„Повърхността апелира към въображението на наблюдателя, поставя го под въпрос и рекапитулира неговите основания. В крайна сметка: повърхността на образа надгражда въображението въз основа на разиграния на нейната платформа спектакъл“, разказва за 51-вото издание на Националните есенни изложби проф. Галина Лардева, артдиректор на събитието, чието заглавие този път е „Отвъд повърхността“. Според Лардева, насочването на вниманието обратно към повърхността реабилитира пространството като сцена, на която се разгръща актът на създаването.

Националните есенни изложби се провеждат за пръв път на 17 декември 1967 г. в къщата на  Атанас Кръстев (Начо Културата) с картини на Георги Божилов-Слона. През годините те се утвърждават като емблема на визуалното изкуство у нас и в тях участват редица изявени творци от българската и международната сцена. С над петдесетгодишната си история Изложбите са най-дълго просъществувалата проява за съвременно изкуство у нас.

„Това е форум, който много вярно и адекватно представя младото изкуство в България“, казва художникът Богдан Александров, щастлив в компанията на младите си колеги. Александров е един от десетимата избрани артисти в тазгодишното издание.

„С развитието на изкуството неминуемо се развиват и самите изложби“, споделя Моника Роменска, която за първи път представя свои творби в събитието преди повече от 20 години. Tози септември е нейното шесто участие, като сега тя избира да се включи чрез фотография. „Колегите ми вече са разбрали, че мога да рисувам, така че това не ми е приоритет в момента“, шегува се пловдивчанката, чиито артпринт фотографии са наредени в сводестата зала на Балабановата къща.

В съседство е живописта на Шевкет Сюнмез. „На повърхността всички имаме история, но под или над нея можем силно да си противостоим, да сме несъгласни с официалната история на света“, очертава основният проблем в работите си младият автор от турски произход. Тайната към преодоляването на тези разминавания за него се крие в изкуството, а това, което той нарича „детски реализъм“, е инструмент, с който можем да си създаваме собствена символика и да се справяме с нещата. „За период от 70 години рязко сменихме три различни политически системи, които травмираха цели поколения. Но някак си преживявахме и вече е време да използваме това наследството по креативен и позитивен начин“, смята Сюнмез .

Разположен в действителност под повърхността, в дълбоката зала на Балабановата къща, е представен цикълът „Вертиго. Портрети #бездиагноза“ на Богдан Александров. Нещата на художника са едновременно дълбинни и отнасят в стаени кътчета на съзнанието ни, но също така и пробиват отвъд, срещат ни с истини, страхове и отправни точки за дълги пътувания. „Интегрирам частици време, с които предизвиквам движение, което може да отключи различни състояния“, споделя за картините си Александров.

10 нови и 10 стари рисунки на Калоян Илиев – Кокимото заживяват заедно нов живот в Къщата на мексиканското изкуство. Съчетани в общ проект, трите табута, които през годините най-вълнуват автора, а именно религията, любовта и смъртта, сега са поставени в центъра на ироничната игра на думи и образи, която предлага Кокимото. Обича ли религията смъртта, пита той, като оставя публиката сама да пробие тази повърхност, да размести тези значения. Ако желае, разбира се.

„Темата ми пасна, защото в последно време разсъждавам върху това как всеки човек поотделно има своите ограничения и е затворен в някакво пространство“, разказва за скулптурите си в двора на къща Хиндлиян Мартиан Табаков. Създадени специално за Есенните изложби, обвитите в китеници и хич фигури изглежда само привидно са постигнали състояние на покой. „Платът като материал е чудесен за идеята отвън те да имат излъчването не точно на хора, нито на животни, а на някакви други непознати същества, под чиято повърхност може би ожесточено тече вътрешна борба.“

Близки по замисъл са и нещата на Мартин Трифонов. В двора на Мексиканската къща младият скулптор представя няколко на пръв поглед безгрижни фигури, които се припичат на слънце. Те са реакция към трудовите лагери в Народна Република България, за които, по мнението на автора, се знае твърде малко и недостатъчно. „Наскоро посетих лагера „Слънчев бряг“ до Ловеч. Очаквах да видя музей, а заварих изоставена кариера. Нямаше дори табела за случилото се там“. По-късно Трифонов научава, че въдворените в лагера е трябвало да танцуват, за да имитират веселост, докато покрай тях минавали пътническите влакове. Измамно и отново на ниво повърхност, той преценя, че може да достигне пълния абсурд, като свърже сцената с едноименния курорт, построен по същото време. „Отвъд безгрижието може би е по-точното определение“, мисли той.

Единственият дебютант сред тазгодишната селекция е Явор Костадинов. „От Пловдив съм, изложбите са важни за мен. Като ученик съм рисувал тук, но сега виждам пространството в нова светлина.“ Картините му в двора на Балабановата къща са разделени на две – голяма серия от голямоформатни пейзажи и малка серия от портрети, между които ще забележим и автопортрети. Техниките са смесени. „Идеята ми за тези работи е свързана с проекцията на реалността, която ние виждаме и това, което може би е вплетено някъде зад или встрани от нея, но без да имаме сетивата да стигнем до него“, разказва за търсенията си Костадинов.

Сетивата, които обаче сякаш придобиваме, когато през септември се разхождаме под дебелите сенки на Стария град на Пловдив. Националните есенни изложби обединяват в себе си време и пространство, изграждат мостове между поколенията, създават нова публика, възпитават вкус и усет за красивото вече повече от пет десетилетия. Хубаво е, че ги има.

Освен с тук изброеното, в къща Хиндлиян и в Балабановата къща може да се запознаете и с графиката на Атанас Тотляков, рисунките на Юлиан Табаков и фотографията на Даниел Леков. Национални есенни изложби „Отвъд повърхността“ продължават до 30 септември.|32

Заглавна работа: Шефкет Сюнмез. Фотография на Георги Матов