Миризмата на печени чушки и суетящи се комшийки по разни рецепти, ме карат да се чувствам наистина у дома.

Веселина Янкова, декоратор

От 16 години живея в Сан Франциско. Неслучайно избран от мен, градът на седемте тепета, само че от другата страна на океана. Хълмовете, топлите хора, улиците с неспиращи фестивали и артатмосферата – всеки един момент ми напомня за моя роден град.

Завръщането ми в Пловдив не зависи от сезоните. Пловдив е вълшебен и примамлив по всяко време на годината.

Цъфтящите липи през пролетта – ах, тази миризма! – ме карат да копнея за дълги разходки по централните улички. Звукът на сгушените гургулици ме пренася в детството ми, когато по настояване на баба взимах дремките си в хамака на двора. Колко търсих тези звуци там, чуждата земя.

Пловдивското лято е вълшебно! Цар Симеоновата градина е бягството ми от жаркото слънце. С радост всеки път откривам, че сърничките, чешмата с моминското хоро, момичето и момчето и къщичката за птички все още са там и се поддържат добре. Липсват ми само белите лебеди, плуващи грациозно в езерото.

С гордост показвам на моите гости разкопките на „Гладстон“ – керамичните пещи. Лично аз ги открих като дете, докато си играех в калта на строящия се подлез на пощата тогава.

Сега настъпва есента, аз съм тук и пак ще бъда свидетел на сменящите се цветове на дърветата по тепетата. Без да напускаме града, пловдичани можем да сме в гората или край реката. Богатство!

Нямам търпение да започне и правенето на лютеница. Лежерната градска обстановка, комбинирана с миризмата на печени чушки и суетящи се комшийки по разни рецепти, ме карат да се чувствам наистина у дома. И когато гларусите се завърнат на кино „Комсомол“, ще знаем, че идва зимата. Имаме си лукса да ни е морско, докато разхождаме модерните си палта по Главната.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32