№ 17

Post Scriptum

Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем. В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а и защото чувстваме, че им дължим страшно много.
24/09/2019

Защо… „Post Scriptum“?

На Владимира, която ни гледа от небето Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем. В Post Scriptum отекват гласовете на […]
08/10/2019

Божана Апостолова за „Post Scriptum“

Божана Апостолова публикува в личната си фейсбук страница впечатленията си от разговора на Нула32 с Йордан Велчев, отпечатан в седемнайсетия брой на списанието със заглавие „Post Scriptum“. Благодарим ѝ за думите и куража, който ни вдъхва, а е ето и самия отзив: Тридесет години съм издател и, ей Богу, все […]
11/10/2019

Кратък дъх между живота и смъртта

Откъс от романа „Хълмът“ на Димитър Кирков Идваха хората тук и когато им дойдеше срокът, отминаваха, изтърканият вековен калдъръм бе познал милиони човешки нозе, дълбоко под него бяха зарити викове, надежди и страсти отпреди хилядолетия. Те понякога пробиваха дебелите пластове на преходността и не беше чудно, че някои ги дочуваха, […]