Херман Роршах е швейцарски психоаналитик, починал през далечната 1922 година. Кофти, никога не е успял да дойде на по бира в Петното. Петното, което е утвърдил като метод за психологическо оценяване на субекти, чиито възприятия е записвал посредством интуитивните си прозрения и после анализирал. Петното, което ние си направихме на бар! Това ни е готиното на българите, европейците измислят нещо велико, научно и полезно, а ние му взимаме името и го правим бар. Благодаря ти, Хермане, за откритието!
Петното стои малко в края на Капана, на границата на квартала. Леко встрани от шума и навалицата. Регионалното МВР го скрива от хорските погледи по Малката главна. Ако не знаете за него, най-вероятно ще го разпознаете по блуса, разливащ се по тротоара от отворените прозорци. Но ако сте от Пловдив е малко вероятно да нямате отношение към бара, защото е там от близо 16 години и не смята да ходи никъде. Само лятото му става прекалено горещо и се разхожда до Стария град, настанява се под дебелата и прохладна сянка на липите, където се подвизава под другото си добре познато име – Конюшните на царя. Същото правят и посетителите му, разбира се, без смяната на името. Така се появява и неписаният закон – в Петното през зимата, а в Конюшните през лятото.
Заведението може да не е най-старото или пък най-голямото наоколо, но пък си има достатъчно поводи за гордост. То е едно от малкото места в града, които те карат да планираш времето си. През цялото си съществуване Петното поддържа собствена визия и културна програма, която не спира да се случва и днес. Да дава сцена на онова, което остава извън медийното полезрение. Превърна се в поле на некомерсиалното, на независимото изкуство. Открива го и го популяризира. Улавя пулса на актуалната креативност. Нещо далеч по – трудно от това просто да бъдеш място за пиене. Безброй литературни четения, изложби, прожекции, спектакли и концерти, респектиращ брой писатели, художници, артисти и музиканти са били представяни и са представяли себе си и творчеството си в емблематичния бар. И точно тук идва най-важната подробност – обратната връзка (или както сега е модно – фийдбaк-a). Нещо, което липсва по другите места, а и градове. Обратната връзка, която получават хората на изкуството от публиката в Петното. От публиката, която си говори с авторите, оценява ги и чрез която те живеят. От публиката, която мястото създава и заради себе си. В този смисъл Петното излиза извън всички обичайни представи за клуб. Това е свят, който те приютява покрай поредната нова книга или поредната нова банда. Свят, който можеше да бъде създаден само от един колекционер на светове като Александър Секулов. Благодарим!
Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.
Вижте повече тук.