За обикновения човек археологията носи мистиката на неизвестното, духа на приключения и обещанието за разкриването на несметни съкровища. Затова и заблудите, свързани с археологията, археолозите и въобще миналото, са много. А в нашия град, където настоящето се преплита с миналото, са направо в изобилие. 

Ето защо поканихме археолога Екатерина Илиева да ни разведе из най-популярните митове, които е чувала за науката, професията си и разбира се, Пловдив.

За археологията:

Мит: Археолозите копаят с четчица и малка лопатка.

(„Аз не знам как успявате всичката тази пръст да я изкопаете с четка и лопатка?“)

Реалност: Тези инструменти често се ползват от археолозите, но въобще не са основните, с които обектите се проучват. На повечето археологически разкопки се налага премахването на огромни количества пръст и съответно се използват всички уреди, които могат да бъдат от полза в това начинание. В някои случаи се копае с фини инструменти, в други – с кирка, а в трети – с багер.

Мит: Археолозите търсят да намерят злато, тъй като то е най-голямото съкровище.

(„Гърнето със златото намерихте ли, а?“)

Реалност: В повечето случаи ние се радваме на неугледни предмети като парчета керамика с определена украса, малки отломъци мрамор и дори горяло дърво. Това е защото най-важни са находките, които носят нова и ценна информация. Така например украсата на керамиката може да подсказва присъствие на необичайна група хора, мраморните отломъци могат да свидетелстват за наличие на работилница, а горялото дърво може да се използва за по-точно датиране на обекта. Разбира се, всеки археолог се радва, когато открие златни предмети по време на разкопки, тъй като това се случва сравнително рядко и значително обогатява разбирането ни за хората от миналото и техния живот.

Мит: Археолозите откриват предметите от миналото цели.

(„Добре, тия съдове как така се запазват цели под земята?“)

Реалност: За съжаление, цели съдове се откриват изключително рядко и най-вече в запазени градени гробници. Повечето съдове, които ще видите в музеите, са открити на малки парчета, а впоследствие са възстановени в предишния си вид от специалисти реставратори. Следите от тази обработка трябва да останат видими, за да могат посетителите да разберат каква и коя част от съда е оригинална, и коя не. При следващото ви посещение в музей, вгледайте се в различните съдове и ще ги откриете.

Мит: Всеки проучен археологически обект трябва да се запази и да се превърне в туристическа дестинация.

(„Вие, като копаете толкова много в Пловдив, няма ли да ви станат малко повече туристическите обекти?“)

Реалност: България е страна с дълга и богата история, пълна с амбициозни строители и безжалостни унищожители. Ето защо, изключително рядко се откриват обекти, които са достатъчно запазени, за да могат да се превърнат в атрактивна, интересна и разбираема туристическа дестинация.

Мит: Археолозите разкриват останки от динозаври.

(„И откривате ли динозаври наистина?“)

Реалност: За наше огромно съжаление, тази чест и привилегия се пада на нашите колеги палеонтолози. Археологията е наука, която изучава следите от дейността на човека от миналото.

Мит: Учените крият информацията за археологическите разкопки и тя не може да се открие.

(„Добре, кога най-накрая можем да прочетем какво откривате?“)

Реалност: От 1977 година всички археологически проучвания в България се публикуват в сборника „Археологически разкопки и открития“. С всяка година те стават все по-обстойни, а от 2019 година сборникът може да се открие в безплатен, електронен вариант на сайта на Националния археологически институт с музей към БАН. А пловдивчани добре да знаят, че към Регионален археологически музей – Пловдив функционира може би най-богатата специализирана археологическа библиотека в страната. Тя носи името на един от първите директори на музея и бележит български археолог Борис Дякович.

За музея:

Мит: Всички предмети в музея са копия, а оригиналите се съхраняват на тайно място.

(„Много хубав музей! А къде са скрити оригиналните предмети?“)

Реалност: Да, наистина е възможно да видите копия в музея, като например копието на Панагюрското златно съкровище, но преобладаващата част от предметите са оригинали. А „тайното“ място, в което се съхраняват находките, които не са част от основната експозиция, е фондът на музея. Тези предмети можете да видите по време на временни изложби.

Мит: Всеки предмет, който археолозите открият, се излага в музея.

(„Кога ще можем да видим в музея този предмет, който показаха медиите?“)

Реалност: Повечето предмети, откривани при разкопки, остават във фондовете на музея. В експозиционното пространство място намират само най-добрите и значими експонати от музейната колекция.

Мит: Очите на животните от ритоните от Панагюрското съкровище са били от рубини, но археолозите, са ги откраднали.

(„Добре, а къде са рубините?“)

Реалност: Ако се вгледате в съдовете, там, където следва да са очите на животните, наистина изглежда все едно нещо липсва от тях. Това е, защото действително нещо липсва, но това не са рубини. През IV-III в. пр. Хр., когато е изработено Панагюрското златно съкровище, стремежът на майсторите е бил да предадат образите реалистично. Ето защо и очите на животните от ритоните по всяка вероятност са били  инкрустирани със стъкло или емайл – материали, които позволяват да се пресъздаде изразителността на окото. 

Мит: Панагюрското съкровище отдавна е продадено извън страната, а у нас са останали само безброй копия.

(„Няма какво да ни лъжете, всички знаят, че в България са останали само копия.“)

Реалност: Панагюрското съкровище е напълно оригинално, като това е потвърждавано през годините от редица изследвания, включително физико-химически. Съществуват три копия на съкровището: в археологическия музей в Пловдив, в Националния исторически музей в София и в Историческия музей в Панагюрище. Всяко едно от тях се различава от оригинала по определени белези, както изисква законът.

За града:

Мит: Пловдив е най-старият жив град в Европа.

Реалност: Безспорно можем да твърдим, че Пловдив е градът с най-богато археологическо наследство в България. Разкопките на праисторическите селища в рамките на града, доказват, че територията му е била заселена преди повече от 7000 години. Тези ранни земеделски общности съществуват в продължение на хиляди години с известни прекъсвания. Но за „град “ покрай тепетата можем да говорим най-рано от елинистическата епоха (края на IV – I в. пр. Хр.), като той достига разцвета си през римския период (I – IV в. сл. Хр.).

Мит: В Пловдив има амфитеатър.

Реалност: Това вероятно ще е шок за много пловдивчани, но в нашия град няма амфитеатър, а театър. Сложната и красива дума „амфитеатър “ означава „двоен театър“, т.е. театър с форма на елипса, а не на полуелипса.

Мит: Някой нарочно е заровил останките от римския град, за да не знаят хората колко е бил велик.

Реалност: Колкото и невероятно да звучи, археологическите останки се озовават под земята по естествен начин. С годините на обитаване по естествен начин се натрупват остатъци от човешката дейност. А в периодите, в които местата не са обитавани от хора, природата си казва думата. По същия начин, по който дворът на една необитаема къща само за няколко години може да стане неузнаваем, така и един град, съществувал преди две хилядолетия може да се озове под земните пластове.

Мит: На Античния театър са се провеждали битки с кораби.

Реалност: Открити са косвени данни за това, че в театъра на Филипопол са се провеждали гладиаторски битки. Но те въобще не са били от мащаба на битките с кораби във вода, т.нар. naumachia, които пресъздават известни морски битки. Историческите документи свидетелстват, че такива представления са били организирани в близост до Рим и дори в Колизеума.

„Бил е красив мъж“ – кражбата на една от най-ценните находки в музея

Между спасеното и разрушеното – археологическите открития, които променят облика на града

Хронология на една мечта – 140-годишната битка между културата и мрака

Заглавна илюстрация: © Дона Джоглева