А ти знаеш ли изобщо коя е Петя Дубарова?

студио VOOD
Победителите в конкурса на Schneider Electric за интериорен дизайн
31/03/2022
6fest
Фестивалът за улични изкуства 6Fest обяви ново издание с огнени спектакли
06/04/2022

А ти знаеш ли изобщо коя е Петя Дубарова?

Петя на моята Петя

Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета и изкуствено изградени конфликти.

Е, „Петя на моята Петя“ не е толкова лош, като за български. Това порочно определение, което обуславя голяма част от съвременното ни кино, може да се чуе след прожекциите на филма. И за съжаление, е вярно. На фона на крайни примери, като шокиращия експеримент „Уют“ или маркетинговия проект „Завръщане“, които определят дъното, броим за успех всичко, което го надскача. Проблемът е, че по тази логика състоянието на нещата често се задържа ниско над тази граница и с години не помръдва. Така че е хубаво от време на време да търсим друг коректив.

„Петя на моята Петя“ е силно схематичен, едностранчив и плосък филм със мощна маркетингова кампания, който се опитва по съвременен начин да коментира теми, свързани с образователната система и „истинските“ млади хора, които четат книги.

Сюжетът се върти около Петя и нейните приятели, които се изправят срещу закостенял директор (Юлиан Вергов) и доказват, че нищо не може да ограничи свободата на духа. Едно от нещата, които могат да се кажат в защита на филма е, че от време на време в сценария се споменават заглавия на книги и събужда нов интерес към поетесата Петя Дубарова.

Филмът продължава добре установена традиция в родното кино на истории за прогнилата образователна система и протеста на младите срещу „авторитарните авторитети“. Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета и изкуствено изградени конфликти.

Въпреки всички суперлативи по медиите остава въпросът би ли харесала филма самата Петя Дубарова. Мисля, че всеки, който се вълнува от добрата поезия, знае отговора. Което ме подсеща, че след една от прожекциите, мъж на средна възраст презрително ме попита: „Момче, ти знаеше ли изобщо коя е Петя Дубарова преди този филм?“. С което искам да напомня, че четенето не е на всяка цена гаранция за качество. Както демонстрира и самият филм.


Още от критическата рубрика на Нула32:

Захвърлени в природата – „Февруари“ на Камен Калев

Завръщане в Пловдив, без никой да ви пита

Пловдив във „Вечен град“ на Богдан Русев и „Сбогом, Пловдив, сбогом, Америка“ на Евгений Тодоров


Критическата рубрика на списание Нула32 се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Заглавна фотография: Кадър от филма „Петя на моята Петя“

Мартин Касабов
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.
Абонирайте се за бюлетина на Нула32 и Schneider Electric!

Абонирайте се за бюлетина на Нула32 и Schneider Electric!

Получавайте първи авторските материали на списанието и препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Успешно записване! Благодарим!