Последни статии


април 25, 2019

Светлината си отива на разсъмване

С изгорял стомах, възпален черен дроб, разстроени нерви, небръснати и отпуснати, равнодушни към всичко в света, непоносими сами на себе си, те седят така и пият и пиейки, очакват най-сетне в съзнанието им да пламне оная чаровна светлина, с която пиенето осиява ония, дето напълно му се отдават, заради която сладко се страда, пропада и умира и която за съжаление, с годините, се явява все по-рядко и сияе по-слабо. Иво Андрич – „Мостът на Дрина“ Стоиш на високия стол, облакътен върху непоклатимия бар и клатещия се […]
април 25, 2019

Бог от машината

В началото на тази тема се срещаме с Димитър Стоянович, главен редактор на списание L’Europeo. Повод за разговора ни е 59-ия брой на изданието, в който обект на размисъл беше един от най-популярните и глобални пороци, а именно – хазартът. Доста неща могат да ни разсеят в кабинета на събеседника ни, но вниманието ни грабва непознатата и все още неокачена черно-бяла фотография на Кемал Ататюрк, който държи цигара в дясната си ръка. Преди да започнем, Стоянович запалва вместо него. Страстен пушач е, отбелязва, но на нас […]
април 14, 2019

Защо… Пороци?

На Владимира, която ни гледа от небето Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости. В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би и […]
февруари 24, 2019

Трубадурът и гениалната му улица

Срещам го случайно. Помага ми да паркирам в събота вечер на „Отец Паисий“. Не знае на кого дава указания. Когато изключвам двигателя, вече е продължил по пътя си. Извиквам се, за да му благодаря и го връщам с няколко крачки назад. Каня го на по бира, но отказва. Някакъв майстор щял да идва у тях, затова се разбираме за утре. За тези, които сега се включват, Йордан Терзийски, по-известен като Белия вожд, е един от деветимата „другосветци“, за които разказахме във втория ни брой. Поводът сега […]
февруари 19, 2019

Изчезналият град

Стефчо беше станал рано, както обикновено. Имаше си начертан маршрут, който строго спазваше всеки ден. Понякога дните не бяха успешни и се налагаше да импровизира. Забиваше се по нови улици и влизаше в непознати барчета. Започна бизнеса си преди години сам, когато вече не намираше алтернатива и не го взимаха в нито една институция. Той и не искаше. Тази работа предполагаше свобода, разполагане със себе си и среща с много различни хора всеки ден. Разбира се, понякога добавяше и нови локации, колкото да не му омръзне […]
февруари 12, 2019

Ние, артаджиите

Какво се случва в главата на артаджията? Как се въртят мислите му? Предстои пътешествие през една артаджийска мисъл, но преди това нека да изясним, че имаме една и съща представа за арт. Дефиницията на това нарицателно се базира на едно и също при всички — интерпретация на света, изразяване на индивидуалността, неповторимостта, уникалността на всеки един. Само някои обаче виждат истинското изкуство, отвъд артаджийството. От 2-3 години в Пловдив има една пост-културна сцена, чието мото е „Изкуство, а не арт“. Преди още 5-6 години един от […]

Местата, където ще ни намерите

logo_gray_0005_Logo_BIONAT_Printlogocolor_0005_Logo_BIONAT_Print
logo_gray_0004_logo-KCM_BGlogocolor_0004_logo-KCM_BG
logo_gray_0003_MALL-logo-vectorlogocolor_0003_MALL-logo-vector
logo_gray_0001_Vector-Smart-Objectlogocolor_0001_Vector-Smart-Object
logo_gray_0000_Vector-Smart-Objectlogocolor_0000_Vector-Smart-Object
logo_gray_0002_Vector-Smart-Objectlogocolor_0002_Vector-Smart-Object