Шест години по-късно обаче, с изключение на растителността и популацията на змии, на територията на Адата нищо не се е променило.

Европейска столица на културата не е да покажеш това, което имаш, а това, за което мечтаеш, казват специалистите. Настрана от икономическите и политическите дивиденти, събитието има за цел и да катализира гражданска енергия, която да решава проблеми чрез изкуство и култура. В превод – Пловдив не е титулуван, просто защото има Капана или кино „Космос“, а защото е пожелал да ги съживи. А в град като нашия мечтите са много и големи. Такива са и основните проекти за 2019-та – мечти, чието сбъдване пловдивчани са имали дързостта да изискат от себе си.

Тъкмо разминаванията между тези идеи и реализация им днес обаче са проблемни за мнозина. Това, разбира се, не е краят на света, но логично възникват въпросите защо това е така и има ли виновен? Ако за анализаторите на ЕСК най-опасен за един град е рискът от политическа намеса, то в следния случай трябва да добавим, че политическото бездействие също е непренебрежимо обстоятелство. Ето кратка история в подкрепа на твърдението.

В началото на миналия век Константин Хаджикалчев (1856-1940), останал в летописите като един от най-богатите българи за времето си, купува острова, който днес познаваме като Адата, с индустриални цели. На земеделската нива, според старите търговски регистри, се е отглеждало ориз.

Когато в началото на 90-те години наследниците му предявяват претенции към държавата за притежанията на прадядо им, те изобщо не подозират за двайсетгодишната съдебна битка, която ги очаква. Едва през 2012-та гражданите на Обединеното кралство Стивън Констант и племенниците му Джон, Стивън и Таня Бризби успяват окончателно да възстановят собствеността си, с което на практика Адата се превръща в първия частен остров в България.

Приблизително по същото време, в контекста на възможността Пловдив да бъде избран за Европейска столица на културата, обществеността започва да мечтае за социализация на забравеното място. В апликационната книга на града островът попада в платформа „Трансформиране“ и има свой собствен „клъстер“ – „Река на въображението“, който трябва да активира промяната:

 „Река на въображението“ ще се фокусира върху превръщането на тези зони в градски оазис: атрактивен пример за европейското рисайкъл и зелено изкуство, вдъхновяващо технологични иновации, устойчив дизайн, архитектурни стратегии, място за алтернативен туризъм, образователни и социални инструменти за подобряването на връзката между природата и града.

През 2012/2013 г., когато е писана кандидатурата, горните редове звучат истински вдъхновяващо и смело. Осъзнат е потенциалът на титлата, личи надеждата на тогавашния екип да се решават градски проблеми чрез изкуство и култура. Шест години по-късно обаче, с изключение на растителността и популацията на змии, на територията на Адата нищо не се е променило. Липсва каквато и да е следа от опит за намеса. Островът е все така изоставен и почти забравен от пловдивчани, а с днешна дата апликацията звучи абсурдно и често е повод за недотам доброжелателни подмятания към работата на Фондацията.

През 2012/2013 г., когато е писана кандидатурата, горните редове звучат истински вдъхновяващо и смело. Осъзнат е потенциалът на титлата, личи надеждата на тогавашния екип да се решават градски проблеми чрез изкуство и култура. Шест години по-късно обаче, с изключение на растителността и популацията на змии, на територията на Адата нищо не се е променило. Липсва каквато и да е следа от опит за намеса. Островът е все така изоставен и почти забравен от пловдивчани, а с днешна дата апликацията звучи абсурдно и често е повод за недотам доброжелателни подмятания към работата на Фондацията.

Таня Бризби, управител на търговското дружество, което притежава 80%  от Адата, сподели за Нула32, че никой от Общината или от Фондацията не я е търсил във връзка с идеите за облагородяване на острова.

Бяхме много щастливи, когато разбрахме, че градът е избран за Европейска културна столица и че островът е изиграл важна роля за това. Ние винаги сме били отворени към предложения за социализация, красноречиво разказва Бризби.

Поради тези обстоятелства, през септември 2017-та тя решава да поеме инициативата в свои ръце и пробва да повдигне въпроса в Общинския съвет, но на работната среща отсъстват както кмета, така и представители на „Пловдив 2019“ и разговорите не стигат доникъде. 

След срещата тогава пред вестник „Марица“ зам.-кметът по културата Александър Държиков твърди, че е нереалистично въобще да се говори за промени на острова, тъй като част от гората му попада в защитена зона по „Натура 2000“, което забранява каквато и да е сеч или строителство на територията му. На това мнение е и административният директор на „Пловдив 2019“ Кирил Велчев. На тяхната дума обаче пряко противоречи кметът Иван Тотев, който заявява по същия повод, че само малка част от гората е защитена и това няма да попречи за организирането на събития. Така въпросът остава отворен и с твърде неясно продължение.

За протокола – Община Пловдив притежава 5 декара от Адата в зоната под моста. Има и трети собственик в лицето на Христо Стефанов, който е наследник на адвоката на прядядото на Таня Бризби. Константин Хаджикалчев завещава 16 дка от острова и на него.

От „Пловдив 2019“ все пак са имали комуникация с последния, като Стефанов дори изготвя предложение за отдаване под наем притежанията си за целите на проекта. Въпреки преговорите и приемливата оферта, ръководството на Фондацията към онзи момент не е могло да предприеме каквито и да е действия, тъй като все още не е имало яснота относно бюджета си.

Малко по-късно, през 2018-та стартира проектът „Adata Air”. Инициативата представлява творческа резиденция, по която „Пловдив 2019“ поема пълните разноски на над 50 артисти от цял свят, които в двуседмичен срок трябваше да измислят как да променят градското възприятието за острова. Участието на резидентите създава допълнителни възможности за партньорства и взаимодействия на местно ниво, както и значително разнообразяване на културния климат в града, което е една от основните цели на програмата, споделят от Фондацията. 

Шансът да получиш външен поглед на проблемите си е ценен и понякога дори води до конкретни действия. Анотацията на „Adata Air” звучи добре и кореспондира със заложената в апликационната книга идея „Адата – държава без граници“, но буди тревожност у нас по няколко причини. Заглавието е манипулативно – нито една от срещите по проекта физически не се състояха на острова, а по-голямата част от тях дори не бяха на открито. Много вероятно е това да се повтори и догодина, когато 15-те най-добри артисти от резиденцията ще имат възможността да разработят идеите си в пълнота. Шансовете „Пловдив 2019“ така и да не стъпи на Адата са големи, а резултатите от програмата продължават да се отдалечават от възможните. Отзвукът от проявата е от никакъв до нисък, от което може лесно да направим извод и за въздействието ѝ върху пловдивската публика. 

Въпреки усилията и перипетиите, през които минава Фондацията, тук изглежда става дума за друга липса от съществено значение. Няма я политическата воля, която беше налице при преобразяването на Капана, а именно смелостта да превърнеш квартала в пешеходен и да го отвориш за хората. Опит, който с оглед на фактите, следваше да бъде приложим и върху друга градска зона, пък била тя и частна. Потвърждение за това е „СКЛАД“ в Тютюневия град. Няма и какъвто и да е друг знак, без значение положителен или отрицателен, който да ни накара да мислим, че Община Пловдив все пак има желание да работи в посока на каквато и да е промяна на острова.

Мечтата за него си остава най-тихата от определените като ключови за ЕСК и със сигурност медийно най-безинтересната. За добро или лошо, с нея не се случва абсолютно нищо. За Адата почти не се говори, а проектът е в дълбоката сянка на рекламата и скандалите с други приоритетни части от програмата. Дни преди началото на 2019-та в коритото на Марица всичко е на изходна позиция и все още само на ниво фантазия, макар и в картинката да има холандец с фуния от шперплат по Главната в чест на острова. Това, както вече казахме, не е краят на света, колкото и да прилича. Институционалният провал единствено потвърждава триумфа на реката и града, който тя създаде.

Не е ли това великата победа на въображението и мястото?|32

Фотография: Илия Димитров

Изчезналият град
Трубадурът и гениалната му улица
Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!.