54-то издание на Изложбите беше открито тази сряда.

Мястото е Стария град, дата е първи септември. Часът е 17:45. Делничният ден е лишил калдаръмените улици от обичайните тълпи от туристи, зяпачи, фланьори и всевъзможни любители на Трихълмието. Тук-таме някоя кола се изкачва до детската градина, родителите слизат, прибират децата си и се връщат по пътя надолу. От време на време някоя и друга група хора завива наляво от Хисар капия, усмихнати и развълнувани. Натам сме се запътили и ние.

В двора на Балабановата къща звучи съвременен джаз, срещаме познати и непознати лица и вече знаем, че сме на откриването на Националните есенни изложби. Тазгодишното издание на Изложбите обединява произведенията на деветима творци – Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев-Дъна, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова, под надслова „Прагове и белези“. Артистичният директор и куратор на изложбите от 2013 г. насам, изкуствоведът проф. д-р Галина Лардева, за поредна година събира артисти от различни поколения, с различен житейски път и творчески подход в три знаменити къщи в Стария град.

След няколко минути джазът спира, Галина Лардева се качва с артистите на малката сцена и държи кратка реч. „Благодаря на всички хора, които имат отношение към визуалното изкуство, че този форум е все така жив, че е важен професионален критерии, че е място на артистичния дух. Праговете са онази демаркационна линия между пространства, между височини, между време, между състояния и емоции. Белезите са онези следи, онези случки, които са от миналото, но остават трайно в настоящето и в бъдещето.“, обяснява проф. Лардева и представя тазгодишните участници. Светозар Бенчев, чиито „Два обекта (материален и нематериален)“ познаваме от визиите на събитието тази година, споделя като автор в изложбата „За мен Есенните изложби в Пловдив са един страшно мил спомен, защото като студенти пътувахме от София до Пловдив, за да присъстваме на изложбите на нашите преподаватели и това ни се струваше момент на невероятно откровение. Когато получих покана за участие в Изложбите, на минутата приех. Бях толкова щастлив, че и на мен може да ми се случи подобно нещо.“

В Балабановата къща са изложени творбите на четирима от участниците. В Дълбоката зала Светозар Бенчев представя живописни платна със смесена техника и няколко сюрреалистични обекта, сред които бисквити, шапки и ябълки. Творбите му носят белезите на традиционното изобразително изкуство, но го пренасят на едно по-ново, съвременно ниво, като прескачат прага на времето. Произведенията на Бенчев не само създават самостоятелна микровселена чрез препратките, които правят едно към друго, но и въвличат наблюдателя в нея. Част от този ефект се дължи на думата „обект“, която често присъства в заглавията на творбите и имплицитно поставя темата за обективното и субективното и човека на границата между тях.

На първия етаж Димитър Христович ни разкрива един необичаен поглед към светлината и различните ѝ форми, свойства и символни значения. Чрез серия маслени платна и видеа, Христович разкрива същността на видимото и невидимото. Творбите му поставят въпросите за самотата, праговете между надеждата и отчаянието, между светлината и тъмнината. Големите платна на художника създават усещането, че ни приемат в своя свят на причудливи сенки и неясна светлина, питат ни защо сме там и ни канят да останем. Творбите носят усещането за връзката на героя от епохата на Романтизма с природата, пречупена през призмата на технологичния XIX. век.

В Сводестата зала се намират живописта и рисунките на Явора Петрова – пътуване из жанровете, видовете и медиите, среща между въглена, молива, сухия пастел и хартията. Фигурите в творбите носят препратки към ключови архетипови образи, оживяват върху светлата хартия, прекрачват границите на подсъзнанието и ни откриват пътищата към белезите от миналото.

На излизане от Балабановата къща, в двора разглеждаме загадъчната живопис със смесена техника на Ангел Гешев, където се губим и намираме сред лабиринтите на буквите и знаците. Смесената техника от колаж върху стари дървени плоскости, носещи следите на времето, провокира множество асоциации, като свързват миналото с възможността за нов живот.

Продължаваме към двора на Хиндлиян, скулптурите на Венцислав Шишков и техните движения, затворени между камъка и стоманата. Скулптурите фрагментират околната среда, променяйки представата ни за движението. Неподвижни, но живи творбите провокират към размисъл за лекотата и тежестите и тънката линия, която ги дели.

В маазата са разположени сериите монопринтове и графики със ситопечат на Мирослав Живков, а геометричните им форми и ярките цветове контрастират с възрожденската къщата. Основните форми, използвани в колажите, се впускат в неуморимата игра на безкрайни възможности.

На верандата се намират фотографиите на Лиляна Караджова с тяхната смесена техника и „светлинни решетки“. Караджова представя две фотографски поредици – „Светли маски“ и „Дребни престъпления“, създадени в експериментална среда. Акцентът в поредиците пада респективно върху положителните и отрицателните черти от човешкия характер.

Пресичаме улицата и се насочваме към Постоянната експозиция на Мексиканско изкуство. В двора на къщата Мартин Евтимов свири на електрическа китара, а скулптурите на Даниел Мирчев-Дъна разчупват околния свят през контрастната призма на извитите си линии, острите, но хармонично подредени шишове и естествената симбиоза между шперплат и бамбук. През празните им пространства наблюдаваме околния свят, а всъщност се оглеждаме, проникваме все по-надълбоко в собствената си вътрешна вселена.

Надолу по стълбите на къщата, в залата ни чакат акрилните платна на Нора Ампова. От стените ни посрещат ярки цветове, детски фигури и празни столове, разположени насред басейни, джунгли, залези и градове. Творбите засягат емоциите и чувствата, които събитията от 2020 г. насам провокират. Препратките към детството и самотата свързват белезите на миналото, настоящето и бъдещето, прекрачват праговете на хронологията.

Обикаляме още веднъж трите къщи в размисъл за значението и организацията на Есенните изложби. Контрастът между различните творци и техните произведения е понякога приятен, друг път замайващ. Радостта от посещението на изложбата и фактът, че започваме септември по този любим начин е искрена и неизразима. Препоръчваме ви да ги посетите привечер, когато лъчите на залязващото слънце хвърлят своите отсенки по стените на къщите и между произведенията на деветте артисти. Националните есенни изложби ни напомнят защо обичаме Пловдив – пресечната точка на традиция и съвремие. Есенните изложби продължават до 30 септември, а повече информация за тях може да намерите тук.

Фотография: Ичо Динков и Велин Налбантов

Традициите на Есенните изложби в Пловдив

,,Повърхността разбира“ в Национални есенни изложби