Неизбежно в края на броя си задаваме въпроса: как изглежда бъдещето на журналистиката? Потърсихме мненията на представители на гилдията, академичните среди и гражданското общество.

Проф. Нели Огнянова

Всички разказваме истории и най-лесно е да ги разкажем онлайн. Гражданската журналистика вече не е допълнение към традиционната, тя е основен източник на информация. Но как това се отразява върху журналистиката като професия? Европейският съд за правата на човека казва, че журналистиката има задължения и отговорности и само който спазва стандарти, може да се ползва със защита на свободата на изразяване.

Има новина: професионалната журналистика не е даденост. Бъдещето на журналиста – този професионален посредник, длъжен да спазва установени стандарти – не е гарантирано. Това трябва да се има предвид, когато се говори за защита на журналистическия труд, или за публичен ресурс за финансиране на медиите, или за нарастващата заплаха от „новинарски пустини“ и цели райони и общности без свои традиционни медии. Журналистиката се бори за право на живот в един динамичен свят на радикално променени потребителски модели и алгоритмично приоритизиране.

Новината не е добра. Нито лоша. Професионалната журналистика в наше време прави новини за хора, които обикновено вече знаят новините (наблюдението е на Рос Аткинс от Би Би Си) или, за съжаление, превратните им интерпретации. Тогава? Заслужава бъдеще и защита журналистиката, която във всеки момент помни причината за съществуването си. Която дава повече на хората – отвъд разказите в социалните мрежи – и която им помага да правят осъзнати и информирани избори за важните неща.

Даниел Ненчев, журналист

Бъдещето на журналистиката ще бъде дефинирано от нейната способност да достига до всеки. Бъдещето на журналистиката зависи от планирането на това как професионалните медийни форми да бъдат ценени и използвани от всеки индивидуален потенциален потребител. И то с цел да му помагат да взима информирани решения за своя живот, а не просто да го забавляват, да го използват за трупане на rating или определяне на share. Бъдещето на журналистиката е в нейната многоканалност. Журналистика ще се създава в и за метавселените на VR и AR средите, холограмите и “интернет на нещата”.

Журналистиката на бъдещето е безпристрастна, когато става дума за значими за голямата част от хората факти, които споделя точно, коректно, проверено и в контекст.

Журналистиката на бъдещето е пристрастна – към хуманистични ценности, висок морал и ярки постижения на изкуството и културата. Журналистиката на бъдещето е като журналистиката от времето на Ботев до секундите в Tik-Tok днес – основен инструмент на почтените професионалисти, които работят в полза на хората.

Благослав Михайлов, основател на „Стража“

Технологиите тотално преобърнаха традиционния медиен модел. Докато в миналото хората са се осведомявали единствено от медии, които филтрират и интерпретират информацията, днес ключова роля за разпространението ѝ имат социалните мрежи. Те също са форма на медия, но съдържанието им е създадено от потребители, т.е. платформата не носи отговорност за
него. Това си има своите хубави страни – глас има абсолютно всеки човек, води до по-органично разпространение на информацията, по-трудно цензуриране и влияние върху гледните точки. Липсата на контрол носи и своите недостатъци – не може да се търси отговорност за публикуване на дезинформация и пропаганда, застрашаваща да разплете тъканта на обществото. Огромни маси от хора вярват повече на това, което четат във Фейсбук, отколкото в мейнстрийм медиите. Въпреки очевидните недостатъци, вярвам, че тези промени представляват демократизация на медийното пространство. Въпрос на време е повечето хора да проумеят, че не всичко, което четат в Интернет, е истина. И изграждането на достоверна гражданска позиция изисква критична мисъл.

Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

Най-важната новина – трима журналисти за моментите, които няма да забравят

„Не е най-добрата, но друга вече няма“ – историята на ПОТВ

Заглавна фотография: проф. Нели Огнянова, Даниел Ненчев, Благослав Михайлов, колаж