Пламена Пенчева е един от немногото хора в града, които активно се занимават със съвременен танц. Завършила „Театър на движението“, от няколко години насам участва в различни танцови и театрални проекти, популяризиращи изкуството пред по-широка публика. Пламена е и един от основателите на проекта Bodygraphics, който има за цел да разшири и развие мрежата от танцови артисти Пловдив.

С какво съвременният танц е по-различен от класическия? 

Пламена Пенчева: Много по-свободен е, можеш да експериментираш повече – и физически с тялото си, и емоционално. Балетът има конкретни правила. Съвременният танц е по-всеобхватен като понятие и обсег, абсолютно свободно поле за импровизация. В същото време разполага с конкретни техники, чрез които можеш да го разпознаеш. 

Как се запали?  

Гледах Анна Салазар в Баня Старинна. Бях много изненадана, не бях виждала допреди това съвременен танц. Правеше нещо на земята, на 4 крака, както казваме, имаше някакъв много жив, първичен животински елемент. Вече цялата беше доста мръсна, прашна от пода. Гледах я и сякаш усещах себе си, сякаш винаги съм искала това да съм аз. Мисля, че много хора изпитват подобно чувство на много силен вътрешен екстаз. 

Има ли сцена за съвременния танц в Пловдив? 

Сцена може да се създаде, но някой трябва истински да се ангажира с това. Анна често танцуваше и на улицата, търсеше всякакъв вид връзка с хората, независимо къде. Публиката е навсякъде, стига да имаш смелостта да се срещнеш с нея. 

Какво си пожелаваш да се случи в танцово отношение в Пловдив? 

Да се увеличаваме, да имаме повече творческо време и да срещаме с танца все повече публика. Мечтая си да излизаме по-често от кожата си, в добрия танцов смисъл. Да си доставяме това удоволствие. Защото много често хората казват, че не могат да танцуват, но моята позиция е, че не е свързано с можене. Може би някой не е професионален танцьор, но всеки може да танцува. Не е възможно някой да не може да танцува, това просто не е вярно. Не мога да си представя, че има човек, който съзнателно е решил, че не иска да изпита удоволствието от движението. Дори и ако само леко се поклаща в ритъм, то вече е в теб. 

Дори една сватба, ако си представим – едни хора танцуват лудо по средата на дансинга, другите стоят и гледат в мълчание. Какво им пречи на всички да танцуват? Не разбирам. Може би е въпрос на срам или задръжки.

Това по сватбите съвременен танц ли е? 

Ха-ха-ха, определено може да се види и съвременен танц, а когато погледнеш по-отдалече си е направо танцов филм.  

Задължително ли е да има музика в този филм? 

За мен не. Тишината понякога е един от най-завладяващите партньори.

Повече за проекта Bodygraphics може да прочетете ТУК.

Защо... Все още млади?