№ 17

Post Scriptum

Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем. В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а и защото чувстваме, че им дължим страшно много.
септември 24, 2019

Защо… „Post Scriptum“?

На Владимира, която ни гледа от небето Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем. В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а […]
октомври 8, 2019

Божана Апостолова за „Post Scriptum“

Божана Апостолова публикува в личната си фейсбук страница впечатленията си от разговора на Нула32 с Йордан Велчев, отпечатан в седемнайсетия брой на списанието със заглавие „Post Scriptum“. Благодарим ѝ за думите и куража, който ни вдъхва, а е ето и самия отзив: Тридесет години съм издател и, ей Богу, все едно за първи път чета толкова силен текст, че душата ми се е залепила и се влачи след него. Казах текст, а то е едно интервю от няколко страници, взето от току-що завършилите студенти Илия Димитров […]
октомври 11, 2019

Кратък дъх между живота и смъртта

Откъс от романа „Хълмът“ на Димитър Кирков Идваха хората тук и когато им дойдеше срокът, отминаваха, изтърканият вековен калдъръм бе познал милиони човешки нозе, дълбоко под него бяха зарити викове, надежди и страсти отпреди хилядолетия. Те понякога пробиваха дебелите пластове на преходността и не беше чудно, че някои ги дочуваха, долитаха от дълбините въздишки на несбъднати желания, стоновете на пропилян живот, на пречупена любов, долавяха се горди думи на мъртви езици, като бучене излизаше изпод земята ревът на многогласа тълпа. Някъде от дъното скърцаше със зъби […]