Градската футболна игра
юни 14, 2019
Никой не може да ни отнеме любовта на хората
юни 14, 2019

Паметта на битката

2 096 928 000 секунди. 24 270 дни. 68 години, 1 месец и 15 дни. Един дъх, вечна памет. Времевата лента между първото и най-великото пловдивско дерби в историята. На 1 април 1951 г. „Локомотив“ и „Ботев“ излизат един срещу друг на стадион „Локомотив“ в парк Лаута. Смята се, че на срещата е имало около 8000 зрители, които са видели успеха на пловдивските железничари с 3:0.

По-любопитното е, че първият гол е дело на знаковия играч на „Локо“ – Петър Събев, по прякор Маймуната. Минутата е 49-та, а Маймуната дава тласък на едно от най-големите съперничества в българския футбол. Прякорът на вкаралия първото попадение в летописа на битката олицетворява умело небивалия екстаз, безграничната лудост, която изпитва всеки, когато крещи името на своя тим в мач срещу врага.

68 години и 45 дни по-късно Ботев и Локомотив излязоха в първия си директен мач за трофей. Купата на България.

История

Тъканта на този безкраен спор за чест е съставена от над сто клетки (с финала двубоите са точно сто и двайсет – дванайсет за Купата и сто и осем за първенството). Над сто мача, които превръщат срещата в памет, в разказ за поколения футболни романтици.

Битката между „Ботев“ и „Локомотив“ е един от пилоните на родния спорт. Съревнование, върху което са залепени хиляди погледи. Мач с богата визитка.

През различните времеви периоди дерби мачовете в града са били между отборите на „Ботев“ и „Левски“ Пловдив, „Спортклуб“ и „Левски“ Пловдив, „Ботев“ и „Спортклуб“. След 1947 г. за дерби започват да се считат двубоите между „Ботев“ и „Спартак“. Тези два отбора се обединяват през 1967 г., като оттогава големият мач се играе между „Ботев“ и „Локомотив“.

Първата среща на ниво А група между „жълто-черни“ и „черно-бели“ е през 1951 г., когато „Локомотив“ печели с 3:0.

Статистика

Най-голямата победа за „Локомотив“ е на 8 септември 1974 г. – 7:3, а за „Ботев“ – 2 пъти по 5:0 през сезони 1988/1989 и 1995/1996. С най-много мачове за „Ботев“ са Динко Дерменджиев и Виден Апостолов с по 28, а за Локомотив – Георги Василев (Гочо) с 27. Вечен голмайстор в историята на срещата все още е Гочо със своите 12 попадения, един повече от вече покойния Динко Дерменджиев (11 гола). Титани в спорта и в живота.

Купата

Двата тима са се изправяли общо 12 пъти в двубои за Купата (9 сблъсъка, след които „Локомотив“ води с 5:4 крайни успеха)

50-те

Първите мачове между двата отбора са в зората на социализма – в началото на 50-те. Според вестник „Народен спорт“ уводният двубой от 51-ва година е „успял да привлече рекорден брой зрители“, докато според „Отечествен глас“ „мачът е започнал точно навреме“, което е призив „това да се спазва в бъдеще“.

Следват срещи, в които двата тима си разменят победи, като пресата отчита това с кратки и обрани хроники: „Локомотив отново загуби, това е трето поражение за тях поред в дербито“ (в.“Народен спорт“, 2:1 за Ботев Пд през юни 1951 г.).

60-те

Първият голям разгром в полза на един от двата тима идва във възловия момент през сезон 1962/1963 г. С претъпкания със звезди отбор на „АСК Ботев“ – Георги Аспарухов-Гунди, Динко Дерменджиев и Виден Апостолов, канарите помитат градския враг с 4:0 като гост в последния кръг на шампионата. Това обаче не им стига да изместят „Спартак“ Пловдив от първата позиция в класирането и остават на едва 3 точки от градския си съперник.

„Локомотив“ отвръща на удара две години по-късно, когато взима един от най-сладките си успехи в зората на това съперничеството. Т. нар.  рецитал на Иван Кънчев, по-познат като победата от „Кънчова поляна“. Става дума за двубоя от август 1964 г., когато железничарите печелят на ст. „Христо Ботев“ с 2:0. „Отдавна „Ботев“ не беше напускал своя стадион победен“, пише „Народен спорт“. Преименуването на „Колежа“ на „Кънчова поляна“ е част от фолклора на дербито, като феновете на Локомотив започват да се заяждат със своите съперници, които преди това са смятани за фаворити.

Едно от на-важните за съдбата на двата клуба дербита е през пролетта на 1967 г., когато „Ботев“ печели измъчено с 1:0. „Състезателите на железничарите, след като 78 минути диктуваха играта, допуснаха чрез Бекяров грешка и Попов отблизо отбеляза единственото попадение“, пише в. „Комсомолска иска“. „Отечествен фронт“ е лаконичен: „Невинаги по-добрият печели“. В края на сезона канарчетата става шампиони за втори път в историята си – начело е Васил Спасов-Валяка, които превръща в патент убийствените контраатаки.

Месец след това събитие идва ново административно реорганизиране на футболния живот в Пловдив. „Ботев“, „Спартак“ и „Академик“ се обединяват в пловдивския мастодонт „Тракия“. Старите ботевисти все още коментират, че в това решение основна роля изиграват „тънките сметки“ да се обезсилят двата дотогавашни пловдивски гранда – „Ботев“ и „Спартак“ – за сметка на „Локомотив“.  Факт е, че „Ботев“ вече не е сред фаворитите за челни места в първенството.

70-те

Драматично е дербито през ноември 1970 г., когато Георги Убинов бележи три гола с глава в рамките на девет минути и носи успеха на „Ботев“ с 3:2. Срещата е една от най-атрактивните и завързани за последните години, в която интригата остава до финалния миг. „Какво повече може да се желае от два стари и опитни съперника, които напълно удовлетвориха присъстващите 25 000 зрители“ („Отечествен глас“).

Осем години след като канарите за първи път са вкарали четири гола срещу своя съперник, през май 1971 г. самите те получават същия брой попадения. „Локомотив“ печели с 4:1 в един спектакъл, изнесен от дуото Христо Бонев (два гола) и Георги Василев.

През 70-те се играят два от най-резултатните двубои между двата тима. Футболни трилъри от най-висок ранг – успехът като гост на „Локомотив“ с 4:3 през август 1972 г., както и рекордният успех със 7:3 на железничарите у дома през септември 1974 г. Двата мача бележат апогея на атрактивния, комбинативен, модерния футбол, поел полъха на европейския „тотален футбол“ на холандците от началото на десетилетието.

80-те

И „Ботев“, и „Локомотив“ могат да се похвалят с бележити моменти през 80-те, но канарите живеят в своята златна ера. „Локомотив“ пък страда, когато между 1981 и 1983 г. се намира в Б група. През 1982/83 г. тимът обаче печели турнира за Купата на съветската армия – първият голям успех за клуба.

В периода 1981 – 1991 „Ботев“, воден от Динко Дерменджиев и Иван Глухчев, става вицешампион (1986), пет пъти бронзов медалист (1981, 1983, 1985, 1987 и 1988) и носител на Купата (1981). Сухите статистически данни обаче не могат да разкрият привлекателния стил, който кара десетки хиляди да изпълват стадионите в Пловдив и страната. Кадрите на школата дават голяма част от основните футболисти на този тим. Новата генерация на „Тракия“ блести в продължение на повече от десетилетие. Футболистите са с толкова изявени качества, че в тима не е намерено място за бъдещата суперзвезда Христо Стоичков.

През 80-те „Ботев“ доминира над „Локомотив“ с пет успеха и едва едно поражение в дванайсетте двубоя помежду им. Равенствата са шест. Най-големите победи идват през август 1983 г. (4:2 на „Девети септември“през 35 000 зрители), август 1987 г. (5:2 на „Девети септември“ през 12 000 зрители), както и през август 1988 г. (5:0 пред 10 000 зрители на „Девети септември“). Три маркови сблъсъка, които олицетворяват зенита на канарчетата.

90-те – „,Ново време”

На 10 ноември 1989 г. комунистическият режим пада от власт. Започва вълна от промени във всички области на живота, включително и спорта. Финансирането на клубовете преминава в ръцете на частни спонсори.

Любопитни са писанията в пресата за първите дербита от новото време. След 1:1 на ст. „Локомотив“ през август 1990 г. в. „Народен спорт“ пише следното: „Зрителите? Те бяха необичайно малко за пловдивското дерби. Пазарната икономика настъпва и във футбола – цените на билетите растат…“.

Периодът е труден и за двата отбора. Светлите дни не се виждат, а игрово съставите започват да деградират спрямо представянето си в предишното десетилетие. През 90-те „Локомотив“ изравнява баланса на силите, като съумява да спечели 7 победи и да загуби 6 пъти в 19-те двубоя между двата тима през десетилетието. „Ботев“ е разкъсван от управленски проблеми с честа смяна на треньори.  Най-знаковото дерби на десетилетието е през 1995 г., когато „Ботев“ печели един от най-големите си успехи – 5:0, когато Костадин Видолов вкарва хеттрик. С този успех канарите изравняват клубния си рекорд за победа в дербито (от 1988 г.).

Новият век

През новото хилядолетие „Локомотив“ достига най-големия си връх в клубния летопис  – шампионската титла от сезон 2003/2004 г. под ръководството на Едуард Ераносян и финансовото благодетелстване на покойния вече Георги Илиев (същата година е спечелена и Суперкупа на България).

Докато „Локомотив“ търпи възход, „Ботев“ страда под фалшивото и срамно управление на Димитър Христолов. Той се озовава начело на ръководството през март 1999 г. и остава на този пост до края на 2009 г. „Локомотив“ доминира в сблъска в началото на века, като постига триумфи с 5:3 през ноември 2002 г. и с 4:0 през септември 2007 г. За двубоя през 2002 г., в. „Марица“ пише: „Да, това беше дерби и Пловдив може да се гордее с тази продукция“, а вестник „Футбол“ е кратък: „Това беше шоу, което дори съдията не успя да развали“.

През 2010 г. феновете на „Ботев“ гонят злощастния президент Христолов, който уж иска да продаде клуба за все по-изгодна и по-изгодна сума. Това обаче така и не става, а „Ботев“ агонизира. Все пак канарите взимат победа на честта в последното дерби срещу „Локомотив“ от ерата Христолов – през ноември 2009 г. с 1:0 на Колежа.

През сезон 2012/2013 г. „Ботев“ се завръща в А група. На пловдивската футболна карта разцъфват отново и пловдивските дербита. Канарчетата определено се представят по-добре в мачовете между двата тима през второто десетилетие на века.  В този период дербито търпи и няколко невиждани сценария.

През март 2014-а г. срещата е преместена от Пловдив в София, поради наказание, наложено на „Ботев“ заради действия на техните фенове. На Националния стадион „Васил Левски” „жълто-черните” печелят с 2:1 в едно от най-странните и безпрецедентни дербита на Пловдив, което в крайна сметка се играе в София.

Само няколко седмици след това – през април 2014 – „Ботев“ печели служебна победа с 3:0, след като срещата между двата тима на стадиона в парк „Лаута“ е прекратена поради ексцесии, предизвикани от феновете на „Локомотив“. Мачът е спрян в 40-ата минута, след което смърфовете са наказани със загуба по служебен път.

През юли 2016-а г. се провежда второто в историята дерби на Пловдив, което се играе извън пределите на града. Поради изграждане на осветление на базата на „Ботев“ в Коматево,  срещата трябва да се премести в Бургас – на стадион „Лазур“. Феновете на двата тима пълнят почти до краен преден съоръжението в горещия юлски ден, „Ботев“ и „Локомотив“ поделят точките след 1:1. През септември 2017 пък „Ботев“ печели дербито на своята база с 3:0, но срещата е играна пред празни трибуни поради ново наказание заради действия на феновете на тима.

Най-големият успех в този период на „Локомотив“ идва в турнира за Купата на България. През сезон 2014/2015 г. черно-белите надделяват с общ резултат 3:2 в двата мача с финален гол в последните секунди на двубоя в кв. Коматево.

Що се отнася до последния силен период на един от двата отбора – преди финала за Купата от май 2019, трябва да кажем, че „Ботев“ започва своя възход при Николай Киров след началото на сезон 2016/2017 г.  Той постепенно изгражда комбинативен, скоростен, привлекателен футбол на базата на млади български футболисти, както и на някои разумно направени покупки на чужденци.

В края на сезона тимът побеждава шампиона „Лудогорец“ (2:1) във финала за Купата на България, а няколко месеца по-късно феновете на канарчетата виждат втори триумф над разградчани – този път в двубоя за Суперкупата на България след дузпи.

Пътят до най-великото дерби

Двата тима имаха коренно противоположни съдби, за да стигнат до първия си мач, противопоставящ ги за трофей – Купата на България.

В турнира канарчетата се справиха с „ЦСКА 1948“ (4:1) и „Берое“ (0:0, 4:3 на дузпи) като гост, както и „Черно море“ (1:1, 3:1 на дузпи) у дома. Крайно драматичен полуфиналът с „ЦСКА-София“, който се игра в два двубоя. В първия мач у дома жълто-черните надделяха с 3:2, което остави шансове на съперника за реванша. Там буря от събития насити срещата с невъобразими обрати. „Ботев“ поведе с 2:0 до почивката, но допусна обрат с 2:3 през втората част, когато остана с 9 души поради два спорни червени картона. В последната минута на редовното време обаче гол за 3:3 изпрати отбора във втория му финал в надпреварата в рамките на три сезона.

За „Локомотив“ пътят бе значително по-приемлив. Победи над „Поморие“ (1:0) и „Дунав“ (2:1) изправиха отбора срещу „Етър“ Велико Търново в четвъртфиналите. Именно това бе може би най-драматичният двубой за железничарите, които се добраха до 1:1 във Велико Търново и имаха повече късмет в рулетката на дузпите – 7:6. В полуфиналите смърфовете надделяха над „Септември“ Сф (4:0 общ резултат), като си гарантираха първи финал в турнира от 2012 г. насам.

Така в последния двубой за Купата един срещу друг излязоха двата отбора, предизвикващи най-големите вълни от емоции в Пловдив. На 15-ти май 2019 г. на Националния стадион „Васил Левски“ повече около 21 000 души видяха как един гол е способен да раздели града. Едно попадение (на словенеца Ален Ожболт, 73‘), което отдалечи двете агитки на милиони километри една от друга. По вертикала. Черно-белите полетяха към рая и се настаниха удобно върху облаците, докато жълто-черните трябваше да потънат в бездната и да изживеят най-тежката нощ в историята си. Единият трябваше да загуби. Другият да победи и да остави нов ярък отпечатък върху паметта на битката. Недостигнат връх, който нито един успех в дербито на града до момента не бе имал честта да изкачи. |32