Херман Роршах е швейцарски психоаналитик, починал през далечната 1922 година. Кофти, никога не е успял да дойде на по бира в Петното. Петното, което е утвърдил като метод за психологическо оценяване на субекти, чиито възприятия е записвал посредством интуитивните си прозрения и после анализирал. Петното, което ние си направихме на бар! Това ни е готиното на българите, европейците измислят нещо велико, научно и полезно, а ние му взимаме името и го правим бар. Благодаря ти, Хермане, за откритието!

Петното стои малко в края на Капана, на границата на квартала. Леко встрани от шума и навалицата. Регионалното МВР го скрива от хорските погледи по Малката главна. Ако не знаете за него, най-вероятно ще го разпознаете по блуса, разливащ се по тротоара от отворените прозорци. Но ако сте от Пловдив е малко вероятно да нямате отношение към бара, защото е там от близо 16 години и не смята да ходи никъде. Само лятото му става прекалено горещо и се разхожда до Стария град, настанява се под дебелата и прохладна сянка на липите, където се подвизава под другото си добре познато име – Конюшните на царя. Същото правят и посетителите му, разбира се, без смяната на името. Така се появява и неписаният закон – в Петното през зимата, а в Конюшните през лятото.

Заведението може да не е най-старото или пък най-голямото наоколо, но пък си има достатъчно поводи за гордост. То е едно от малкото места в града, които те карат да планираш времето си. През цялото си съществуване Петното поддържа собствена визия и културна програма, която не спира да се случва и днес. Да дава сцена на онова, което остава извън медийното полезрение. Превърна се в поле на некомерсиалното, на независимото изкуство. Открива го и го популяризира. Улавя пулса на актуалната креативност. Нещо далеч по – трудно от това просто да бъдеш място за пиене. Безброй литературни четения, изложби, прожекции, спектакли и концерти, респектиращ брой писатели, художници, артисти и музиканти са били представяни и са представяли себе си и творчеството си в емблематичния бар. И точно тук идва най-важната подробност – обратната връзка (или както сега е модно – фийдбaк-a). Нещо, което липсва по другите места, а и градове. Обратната връзка, която получават хората на изкуството от публиката в Петното. От публиката, която си говори с авторите, оценява ги и чрез която те живеят. От публиката, която мястото създава и заради себе си. В този смисъл Петното излиза извън всички обичайни представи за клуб. Това е свят, който те приютява покрай поредната нова книга или поредната нова банда. Свят, който можеше да бъде създаден само от един колекционер на светове като Александър Секулов. Благодарим!

Снимки: Панайот Стефанов