Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета и изкуствено изградени конфликти.

Е, „Петя на моята Петя“ не е толкова лош, като за български. Това порочно определение, което обуславя голяма част от съвременното ни кино, може да се чуе след прожекциите на филма. И за съжаление, е вярно. На фона на крайни примери, като шокиращия експеримент „Уют“ или маркетинговия проект „Завръщане“, които определят дъното, броим за успех всичко, което го надскача. Проблемът е, че по тази логика състоянието на нещата често се задържа ниско над тази граница и с години не помръдва. Така че е хубаво от време на време да търсим друг коректив.

„Петя на моята Петя“ е силно схематичен, едностранчив и плосък филм със мощна маркетингова кампания, който се опитва по съвременен начин да коментира теми, свързани с образователната система и „истинските“ млади хора, които четат книги.

Сюжетът се върти около Петя и нейните приятели, които се изправят срещу закостенял директор (Юлиан Вергов) и доказват, че нищо не може да ограничи свободата на духа. Едно от нещата, които могат да се кажат в защита на филма е, че от време на време в сценария се споменават заглавия на книги и събужда нов интерес към поетесата Петя Дубарова.

Филмът продължава добре установена традиция в родното кино на истории за прогнилата образователна система и протеста на младите срещу „авторитарните авторитети“. Под пластмасовата естетика „Петя на моята Петя“ сякаш крие добро сърце, но е трудно да се дестилира художествената му стойност на фона на всички клишета и изкуствено изградени конфликти.

Въпреки всички суперлативи по медиите остава въпросът би ли харесала филма самата Петя Дубарова. Мисля, че всеки, който се вълнува от добрата поезия, знае отговора. Което ме подсеща, че след една от прожекциите, мъж на средна възраст презрително ме попита: „Момче, ти знаеше ли изобщо коя е Петя Дубарова преди този филм?“. С което искам да напомня, че четенето не е на всяка цена гаранция за качество. Както демонстрира и самият филм.

Още от критическата рубрика на Нула32:

Захвърлени в природата – „Февруари“ на Камен Калев

Завръщане в Пловдив, без никой да ви пита

Пловдив във „Вечен град“ на Богдан Русев и „Сбогом, Пловдив, сбогом, Америка“ на Евгений Тодоров

Критическата рубрика на списание Нула32 се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

Заглавна фотография: Кадър от филма „Петя на моята Петя“