Мирослав Турийски за джаза като мисия
април 28, 2020
Теодосий Спасов
Градът на музиката
май 14, 2020

Plovdiv Jazz Fest или когато извънземните идват при нас

Plovdiv Jazz Fest

Колко е значимо това, което изживяваме в рамките на Plovdiv Jazz Fest, бе обобщено от самия Огнян Видев: „Преди 40 години, като ходехме по света, ние отивахме при извънземни. Сега извънземните идват при нас“.

В края на XX и началото на XXI век – освен утвърждаването на нови джаз музиканти – в Пловдив се формира и нова публика. Раждат се нови сцени и събития, които поддържат развитието и популярността на джаз музиката. „Пианото“ в Стария град и „Петното“, разбира се, са основните места за качествен клубен джаз, а през летните месеци и сцената в „Конюшните на царя“. Общинските деятели в сферата на културата също участват за възраждането на духа на джаза, вследствие на което се появява първото издание на фестивала „Пловдивски джаз вечери“ през 2005-а година. Негови основатели са Милчо Левиев, Иван Минчев и тогавашният директор на Дирекция „Култура“ в Община Пловдив – Йохан Девлетян. Фестивалът бързо се превърна в любим за меломаните от цялата страна, а паметни ще останат концертите на световни звезди като Били Кобъм, Жан-Люк Понти, Ранди Брекър, Трилок Гурту, Ян Акерман, Франк Гамбали и ред други.

Сред тях вписваме и почти всички прочути имена в родния джаз, начело с Милчо Левиев – първи артистичен директор на фестивала, Теодосий Спасов, оглавил феста през 2008-а, Йълдъз Ибрахимова, Марио Станчев, Симеон Щерев, Антоний Дончев, Любомир Денев, Венцислав Благоев, Румен Тосков и още много стойностни музиканти от различни поколения. Фестивалът „Пловдивски джаз вечери“ се провеждал на различни сцени в града, придобил ярка визия с декорите на Кольо Карамфилов, представил разнообразни прояви на класически и съвременен джаз, а след концертите изживяванията продължавали с джемсешъни в „Петното“… И така в продължение на десетилетие до последното издание през 2014-а.

През следващата година сякаш за да се потвърди максимата, че в природата няма празно пространство, Мирослава Кацарова заедно с малкия въодушевен екип на „Блу Ем“ стартира нов фестивален проект – Plovdiv Jazz Fest, продължител на джаз културата в града. Така се роди новият фестивал, който възприе наследството и го надгради с това, което ще ни припомнят следващите редове.

2015

Кърт Елинг пя в Пловдив на рождения си ден. Представи новия си тогава албум Passion World, един от най-лиричните в кариерата му, в който пее на няколко езика и разказва с музика как успява да погледне с различни очи на всяко място, което посещава. „Като джаз музикант ме привлича идеята да откривам музика, която никога преди не съм изпълнявал. Да стоя срещу публиката и да опитам да изразя какво означава да бъда тук в този момент“– сподели Елинг. Разбира се, концертът бе така съставен, че показа разноликите възможности и емоцията на един от най-брилянтните вокали в съвременния джаз.   

Опитвам да правя така, че всеки аранжимент да е в синхрон с характера на музиката, която изпълнявам в конкретния момент. И понякога усещам, че трябва да има много импровизации, понякога – не толкова. Някои ситуации предполагат развитието на повече вокално ефектни моменти. В други случаи е добре всичко да е по-приглушено, защото само така можем да постигнем романтиката, която търсим.

Кърт Елинг

Първият Plovdiv Jazz Fest стартира кулминационно, но в бъдеще предложи още много неповторими изживявания.

Четири от най-обичаните джаз дами на България се събраха за първи път заедно на сцената. Хилда Казасян, Мирослава Кацарова, Белослава и Андрония Попова представиха свои интерпретации на джаз стандарти.

„Любопитна съм към много неща. И отношението ми към музиката не е с много разделения. Опитвам се да седя на ръба – да имам познанията, но и да си остана интуитивна и да го правя – все едно за първи път го правя“– разказва Андрония Попова.

Изящната Виктория Толстой, внучка на Лев Толстой, очарова ценителите на качествения вокален джаз. Но не по-малко впечатляващ бе партньорът ù на сцената – пианистът Якоб Карлсон. Те също представиха нов албум, но и различни настроения от над 15-годишното си сътрудничество тогава. Представиха и произведения от периода на съвместната работа на Виктория Толстой с гения Есбьорн Свенсон, напуснал много рано земния свят. Те гостуваха за първи път в България, а след концерта признаха, че се чувстват така „като да летиш сред облаците“.

Росалия де Соуса. © Владислав Христов

Макар че бе съсредоточено върху вокалния джаз, първото издание на Пловдив джаз фест имаше и стилна инструментална вечер: с първия концерт на създадения специално за фестивала октет „Пловдив“, с инициатор и лидер Мирослав Турийски. Само за два месеца той бе успял да обедини съмишленици – някои от най-плътно присъстващите по родните сцени музиканти, като първото условие за селекцията е било да са сред най-добрите на своя инструмент, а второто – да са от Пловдив. Октетът изпълни авторски композиции на Турийски, много съвременна брас музика с европейско звучене.  Другата премиера бе на албума на  Живко Петров трио „Between The World“, повлиян от образци на класическата клавирна музика. Според пианиста големите класици също са били импровизатори, а джазът може да се мисли и като продължение на класическата музика.

Бразилката, направила кариера в Италия, Росалия де Соуса зарази всички с радост от живота в последната вечер на първия Plovdiv Jazz Fest. Тя изпълни авторски и класически боса нова композиции, заедно с трима италиански музиканти. И по този повод призна: „Не е вярно, че бразилската музика се усеща истински само от бразилски музиканти. Достатъчно е душата на звуците да намери път до твоята душа и тогава ставаш идеален изпълнител на бразилска музика“.

2016

Второто издание на фестивала вече бе с очакваща високо ниво публика. И успя да удовлетвори очакването с присъствието на класици и още многолики музиканти.

Четирите любими джаз дами, дебютно събрали се в предишната година, отново пяха заедно на сцената, този път – боса нова. Разбира се, музиката и духът на Жобим бяха в основата на вечерта. А свободата да се интерпретира на основата на ефирните класически композиции бе смело използвана от изпълнителките с  изобретателната намеса на музикантите, аранжирали песните и пиесите. Белослава и Андрония Попова изпълниха и авторски песни, които носят духа на боса нова. На Мирослава Кацарова бе една от най-дръзките интерпретации на любима прочувствена самба на Бебел Жилберто. На финала – четирите бяха момичета от Ипанема.

Бразилската жилка продължи и в първото международно участие в изданието „Зуко 103“ – основателите на стила бразилектро. Те представиха новия си албум „Етно шик“, но изпълниха концерта си с хитове от цялото си близо 20-годишно присъствие на световната сцена. Това беше третото гостуване на групата в България, а връзката им с нашата страна има много проявления. Оказа се, че вокалистката Лилиян Виейра много добре изпълнява българската песен „Джоре дос“. Научила я е от Янка Рупкина, с която участвала в Нидерландия в музикалното риалити Female Factory.

Една от големите звезди във фестивала – Ричард Бона – също призна, че харесва българските женски хорове, изпълняващи фолклорна музика, както и ромската музика от Балканите, която е вплитал в свои композиции.

Аз съм гражданин на света, взимам по нещо отвсякъде, където отивам. От Индия, от Бразилия, от Нешвил – Тенеси…  Имам си гуру места по света и често записвам с хора оттам, обменяме идеи. Където и да отиде човек, може да открие хубава музика. Аз съм щастливец, че имам възможност да виждам това отблизо, когато пътувам. И да се уча постоянно, защото това е едно училище, което никога не свършва. 

Ричард Бона

Plovdiv Jazz Fest
Ричард Бона. ©  Владислав Христов

Описват го като единствения достоен наследник на най-почитания виртуоз на бас китарата Джако Пасториъс. Точно колкото инструменталното му майсторство, изумителна е и способността му да претворява звуци и да извиква духове от всевъзможни точки на света в музикална феерия, която отдавна носи разпознаваемата марка Ричард Бона. В Пловдив той представи албума си Heritage, в който отдава почит не само на различни музикални географии, но се връща векове назад, за да разкаже за едно дълго общуване между културите на Африка и Карибите.

Един от акцентите във фестивала бе представянето на ювелирната музика на композитора и тромпетист Кени Уилър от няколко виртуозни джазови съмишленици, базирани в Париж.  В центъра на замисъла бе тромбонистът Георги Корназов. Участието на един от най-добрите джаз вокали в Европа –  Давид Линкс, направи изживяването още по-специално.

Финалната вечер бе за доайените – участници в класически за джаза проекти с величия като Майлс Дейвис и Бил Евънс или Чик Кърия и Джордж Бенсън. Майк Стърн и Дейв Уекъл, които много пъти са били на обща сцена, за първи път през 2016 година направиха турне със свой съвместен проект, в който двамата са ко-лидери. Публиката в Пловдив бе сред първите свидетели на тази колаборация.

Второто издание на Plovdiv Jazz Fest се запомни и с учредяването на наградата за цялостен принос към джаза. Първият ù носител бе Огнян Видев.

Нашето желание бе да погледнем към хора, които оцеляваха в годините на тежкия политически климат. Тогава имаше групи, които създаваха истинска, вълнуваща джаз музика, независимо от отношението. „Бели, зелени и червени“ през 1975 година са единствената група, която се оказва на Ню порт джаз фестивал. Тогава с тях е един китарист, който се превърна в символ на нашия град с начина на свирене и с усмивката си.

Мирослава Кацарова, директор на Plovdiv Jazz Fest  

Богатата акомпанираща програма, музикалните замисли, специално направени за фестивала, конкурсът за млади изпълнители – бяха другите надграждащи прояви на Plovdiv Jazz Fest 2016. А колко е значимо това, което изживяваме в рамките на фестивала, бе обобщено от самия Огнян Видев: „Преди 40 години, като ходехме по света, ние отивахме при извънземни. Сега извънземните идват при нас“.

Plovdiv Jazz Fest
Майк Стърн. ©  Владислав Христов

2017

Не концерт, а истински спектакъл даде началото на Plovdiv Jazz Fest 2017. Знаменитият пианист и визуален артист Джейсън Моран представи трибют на Телониъс Монк в една невероятна сплав от музика, атмосфера и визия. Звучаха не само композиции на Монк в неповторим съвременен прочит, а и гласът на гения, негови закачки и наставления към колегите. Зрителите видяха негови портрети, състояния, родните места на предците му… Моран бе подредил посвещението на своя кумир в цялостна мащабна композиция, която бе едновременно интимна и зрелищна. След последната програмна пиеса изпълнителите, осем първокласни инструменталисти от Ню Йорк, слязоха от сцената, преминаха през алеята до зрителите и завършиха с джемсешън във фоайето на Дома на културата „Борис Христов“.

Една от традиците на Plovdiv Jazz Fest е да показва, че и български музиканти създават нови състояния в джаза. Две любопитни родни премиери имаше на Plovdiv Jazz Fest 2017. Антони Дончев не за първи път общува с по-млади свои колеги с експериментаторски хъс и опит. Мултиинструменталистът  Росен Захариев и мултивокалистът Павел Терзийски му бяха партньори на сцената. Тримата изпълниха поредица от композиции на Антони Дончев и Росен Захариев с изящна естетика и подчертана експериментална линия. Една от пиесите бе посветена на Андрония Попова, която скоро напусна този свят.

Неслучайно вечерта, в която присъстваха най-много нейни артистични и житейски партньори, бе избрана за поднасянето  на специалната фестивална награда за Рони. Още повече, че тя бе участник в една поредица, основана на фестивала, започнала с „Четири дами пеят джаз“ и продължила с „Четири дами пеят боса нова“. През 2017-а също имаше подобен концерт, но този път с показателен надслов „Четирима господа пеят джаз“. Участниците – Свилен Ноев от „Остава“, Стефан Вълдобрев, Орлин Павлов и отново Павел Терзийски. Първите трима изпълниха свои хитове в джазови аранжименти, изваяни от Мирослав Турийски. Павел Терзийски  бе избрал класики на Коул Портър и Жобим. И отново показа, че е ярка находка на нашата сцена.

Завладяващата до екстаз музика на Дони Макаслин и неговия квартет буквално зашеметиха публиката в може би най-емоционалната фестивална вечер на третото издание. Това са музикантите, на които самият Дейвид Боуи се е доверил за звученето на албума Blackstar, за който е знаел, че е неговата лебедова песен. Дони Макаслин е един от забележителните саксофонисти и композитори днес, експериментатор и новатор, три пъти номиниран за „Грами“… Дори зрителят, зареден с големи очаквания от внушителните дози престиж в биографията на артиста, остава смаян от измеренията на музиката на Макаслин и неговия квартет, допълнени от сърдечно общуване и отдаденост на сцената. „Това е само второто ми посещение в България. Много харесах града, хората са топли и щедри. Бях и на концерта на Джейсън Моран първата вечер, беше изключителен. Публиката беше толкова съпричастна… Никак не съм учуден, че този град ще бъде Европейска столица на културата“ – сподели тогава музикантът.

Веселин Николов
Веселин Николов. © Владислав Христов

Саксофонистът Джошуа Редман бе финален гост на  Plovdiv Jazz Fest. Ценители от всички краища на страната дойдоха под тепетата, за да видят един от най-значимите музиканти, появили се през последните 20 години, по определението на Пат Матини. В Пловдив Редман бе с музиканти, с които работи от повече от 20 години – басистът Рубен Роджърс и барабанистът Грегъри Хътчинсън. По описанието на фронтмена на триото – те са тотално отдадени на джаза, експерти на своите инструменти, израснали с тази музика, дълбоко усещащи я с перфектен стилистичен език и речник.

Във финалната вечер на Plovdiv Jazz Fest бе обявен и носителят на фестивалната награда за цялостен принос в джаза. През 2017 година това бе основателят на легендарните „Бели, зелени и червени“ – Веселин Николов.

2018

А на Plovdiv Jazz Fest 2018 почетния приз получи и групата „Бели, зелени и червени“ в последния си състав, ръководен от Веселин Койчев. В нея Петър Джурков и Пъшо Конов са гръбнакът на състава още от първите му години. Владимир Хаджииванов – Доктора, Иван Енев и настоящият лидер са музикантите от последните две десетилетия на легендарната група.

Началото постави бразилската пианистка и певица Елиане Елиас. Дивата, която носи в кръвта си боса нова, но отдава почит и към класически мюзикъли и превръща във фин джаз всичко, до което се докосва – с пръсти или с глас. Тя потвърди, че да се слушат и гледат на живо нейните превъплъщения е неописуемо изживяване, допълнено от изключителните акомпанименти и сола на нейния не по-малко знаменит съпруг – басиста Марк Джонсън.

Втората вечер бе за дуета Теодосий Спасов – Влатко Стефановски, който припомни комбинацията от страст, тъга и поезия, толкова присъща на балканските сродни души.

После това издание се заяви като едно от най-оптимистичните, защото ясно показа как историческите личности в джаза имат своите много стойностни последователи. Изключително талантливи и способни музиканти, но и с усещането за памет и наследство. Учениците на легендарните „Бели, зелени и червени“ изпълниха свои версии на композиции на своите учители. Това бяха Милен Кукошаров, Мирослав Турийски,  Александър Леков, Николай Карагеоргиев, Мартин Ташев, Димитър Льолев, Начо Господинов. А зад сцената ги слушаха и после сърдечно ги поздравиха самите Дейв Холанд и Крис Потър.

Именно техният концерт според мнозина бе кулминацията на Plov-div Jazz Fest 2018. Легендарният басист на квартета на Майлс Дейвис – Дейв Холънд, свирил с още ред имена-епохи, бе на сцената заедно с кумира на съвременните саксофонисти Крис Потър. Но и с китариста Кевин Юбанкс, прочут като лидер на бенда на Вечерното шоу на Джей Лено, и с Ерик Харланд, предпочитан от много съвременни знаменитости барабанист. Комбинацията от четиримата бе чиста проба супергрупа, която обаче никак не лежеше единствено на славата на своите членове.

Финалът също бе запомнящ се. Предимно с възможността да видим на живо още един епохален музикант – Ян Гарбарек. В чиято група е и перкусионистът Трилок Гурту, гостувал и на „Пловдивските джаз вечери“.  

2019

Едни от най-влиятелните музиканти в исторически и съвременен план, тематично подредени концертни вечери, изключително българско участие, богата съпътстваща програма – тези достойнства оформиха облика на Петия Plovdiv Jazz Fest.

Първата вечер бе посветена  на съвременността с преобладаващо дамско присъствие. Мария Жоао и Марио Лажиня – партньори от над две десетилетия, определяни като новите настроения, които задават посоки в европейския джаз. Същото важи и за басистката Линда Мей Хан О – но за новите посоки в американския джаз. Родена в Малайзия, израснала в Австралия, но утвърдила се в Ню Йорк като един от най-търсените съвременни басисти.

Музикантът легенда в програмата бе китаристът Джон Скофийлд, който бе на сцената с пианиста и певец Джон Клиъри. В Пловдив видяхме  едно от многото лица на Джон Скофийлд – име история. Участвал е в исторически албуми на Майлс Дейвис. Свирил е с Чет Бейкър, Джордж Дюк, Били Кобъм, записал е над 30 албума и има три награди „Грами“. Въпреки това не престава да търси нови посоки в музиката. „Аз съм ученик и всички добри музиканти трябва да са такива. Ние непрекъснато учим и честно казано това е най-забавното нещо за един музикант“.

Определената като „Вечер на китаристите“ откри един от най-влиятелните в модерната школа. Кърт Розенуинкъл, за когото Джон Скофийлд е учител и кумир. Много от елементите в музиката на Розенуинкъл са съвсем типични за класическия джаз, но са пречупени през своеобразен начин на изразяване, близък до модерния свят. Безспорен виртуоз, той вярва, че изкуството, което твори, не принадлежи на нова или на стара школа, а е вечно. 

Plovdiv Jazz Fest
Мария Жоао. © Владислав Христов

Българският джаз винаги е имал авторитетно присъствие на Пловдив джаз фест. През 2019-а почти всички концерти имаха своите посвещения – на музиканти, чиито следи  ще останат дълго след тях. Още първата вечер в съпътстващата програма група Funkallero представи новия си албум Sci-Funk, посветен на Васил Пармаков.

Почит към Румен Тосков – Рупето поднесоха негови колеги и приятели в концерта „Виждам птица да лети“.

В текст, посветен на Рупето, Антоний Дончев пише:

Щъркелите са предвестник на пролетта, на топлото. Има поверие, че са хора, преобразени с божествена намеса. Той приличаше на щъркел – дълъг, кокалест, с огромни ръце, като криле… С прегръдката си предаваше на всички добрината и топлината си. A мълчаливото му присъствие по някакъв начин ни заразяваше с любов.

Петър Славов – младши, един от най-успелите български музиканти зад Oкеана, направи на Plovdiv Jazz Fest премиера на албума си Little Stories. Отново посвещение – на баща му, знаменития барабанист Петър Славов. Преди всяка авторска пиеса Петър Славов разказваше своя история. Така е оформен и дебютният му авторски албум, в който текстовете допълват композициите.

Наградата за цялостен принос в джаза тази година бе връчена на „кавалджията на планетата“ Теодосий Спасов.

За първи път имаше фестивал във фестивала: в Jazztronica се представиха съчетанията на техничното с технологичното в музиката. Инициативата на DJ Mr. Moon показа, че има бъдеще. В рамките на минифеста самият той представи и новия клип на съвместната им песен с певицата Мей, озаглавена Timelapse.

Още по-богатата съпътстваща програма бе другата отличителна черта на изданието на фестивала в годината, в която Пловдив бе Европейска столица на културата. |32

Последвайте списание Нула32 в Instagram – @nula32magazine
Стани член на Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!

Подкрепи списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!