Протестите винаги са по-ефективни, когато са под прозорците на тези, които взимат решенията

Знаете ли защо във Виена се живее най-добре? Защото си нямат „Спаси Виена“ – думи на служител от ръководството на градския транспорт в София. Цитат, който добре представя колко е трудно гражданската енергия да разсее задуха в управленските апарати. „Спаси София“ е организация с вече солиден опит в сложните взаимоотношения с администрацията. И има знакови успехи при мотивирането или принуждаването на местната власт да работи по-отговорно по отношение на градоустройството, удобството за хората, опазването на наследството.

В Пловдив, гражданското въодушевление е много силно, когато бъде предизвикано. Но нямаме сходна на тази организация, която последователно и настоятелно да наблюдава и да отсява недоразуменията, а и да подчертава постиженията при промените в градската среда. Как да си обясним тази липса? Какви са предимствата и недъзите в пейзажа на днешния Пловдив, погледнат от малко по-отстранен ъгъл? Разговаряме с Борис Бонев от „Спаси София“.

Изглежда в Пловдив липсва еквивалентът на „‚Спаси София“. Повече се разчита на импулсивни действия, когато вече е твърде късно, а не става дума за организация с дългосрочна визия за нещата. Според Вас на какво се дължи това?

В Пловдив има доста активни хора и голяма любов на пловдивчани към града. За съжаление, обаче в България е доста трудно да се създаде добре работеща, гласна и активна организация, която да се занимава с градски проблеми извън София. Основната причина според мен е, че за да успее да придобие подобна организация популярност и за да започне някой да ѝ обръща внимание е важно да има медийна подкрепа. Уви, всички национални медии са само софийски, съответно отразяването на проблемите на София е далеч по-лесно. Самите журналисти, които живеят в София далеч повече се интересуват от проблемите, които засягат и тяхното ежедневие, отколкото далечни такива от други градове. Но това не е проблем само за гражданските организации – протестите също винаги са по-ефективни, когато са точно под прозорците на тези, които взимат решенията.  Иначе, изхождайки от личния ми опит и този на Спаси София, смятам че много хора наистина не разбират колко много могат да постигнат, ако просто се заинатят и повярват, че промяната започва от тях. С упоритост, добри идеи и страст, всичко може да бъде постигнато, включително и в Пловдив.

От позицията Ви на странични наблюдатели, какви биха били каузите на инициативата Ви, ако тя се отнасяше за Пловдив? Или кое е нещото, към което със сигурност нямаше да останете безразлични?

Пловдив е прекрасен град и може би любим (след София, ха-ха) на всички членове на организацията ни. Разбира се, когато не живееш в даден град, а само го посещаваш като турист, имаш  по-различен поглед – прекарването ти не е помрачено от ежедневните проблеми, които изпитват живущите. Затова и бих могъл да говоря по-общо, фокусирайки се основно върху три неща – развитие на градския транспорт, развитие на туризма и опазване на архитектурното и културно наследство на града. По отношение на градския транспорт, Пловдив е трагедия. Слабо организиран, с малък капацитет, бяха унищожени тролейбусите, а за трамваи никой не смее и да мечтае. Из Европа има градове с по 30 00 души, които имат трамвайна система, но 350- хиляден Пловдив е на солоавтобуси. Това не е сериозно и не е изненадващо, че градът има проблеми с трафика и сериозни задръствания. Ако Спаси София беше Спаси Пловдив пръв и основен приоритет щеше да ни бъде създаването на мрежа от висококапацитетен, екологичен и обособен градски транспорт – трамваи. По отношение на популяризирането – отново, трагедия. Шокиращо е колко пасивна е Общината в усилията си да привлича нискотарифни авиокомпании. София в момента изживява истински туристически бум само и единствено заради Райнеър и Уизеър. В Европа е особено популярен уикенд и градския туризъм, а Пловдив е идеална дестинация за това. Наскоро гледах travel vlog на симпатична двойка новозеландци, които заснеха впечатленията си от града – през цялото време говореха, колко е невероятно и същевременно колко е пусто. А това е нормално, при положение че и да си чувал за един от най-старите градове в Европа, трудно ще стигнеш до него. И по отношение на опазването на архитектурното и културно наследство – в крайна сметка, това е основен selling point на Пловдив като дестинация – невероятният Стар град, бохемските къщи в центъра, малките и уютни уличи, тютюневите складове и т. н. Пловдив е уникален за България не само заради чудесната си природа и релеф, но и защото има целия чар на малкия възрожденски и античен град, но в съвременен контекст. А за капак е голям град, който предоставя и удобства и забавления като за такъв.

Трамваят е една от големите любови на София, а опазването му е Ваш основен приоритет. Какво бихте посочили като символ на Пловдив, което по сходен начин да е застрашено или подценявано от местната власт?

Да, вече споменах, че трамваят е изключително съвременен, удобен, екологичен и бърз вид градски транспорт, който в момента изживява ренесанс навсякъде по света. Добре ще е Пловдив да се включи най-скоро в този процес. Иначе, разбира се, най-застрашено е и това, което безвъзвратно се губи – архитектурното наследство на града. Видяхме го с тютюневите складове, виждаме го с много къщи в центъра на града, дори и с все още многото нереставрирани или невъзстановени сгради в Стария град. Община Пловдив има още много какво да направи, за да опази това най-ценно пловдивско наследство. Защото новите 5-7-етажни сгради няма да привличат туристи, нямат да карат хората да ахват, когато стъпят в града Това може да направи само културното и архитектурно наследство на Пловдив.

Какви са взаимоотношенията Ви с местната софийска власт?

Странни. Любов и омраза. Дразним ги много, те нас – също. Но това е нормално, в крайна сметка ги караме да работят, да са честни, да не крадат, да спазват законите и правилата. А когато една администрация в продължение на десетилетия е работила по друг начин, промяната е много трудна. Затова много сопа и от време на време морков, докато не се научат, че ние, жителите на града, сме работодателите на общинската администрация и нейна единствена цел трябва да бъде да ни служи и да прави всичко възможно да живеем по-добре.

Има ли аспекти, в които бихте дали пловдивския опит за пример?

Със сигурност качеството на ремонтите в Пловдив е по-добро. Не липсва смелост и при обособяването на пешеходни зони – Капана е прекрасен пример за това. В София още се борим за 50 метра улица да бъде направена пешеходна.  Очевидно и местната власт при Вас се справя по-добре с организацията на различни културни прояви, защото е показателно, че всички фестивали – One Architecture/Design/Dance week и т. н. от София се преместиха в Пловдив. Разбира се, сега дочувам, че и при вас има проблеми, но явно това е максималният капацитет на една местна, българска администрация да разбира и промотира култура.

Има ли инициативи от други европейски градове, от които черпите опит?

Разбира се. На практика голяма част от идеите, които ние предлагаме и за които ние се борим, не са наша измислица – това е отдавна открита топла вода, която работи навсякъде по света. Ние просто трябва да вземем добрите практики и да ги приложим тук при нас. Щастливи сме, че имаме много добри взаимоотношения със сходни нам организации от други държави, предимно от Източна Европа – Чехия, Полша, Унгария, тъй като там проблемите често са сходни с нашите и още по-бързо можем да достигнем до правилна формула за решаването им тук. Не пропускаме и възможност да се запознаем с всеки чуждестранен експерт, дошъл в София, за да черпим опит и идеи. Оказва се, че когато си отворен за диалог, заинтересован и подхождаш със страст, няма затворени врати. Всички са готови да ти помогнат, да споделят опит или да дадат идеи.

Една от последните Ви големи победи беше извоюването на нощния градски транспорт в София. Каква е следващата Ви голяма цел?

Това може би наистина беше най-голямата ни победа досега. Но и най-много усилия хвърлихме, за да я постигнем. След над двегодишна борба, над 31 000 събрани подписа и разработен подробен проект, включително и с финансови анализи, успяхме да убедим Столичната община, че София не заслужава да бъде последният толкова голям град в Европа без нощен градски транспорт. Щастливи сме, че вече 4 месеца, откакто той съществува, все повече хора го ползват. Така им спестяваме пари, даваме сигурност и предвидимост на пътуванията през нощта. Въпреки че има често големи теми, с които се занимаваме, междувременно работата не спира – почти всяка седмица внасяме становища, участваме в дискусии, експертни панели и т. н. Петте ни големи приоритета са: развитието на градския транспорт, край на практиката за ремонт на ремонта, опазването на културното наследство, борбата срещу замърсяването на въздуха и постигането на по-добра градска среда. Тези приоритети ни дават много голямо поле за изява на идеи и ни осигуряват много битки за водене. Но точно там е и тръпката – да се изправиш срещу хора, които обикновено нищо не разбират от съвременно градоустройство или срещу такива, които следват само и единствено личния си интерес и да се опиташ да ги убедиш, обориш и в крайна сметка да постигнеш това, за което мечтаеш. София има твърде много пробеми, твърде бавна и неспособна администрация и твърде отчаяни жители – ако искаме градът ни да бъде адекватна конкуренция в глобализирания 21-ви век, ни трябва революция, а не постепенна еволюция и считам, че това важи за всеки български град.|32

Фотография: Личен архив Борис Бонев