Списанията не си отиват, те се променят. Променят се към по-добро и за нас е страшно вълнуващо да сме част от този процес.
Преди няколко седмици племенницата на добър приятел навърши 5 годинки. Спомних си, че прекрасната млада госпожица Ния наистина се роди малко преди в печат да влезе първия брой на Нула32. Неизбежно в подготовката за рождения ни ден, потърсих общото между двете годишнини. Замислих се кое са най-важните събития в живота на едно 5-годишно дете и в летописа на едно 5-годишно списание. Безгрижно и щастливо несъзнавано време, в което целият свят ти угажда, стига да помрънкнаш малко. Време, в което прохождаш и продължаваш да падаш често, но не от толкова високо, за да те заболи. Време, в което отиваш за пръв път на море и постепенно откриваш света, а може би и първите си приятели, но и време, в което проговаряш и започваш в един много начален етап да формираш собствено мнение.
Всичко това се случваше и на Нула32. С много бързане да пораснем час по-скоро. Ние също направихме първите си стъпки. Впрочем, в много и различни посоки. Мислим си, че се научихме и да говорим. Ще сме радостни, ако поне веднъж през тези 5 години с думите си сме успели да ви кажем нещо важно. Не за друго, а защото първите 5 приключват сега, в момента на говорене.
Не само по характера на съдържанието, но и по цялостната визия, по кампанията и събитието, по бизнес модела, който продължаваме да подобряваме с всеки следващ брой и който твърде дълго разбирахме погрешно. Днес, когато хората все повече се интересуват откъде идват парите в медиите. Защото, да, медиите са бизнес като всеки друг и е необходима ежедневна работа и двойно повече труд, за да бъде той устойчив и успешен, независим не само във финансово, но и в редакционно отношение. Горди сме, че по концепцията си днес Нула32 е списание без аналог в България и едно от малкото издания, които не се страхуват да експериментират.
Защото нищо от постигнатото дотук нямаше да си струва без да имаме някого отсреща. Нечии очи, в които да се оглеждаме, както сега. Затова и юбилейният ни брой е такъв, какъвто е - в него думата е ваша, говорите вие - хората, които живеят, мечтаят и обичат тук. Приятели и партньори, които дават живот на работата ни и правят така, че магията на списание като Нула32 да е възможна само и единствено в град като Пловдив. И ако трябва да говорим в духа на броя - тъкмо, вие сте нашата безгранична нулева причина да обичаме мястото.
Чрез специално създадения за целта графичен знак, който претворява основата ни тема. Важно е да отчетем петте корици като една от иновациите, които Нула32 въвежда в издателската индустрия у нас днес. Затова ни се ще да отворим дума и за по-голямата кауза, зад която стоим, и да поговорим за списанията въобще. Не конкретно за нашето, а изобщо за една от най-големите романтики на нашето време - нароченото за отиващо си печатно издание. Защото празник като нашия несъмнено е и триумф на хартията изобщо.
Не останаха и кой знае колко смислени издания. Контекстът е необходим, за да подчертаем изключителността на настоящата ни среща. Всички тук сме се събрали на поредната премиера на едно безплатно списание. Звучи като виц, но не е. Още на следващия ден тиражът ще е на познатите места и отново ще се разпространява абсолютно свободно, но близо 200 души сме тук и в това има някаква ритуалност, така както се посреща изгрев или залез, без значение часа. Тук сме за момента. И това, мисля си може да се случи само в Пловдив. Със само това списание.
Шегата настрана, но знаем, че тук има много хора, които никога не са чели списанието, но все пак са тук. Знаем и че много от вас вкъщи имат броеве, които също не са чели, но все пак пазят и колекционират, защото се идентифицират с тях. .Малко неща на този свят притежават тази способност и списанията са едно от тях. Те са символ. Преди всичко на високата мяра и качеството.
Защо някои издания си отиват, а други започват блестят още по-силно? Не говорим за разните клюкарници, направените на конвейр издания или бухалките, узурпирали пейзажа. Не, оптиката ни е много по-широка. Думата ни е за изданията, които оцеляват, но не по милост или по някаква случайност, а защото са го извоювали, защото са носители на промяната. Между другото, трябва да престанем да повтаряме как списанията си отиват. Това очевидно е невярно, една пословична фалшива новина. Списанията всъщност се завръщат. Проличава си и в парадокса, в който всички твърдят как пресата умира, но не престават да коментират кориците на списанията и челата на вестниците, класациите и хората, които попадат в тях, артистите, които ги създават. В подкрепа идват и десетки заглавия от киното и литературата, които продължават да изграждат историите си около печатното издание. Така че позволете ни да не се съгласим, а да обявим, че печатът е мъртъв, да живее печатът.
Ако трябва да перифразираме мотото на един от най-влиятелните вестници на нашето време, на хоризонта остава само най-доброто, оцелява единствено онова, което си струва да бъде отпечатано. И това е качеството, за което говорим. Никой няма да си губи времето да издава или да чете боклуци, а напротив - с всеки следващ брой летвата стои все по-високо. И за създатели, и за публиката.
Да не забравяме и традицията, утвърдила Н.В. корицата на списание като едно най-мощните изразни средства, които светът познава. Безброй са историческите примери за същото и e така, защото твърде малко са нещата, които имат силата да ориентират общественото внимание по начина, по който го умее една отлично направена корица. И това отново е част от промяната - идеите отдавна не са се заключени между просто две корици, а се развиват отвъд тях. Радостни сме, че в тази трудна година имаме поводи да отбележим тази тенденция и у нас. Колеги експериментират все повече и това е прекрасно за средата. Наистина остава само най-доброто. Затова бихме искали да завършим тази вечер с надежда, каквато тя несъмнено носи на всички нас.
Благодарни сме на всички, оставили своята буква в списанието, на всички, които някога са участвали под каквато и да е форма в неговата направа, и на вас, които сте припознали в Нула32 частица от себе си.
Наздраве за нашето списанието, за Нула32, където се срещаме!
Наздраве за символа на това какви искаме да бъдем и как искаме да виждаме града си!
Наздраве за следващия брой!
Фотография - © Георги Матов
Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.
Вижте повече тук.