Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо

5 корици
5 корици за 5 години Нула32!
08/09/2020
списанията
Защо… 32 причини да обичаш Пловдив?
01/10/2020

Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо

списанията

Списанията не си отиват, те се променят. Променят се към по-добро и за нас е страшно вълнуващо да сме част от този процес. 

Преди няколко седмици племенницата на добър приятел навърши 5 годинки. Спомних си, че прекрасната млада госпожица Ния наистина се роди малко преди в печат да влезе първия брой на Нула32. Неизбежно в подготовката за рождения ни ден, потърсих общото между двете годишнини. Замислих се кое са най-важните събития в живота на едно 5-годишно дете и в летописа на едно 5-годишно списание. Безгрижно и щастливо несъзнавано време, в което целият свят ти угажда, стига да помрънкнаш малко. Време, в което прохождаш и продължаваш да падаш често, но не от толкова високо, за да те заболи. Време, в което отиваш за пръв път на море и постепенно откриваш света, а може би и първите си приятели, но и време, в което проговаряш и започваш в един много начален етап да формираш собствено мнение.

Всичко това се случваше и на Нула32. С много бързане да пораснем час по-скоро. Ние също направихме първите си стъпки. Впрочем, в много и различни посоки. Мислим си, че се научихме и да говорим. Ще сме радостни, ако поне веднъж през тези 5 години с думите си сме успели да ви кажем нещо важно. Не за друго, а защото първите 5 приключват сега, в момента на говорене.

Започват вторите 5. С може би най-качественият ни брой във всяко отношение.

Не само по характера на съдържанието, но и по цялостната визия, по кампанията и събитието, по бизнес модела, който продължаваме да подобряваме с всеки следващ брой и който твърде дълго разбирахме погрешно. Днес, когато хората все повече се интересуват откъде идват парите в медиите. Защото, да, медиите са бизнес като всеки друг и е необходима ежедневна работа и двойно повече труд, за да бъде той устойчив и успешен, независим не само във финансово, но и в редакционно отношение. Горди сме, че по концепцията си днес Нула32 е списание без аналог в България и едно от малкото издания, които не се страхуват да експериментират.

Навръх рождения си ден, искаме да ви кажем благодаря.

Защото нищо от постигнатото дотук нямаше да си струва без да имаме някого отсреща. Нечии очи, в които да се оглеждаме, както сега. Затова и юбилейният ни брой е такъв, какъвто е - в него думата е ваша, говорите вие - хората, които живеят, мечтаят и обичат тук. Приятели и партньори, които дават живот на работата ни и правят така, че магията на списание като Нула32 да е възможна само и единствено в град като Пловдив. И ако трябва да говорим в духа на броя - тъкмо, вие сте нашата безгранична нулева причина да обичаме мястото. 

Кодирахме това послание и в първата българска петорна корица.

Чрез специално създадения за целта графичен знак, който претворява основата ни тема. Важно е да отчетем петте корици като една от иновациите, които Нула32 въвежда в издателската индустрия у нас днес. Затова ни се ще да отворим дума и за по-голямата кауза, зад която стоим, и да поговорим за списанията въобще. Не конкретно за нашето, а изобщо за една от най-големите романтики на нашето време - нароченото за отиващо си печатно издание. Защото празник като нашия несъмнено е и триумф на хартията изобщо. 

Не са много събитията на списания днес в България.

Не останаха и кой знае колко смислени издания. Контекстът е необходим, за да подчертаем изключителността на настоящата ни среща. Всички тук сме се събрали на поредната премиера на едно безплатно списание. Звучи като виц, но не е. Още на следващия ден тиражът ще е на познатите места и отново ще се разпространява абсолютно свободно, но близо 200 души сме тук и в това има някаква ритуалност, така както се посреща изгрев или залез, без значение часа. Тук сме за момента. И това, мисля си може да се случи само в Пловдив. Със само това списание.

На градът ни му отива да е толкова загубен.  

Шегата настрана, но знаем, че тук има много хора, които никога не са чели списанието, но все пак  са тук. Знаем и че много от вас вкъщи имат броеве, които също не са чели, но все пак пазят и колекционират, защото се идентифицират с тях. .Малко неща на този свят притежават тази способност и списанията са едно от тях. Те са символ. Преди всичко на високата мяра и качеството. 

Знаем, че повечето от вас не хващат друго списание и това едновременно ни ласкае, но и ни тревожи.

Защо някои издания си отиват, а други започват блестят още по-силно? Не говорим за разните клюкарници, направените на конвейр издания или бухалките, узурпирали пейзажа. Не, оптиката ни е много по-широка. Думата ни е за изданията, които оцеляват, но не по милост или по някаква случайност, а защото са го извоювали, защото са носители на промяната. Между другото, трябва да престанем да повтаряме как списанията си отиват. Това очевидно е невярно, една пословична фалшива новина. Списанията всъщност се завръщат. Проличава си и в парадокса, в който всички твърдят как пресата умира, но не престават да коментират кориците на списанията и челата на вестниците, класациите и хората, които попадат в тях, артистите, които ги създават. В подкрепа идват и десетки заглавия от киното и литературата, които продължават да изграждат историите си около печатното издание. Така че позволете ни да не се съгласим, а да обявим, че печатът е мъртъв, да живее печатът.

Списанията не си отиват, те се променят. Променят се към по-добро и за нас е страшно вълнуващо да сме част от този процес. 

Ако трябва да перифразираме мотото на един от най-влиятелните вестници на нашето време, на хоризонта остава само най-доброто, оцелява единствено онова, което си струва да бъде отпечатано. И това е качеството, за което говорим. Никой няма да си губи времето да издава или да чете боклуци, а напротив - с всеки следващ брой летвата стои все по-високо. И за създатели, и за публиката.

Сами по себе си, списанията се превръщат в шедьоври и произведения на изкуството.

Да не забравяме и традицията, утвърдила Н.В. корицата на списание като едно най-мощните изразни средства, които светът познава. Безброй са историческите примери за същото и e така, защото твърде малко са нещата, които имат силата да ориентират общественото внимание по начина, по който го умее една отлично направена корица. И това отново е част от промяната - идеите отдавна не са се заключени между просто две корици, а се развиват отвъд тях. Радостни сме, че в тази трудна година имаме поводи да отбележим тази тенденция и у нас. Колеги експериментират все повече и това е прекрасно за средата. Наистина остава само най-доброто. Затова бихме искали да завършим тази вечер с надежда, каквато тя несъмнено носи на всички нас. 

Благодарни сме на всички, оставили своята буква в списанието, на всички, които някога са участвали под каквато и да е форма в неговата направа, и на вас, които сте припознали в Нула32 частица от себе си. 

Наздраве за нашето списанието, за Нула32, където се срещаме!

Наздраве за символа на това какви искаме да бъдем и как искаме да виждаме града си!

Наздраве за следващия брой!

Фотография - © Георги Матов

Панайот Стефанов
Панайот Стефанов
Завършва журналистика в Софийския университет и се интересува от всичко онова, което я изгражда. Създава Нула32 в плен на заблудата, че познава този град достатъчно добре, за да започне да го разказва. Вярва, че хартията е и ще си остане най-добрият източник на дълбочина, с който разполагаме.
gdpr-image
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта ни и да анализираме трафика. Използвайки този уебсайт, вие се съгласявате с нашата Политика за защита на данните и Политика за бисквитки.