Познавате Илко Ранджев и Виктор Цонев като автори на много от фотографиите в Нула32 през годините. Затова в този брой решихме да им дадем думата като хора, които ежедневно участват, но и документират много от идеите, с които сме се занимавали. Един разхвърлян, но критичен разговор без определена тема, но всъщност за фотография, графити, хардкор, скейт, ъндърграунд и градска култура (при все вече изтърбушения смисъл на израза). Иначе казано – не сме сигурни за какво точно говорим, но знаем, че имаме предвид едно и също.

---

Какво снимахте в началото и какво снимате сега?

Илко Ранджев: В последната година снимам същото, с което започнах – графити. Мога да кажа, че градът някъде по средата дръпна много и в момента е пълен кенеф. Това са ми наблюденията. Аз обикалям постоянно улиците и кварталите.

Кои бяха хубавите моменти?

И: Първите години на Капана. Имаше един момент около 2010 г. и малко след това, в който беше тотално умряло всичко. Като излезеш, сякаш нямаше къде да отидеш. След това имаше един подем, може би важеше за цялата държава, но в момента се гони само печалбата. Всичко живо се интересува само как да направи някой лев отгоре. Това не е град за хората.

Виктор Цонев: Когато стана ясно, че Пловдив ще е Европейска столица на културата (ЕСК), започна едно въодушевление, нещата вървяха много хубаво, станахме ЕСК и филмът умря. Започна спад. Планираното да остане след 2019 г., според мен не се състоя и елементът устойчивост липсва изцяло, освен че ни пишат по сумати статии, дано да не са платени, че сме много хубав град и хората идват тук да пият бири и хапват бургери. Ти какво можеш да правиш в Пловдив, когато дойдеш, обясни ми? Ти си чужденец и идваш в Пловдив. Разглеждаш всичко за ден, ядеш и пиеш в Капана. Нищо друго.

Между другото, наскоро имахме гости от Чехия. Не ни стигнаха два дни, оставихме за следващия път.

В: Вие сте много тежък случай. Кажи ми къде ще отидат туристи, за да прочетат нещо на разбираем за тях език. Имаш базилика, Стария град, Античния театър, ще се качат на тепето и ще ядат в Капана.

И: Наскоро се видяхме с приятел, с когото не се бяхме виждали от 2 години. Обяснявам му, че в Пловдив нищо не се случва. Той ми казва, че неговите колеги са били уикенда в града, цитирам: „Ядохме, пихме, много хубаво беше“. Да, ама аз имам малко повече потребности, искам на някоя хубава изложба да отида.

В: Ето, направиха галерия „Капана“, която затваря в 18:00 ч. Аз тогава свършвам работа, как да отида? Не е функционално.

Поне преместиха почивния ден от неделя в понеделник.

И: Поне това. Като изключим яденето и пиенето, имаме един прекрасен театър и нищо повече в тоя град.

Значи имате предвид годините до към 2015 г.

И: Да, хората бяха по-ентусиазирани, инвестираха време и енергия да правят нещо по-различно от бургери за 20 лв. Целта не бяха парите, имаше някаква концепция.

Явно трябва да дойде някой, който да продължи да бута. Обаче тоя някой може би се е загубил по пътя. Или не идва, защото това също може да е причина.

В: Това искам да ви кажа, че и с музиката се загубиха така. С моята група Взрив свирим от 21 години. В един стил, който колко е популярен, колко не, но си има своята публика. Групата, която беше след нас, по-млада, спря да свири много отдавна. Останахме си само с Delate, които също свирят от над 20 години. В момента има група, чиито членове са от доста градове, но е ситуирана в Пловдив и това е. През целия този период 2010-2023 г. няма нови банди в този стил.

Това май важи и за графити сцената?

И: Да. Има някакви, но ако едно време Пловдив седеше на картата и имаше разпознаваем стил, сега с много усилия всички, които рисуват в Пловдив, може би ще се съберат на тази маса.

В: И за рап музиката е горе-долу така. Хората отидоха в София и в чужбина или просто спряха да се занимават.

Много хора и дойдоха тук.

В: Като станаха бебетата, дойдоха при баба и дядо. Тези, които продължават, в момента са на възраст 35+, да не кажа и 40+. Вие знаете ли например, че на Гребната база има супер намазан младежки център? А някой дава ли на тийнейджърите реално да свирят там, дават ли се кръжоци по рисуване, по фотография, говори ли се за изкуство и култура, нещо практически приложимо, или просто се използва за някаква евтина форма на политизиране на младите. И колко от тийновете знаят, че това място съществува – изградено с парите на родители им все пак.

Преди в Общинския детски комплекс имаше такива неща – надявам се още да има фотография там. Съответно добре – построиха нещо ново, но защо не развиха това, което вече го има. Според мен, ако в този младежки център работят хора, които са по́ в час с нещата, които на практика вълнуват хората, ако има хора, които да вдъхновяват децата в тийнейджърска възраст, така че те да могат да придобият знания от някой, който има опит и знае как, те ще започнат да творят, ще са много по-креативни и дейни.

Същият младежки център, благодарение на който един зам.-кмет си беше купил автомобил за лично ползване.

В: Еми, той трябва да послужи за нещо.

И: Хора на 60+ години определят кой да се занимава с младежките проблеми. Хора на 60+ движат и общинския културен живот, награди и чудеса. Те са толкова далеч от младите, това е дупка от няколко поколения. Не че няма хора, които са в час, но допирните са малко.

Все пак има хора, които развиват такава дейност и мрежи. Например академията Синдикат, фестивала Пловдив чете, сега и Plovdiv stage park.

В: За културното развитие ти трябват културни хора. Икономически сме добре, но културно… А имаме някакво самочувствие, което за мен е фалшиво. Икономическото също е спорно – Пловдив не харесва фестивали – например Hills of Rock носи милиони, но много хора реват, че не могат да спят.

И: Ако 2019 г. не се беше случила, Пловдив щеше да е в още по-голям упадък. На всеки трябва да му е ясно. Ние с вас сме в някакъв социален балон, извън който нещата изобщо не стоят по начина, по който ги гледаме ние. Всеки ден съм в завод с 400 души и имам много добра представа какво вълнува хората, които са напуснали родния си град, за да работят в Пловдив, и по-голямата част от това не е свързано с театри, изложби и култура. Те не са тук заради многовековната история на Пловдив, нито заради „цветущия“ му културен календар, а поради икономически причини, като за последното напълно ги разбирам.

В: Тези хора са настроени по-скоро да променят Пловдив, отколкото обратното.

Иначе е позитивно това, което става с Plovdiv stage park на Младежкия хълм. От една страна, защото е извън центъра. Станало е много яко, въпросът е как ще се менажира и дали ще се развива, защото то е с огромен капацитет. Макар че аз винаги съм бил против безплатните мероприятия.

А против безплатните списания?

В: С тях съм окей. С мероприятия – не.

И: Аз съм готов Нула32 и да си го плащам, нямам проблем. За толкова глупости давам пари, че ако за нещо смислено не дам…

Какво друго позитивно се случи въпреки средата?

В: Знаеш ли какво ми липсва? На Асен Асенов фестивалите бяха много добри. One Design Week и One Architecture Week. Покрай тях имаше много силни мероприятия и идеи. One Design Week по едно време беше в класация за най-престижни фестивали за дизайн.

И: Друго нещо, което много липсва, e НОЩ.

В: Абсолютно съм съгласен за НОЩ. На мен ми липсва и Македонката. Но не е въпроса, че липсват места в Пловдив, липсват хора. Ангажирани хора.

Как да се ангажират?

В: Трябва да бъдат предизвикани или да се надяваме на чудо сами да поискат. Само тогава ще започнат да правят нещо качествено и градивно за града ни.

Но как да се предизвикат?

В: Сложно, но моето мнение е, че нещата трябва да се случват още в училище.

Например на Джумаята и в топло, и в нетолкова топло време е пълно с тийнейджъри, които обаче не мърдат оттам по цяла вечер. В същото време в Bee bop café гостува италианска банда, която едва ли някога ще мине пак през Пловдив. Защо не отиват?

В: Те не знаят, че има Bee bop. Нищо, че са на Джумаята, там субкултурното малко е изчезнало. Те може да са с метълски фланелки и да си слушат чалга съвсем спокойно. Виждал съм го неведнъж. Субкултурното в смисъла на това да си част от нещо, да ходиш по концерти, да си социално ангажиран, да твориш, не е каквото беше.

И: За концерти едно време се раздаваха флаери, имаше плакати.

В: Сега имаш интернет, знаеш всичко и нищо не знаеш. Или даже не разбираш. Свръхинформираността води до дезинформираност.

Други парадокси?

И: Градът стана мултикултурен – имаме Малкия Лондон, Малкия Кипър и т.н. Тези хора са една затворена субкултура от няколко хиляди души. Покрай тях има изградена парти индустрия, те си организират събития, канят си диджеи от Англия и от еди-къде си и се забавляват. Според мен трябва да бъдат търсени начини тези хора да бъдат интегрирани в социалния живот на града.

Защото те също няма да отидат на концерта на италианската банда в Bee bop café.

И: Много от тях биха, но те също няма да знаят за него.

В: Мога да ви дам пример. 2015 г. ще свирим с две гръцки банди от Солун. Питам ги дали да им намеря къде да спят, те казват, че имат приятели в Пловдив, ще спят при тях. Концертът беше в Copa Kapana, под Сенса. Четвъртък, вали дъжд, обяснявам им на момчетата, че сигурно никой няма да дойде, макс 50 души и това е. В един момент освен нашите обичайни 50 души се изсипват поне още толкова гърци, които се разцепват през целия концерт. Виждам ги за пръв път. Дойдоха гръцките банди, дойдоха и гърците. Разцепиха се. Ни вест, ни кост после от тези хора. Много е странно това нещо.

Хем имаш потенциалния контингент от Джумаята, хем имаш чужденците, които учат тук, и накрая никой от тях не ходи на местата, където са събитията. Тоест, имаш и двете съставки. Местата обаче остават празни, с едни и същи 20-30 души.

В: Който търси, намира.

В кои кадри бихте заключили времето, за което си говорим? Доста снимки са ви минали през очите.

И: Имам много яка снимка тук, където в момента пием бира. Тази къща още не беше бутната, тая беше цялата издраскана, имаше коли по улиците. Ей това бих сложил за старт. Капана преди Капана. По средата бих сложил серията на Цонев от Локалка. Много добра.

В: На Локалка времената с гръка и Македонката. Фотография, която бих включил, е на B-real, който държи един лист, на който пише Пловдив 2019. А току-що му бях бутнал уискито и той беше много сърдит, затова е толкова крив на снимката. Нещо, което беше уникално яко, беше първия Капана фест, когато хората оцветяваха кецове, имаше рампа за скейт и състезания.

И: А сега даже 18 G-то се махна от Капана. Една институция изчезна от центъра на Пловдив.

В: И 60 столици на културата да се направят, скейт парк в Пловдив все още няма и няма да има. Има в Добрич, в Хасково, в Царево, в село Братя Даскалови. В града ни идваш на центъра със скейт и общинките започват да те гонят.

Какво друго продължава да липсва?

В: Градският транспорт.

И: Много важен за ъндърграунда, но след девет вечерта – абсурд.

В: Ти си направи една сметка, ако си ученик, примерно 12. клас, живееш в Коматево и искаш да дойдеш на концерт на центъра, който свършва в полунощ, колко пари ти трябват? 20 кинта за таксита, 15 за вход, ако пиеш една две бири – минимум 50 лв. Не дай си боже да си излязъл с любовта на твоя живот от съседния клас, какво правим тогава? 100 лв. Представи си в 00:00 ч. да знаеш, че през 20 минути, ако ще и през един час, има автобус, ще се качиш ли?

Риторичен въпрос, но да завършим с нещо позитивно.

В: Трябва да мине време и нещата изведнъж придобиват много друг смисъл, мислиш и гледаш на тях по съвсем друг начин. Може да не сте били доволни от този или онзи брой, знаете каква е лудница в процеса на правене, обаче като мине време това придобива съвсем друг статут. Може би ей сега вече започвате да ги оценявате. Със снимките е същото.

И: Преди две или три години стояхме пак ето тук, с доц. Никола Лаутлиев, галерията му беше вече затворила. Каза ни: „Пичове, стотици фотографски изложби съм направил на ъгъла и всички ме питат – имаш ли снимки от Капана, а какво се оказва, нямам снимки от Капана. Ходете и снимайте, ако щете най-тъпото нещо, като минат години ще видите, че това е било най-интересно.“

Какво остана неснимано?

И: Никога не знаеш къде е добрата снимка. Може да минаваш през едно и също място всеки ден сто дни и на сто и първия да направиш яката снимка.

В: Но е хубаво е да си снимаме града, защото го разрушават.

Между другото, решили сме да направим нещо, но не знаем дали ще стане - мемориална табела на Пъзела. Даже имаме разрешение от собствениците на сградата. Идеята е да го направим хубаво, идиотоустойчиво и да го тагнем на Google maps. Защото там наистина са започнали много неща, които, ако ги нямаше, нямаше да има нищо. Табелата ще е на български и английски, за да може всички хора да научат какво се е случило там.

Ей така, няма да забравя как отивам на бар в Лондон и виждам надпис: „Тук през 1979 г. Madness направиха своя първи концерт“. Ние нямаме такава банда от Пловдив, но си пожелавам един ден да имаме. Хората да се гордеят с тези неща.

---

Заглавна фотография: Илко Ранджев