер“. Нормално е рекламата да капитализира върху това.

Как точно се продават спомени и има ли пазар за тях у нас? По какво си струва да сме носталгични като общество днес?

Отзад напред: за мен си струва да бъдем носталгични, тъй като носталгията е красиво чувство. Не го смятам за нещо лошо. По същия начин сме чувствителни към красотата, еротиката и хубаво сниманите тортички. Извикват приятни, топли емоции. Та колкото повече такива чувстваме, толкова по-добре. Има два проблема в използването на тези емоции за реклама – първо, не всички могат да имат хубаво снимани тортички и второ, има рекламоправячи, които по твърде примитивен начин използват тези емоции като средство за манипулация.

По-комфортно ли се чувстваме в миналото? Неразбиране или страх от онова, което има да идва, е обяснението за прекомерното ни вглеждане в историята?

Комфортът със сигурност е стъпало, но и темата е дълга. Като цяло, въпросът е формулиран отлично като за кратък отговор. Иронията е там, че миналото също не е твърде сигурно, тъй като има твърде много версии за него. Но аз съм „оптимист за миналото“, с което поздравявам шефа на рекламата Йордан Жечев.

Какви биха били социалните, а и политическите последствия от предозирането с рекламна носталгия?

Няма да има никакви последствия, хората и без реклама предозират с носталгия. По-смешното ще е, ако хората станат носталгични към миналото, защото в него няма толкова реклама. |32

Фотография: Савина Матакиева

Стани член на Клуб Нула32 през 2020-а!

• Виж името си на следващата ни корица!
• Използвай целогодишно 10 % отстъпка в гастро бар Multi Culti, ресторант thEATre и Пивоварница Каменица!
• Гледай спектаклите на Драматичен театър - Пловдив на 50%!
• Поръчай членската си карта тук!

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine