Бр. №27. Град на художници, част втора

Твърди се, че пръв Цанко Лавренов употребява израза „пловдивска школа“ по адрес на младите си колеги и съграждани, които дебютират в началото на 60-те години на 20. век. С него в свои статии и изказвания той се опитва да подчертае колективното им значение в устрема към осъвременяване на българската живопис, към откриването на нови форми и изразни средства, но не само.

Градът е на художниците, а не обратното, гласи клишето, от което и ние не успяхме да избягаме в разказа си. Градът, който същите използваха като декор, за да освежат изобразителността, но без който не биха били възможни. Можеха ли да се случат другаде? Защо все още се говори за тях и остана ли нещо неказано? Това са част от въпросите, които продължението на поредицата ни задава. Отново се взираме в платната в търсене на отговори.