Ангел Кочев (Angry Angel)

Хубав есенен ден. Лисабон. Главната търговска улица. Тълпа туристи са наобиколили колоритна група цветно облечени симпатяги от Кабо Верде със сплетени коси и огромни усмивки, които изпълняват лежерна танцувална мелодия на плеяда екзотични инструменти и се поклащат небрежно в такт с ритъма.

Красиво.

Неангажиращо.

Спомен за цял живот.

Сив зимен следобед. Пловдив. Стълбите на Каменица. Някой насилва гайда. Притеснени минувачи потрепват плахо от уродливите вопли на изтерзания инструмент, сгушват се зиморничаво в яките си и отминават забързано на път за дома. Гайдата милостиво замлъква, после писва рязко отново, възрастна жена стреснато се прекръства, малко дете започва да хлипа неудържимо, майка с количка си плюе в пазвата и закрива ушите на пеленачето, а Мильо не издържа, хвърля каскета, тегли една пловдивска и отива да пие мастика в кръчма „Пловдив“.

Ухилен, уличният музикант се покланя сардонично и подхваща скверна версия на „Назад, назад, моме Калино“.

Жалко.

Травмиращо.

Кошмар за цял живот.

Пловдив заслужава истински улични музиканти.

Спрете това безумство!

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Личен архив