№ 17

Post Scriptum

Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще разгадаем. В Post Scriptum отекват гласовете на хората, посветили се на разказа за миналото, които събират историята в едно. Пред Вас са усилията им и личните им съдби, защото ни се струва, че много често тъкмо пътищата на познанието остават в сянка, а и защото чувстваме, че им дължим страшно много.
октомври 11, 2019
Константин Моравенов

„Аз реших да туря в перо всичко“ – за Константин Моравенов

Откъс от „Анонимни жития“ на Йордан Велчев, посветен на Константин Моравенов, автор на „Памятникът на плодвивското християнско население“ и първи летописец на града (…) Но колко още живота трябва да има човек, за да разбере и приема най-после себе си? И понякога не приличаме ли на някогашния прочут със суеверията си поп Шюта, невежия свещеник-иманяр при черквата „Свети Димитър“, който по цяла седмица – под подозрителните погледи на кърсердарите – кръстосвал Пловдивското поле с доброволни букаи на нозете, за да намери вълшебното разковниче, но „всуе – […]
октомври 12, 2019
post scriptum

Post Scriptum вече е достъпен за гледане

Представяме ви филма Post Scriptum, в който събрахме моменти от интервютата със събеседниците ни за новия брой. Разговаряме с Евгений Тодоров, Йордан Велчев, доц. Владимир Янев, Димитър Райчев, Владимир Балчев и Юлий Славов. Желаем приятно гледане! Новият ни брой се разпространява свободно в мрежата от избрани места на списание Нула32. Паметта за градовете, които ни определят, е темата на седемнайсетия ни брой. Наследството, което ни задължава и прави незначителни, но към което няма как да останем безпристрастни. В името на настоящето, чиито спомени все някога ще […]
октомври 20, 2019
Никола Алваджиев

Никола Алваджиев и неговите тихи ниви на безшумен труд

Помните ли старата къща на ул. „Капитан Райчо“ №36, където Никола Алваджиев написа своята знаменита „Пловдивска хроника“? Къщата на родителите на неговата съпруга, където по принуда живя след 09.09.1944 г. Годината, когато един ден се почука на вратата на дома му на ул. „Волга“ с думите: „Къщата е необходима за нуждите на властта, трябва да напуснете за два дни“. Във време, когато нямаше жилища, нито осигуряваха такива. Помните ли зелената порта и дървената ограда, керемидения покрив и отворените към улицата прозорци? С едно дърво пред прага […]