Бр. №14. Неговото заедно, обречено на самота

Песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.

Четиринадесетият ни брой не поставя оценки и не прави прогнози, а единствено напомня за нещата, които и преди, и след 2019 година ще продължат да ни бележат като хора, родили се на това магично място на възвишения и река. Понеже времето е прекалено голямо в сюжета на календарността. И когато и последният турист си тръгне, и последната светлина от прожектор угасне, и последната гайка от сцена бъде прибрана от майстора на за кратко съществувалите светове, тогава може би настоящият ни брой ще засвири песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.