Визитната картичка на града бавно, но сигурно се изпразва от съдържание със скоростта на стопяващите се етнически общности – в миналото причина за неговото културно и икономическо развитие. Гръцкото и турското присъствие в Пловдив днес се изчерпват с транзитно преминаващи туристи по казината и студенти. Самоопределящите се като арменци намаляват с всяко следващо преброяване. А ако упътите някого с ориентири като католишката или еврейската махала, вероятно единствено ще го объркате. С изключение на ромската общност, която макар и многобройна, продължава да е капсулирана, изчезват характерния за Пловдив комшулук и махалите със смесено население. Автентична атмосфера на добросъседство и взаимно уважение, достойна за пример много преди баснословни суми да започнат да бъдат изливани в името на разните политически цели.

Подобно на други космополитни градове, Пловдив е мулти-култи много преди да бъде модерно и на това дължим страшно много. От следите в местната кулинария и речника на пловдивчани, през архитектурното богатство в центъра на града, до световни артисти като Милчо Левиев и Крикор Азарян, филибелии до мозъка на костите си, разширили неимоверно границите на българската култура. 

Зад мотото Заедно в контекста на 2019 г., по цитата от апликационната книга, днес можем да проектираме и съвременния град, в който 10 души имат 10 различни мнения по всеки въпрос. Ако вашето по темата се различава, то може би това е по-естественото, отколкото ни се струва. Важен е разговорът.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Илюстрация: Рами Хамуд