Relax, enjoy the ride

32-та причина
В небитието на тепето
28/01/2024
Шнайдер и състезанието по изграждане на фабрика във видео игра 
01/02/2024
32-та причина
В небитието на тепето
28/01/2024
Шнайдер и състезанието по изграждане на фабрика във видео игра 
01/02/2024

Relax, enjoy the ride

32-та причина
Споделете

От 18-годишна съм по интервюта за работа. Първата ми работа беше на една будка за Нескафе срещу Халите в Пловдив, след като завърших средното си образование в хуманитарната гимназия. Научих се да правя фрапета и да мия машинката, след като маркуча спря да пуска вода. Три месеца по-късно, след като не ми платиха, отидох и разбих вратата на офиса на счетоводителката. Стъклото падна и тя ми плати. От тогава е едно и също и нещата са същата простотия. Ти работиш, „машинката“ – не! Това, което виждам, е постоянна некомпететност и простащина навсякъде. Сега съм на 37. Още повече се засилва простащината. Винаги съм искала да вървя нагоре, да се развививам и да се уча на нови неща, щото съм креативна и ги вдявам нещата. Както мога да направя коктейл „Циганка“ (ракия с мастика) на гамена от улицата, така мога и да ти напиша и научен труд за Николай Бердяев.

Такова нещо не виждам никъде – не виждам устременост и амбиция, свобода и ерудираност, стил и взискателност, всички блеят, щото системата е ленива и заплатата върви. Аз обаче не мълча. В момента работя като учител. Дали ще си магазинерка, или учител, в България е едно и също – цигари, цигари, цигари и блеене. Бачка ми се, защото баща ми ме гонеше и замерваше с книгите по главата, обръщаше фикуса в хола от яд в тъпия Малък Гигант, че имам отличен 5.50 по литература. От една година преподавам и виждам как Тодор Живков живее във всички и така им харесва, ама по друг начин, просто така им изнася. Въртят далавери по проекти в училищата, лакомят се за кинти, чалгарки стават учителки, даже вече в някои училища предлагат вместо „звънеца“ да е звънец, та да пускали по тонколанта „Шушана” на Азис като сигнал за малко междучасие. Да, наистина! Не искам да живея повече в България и няма да живея тук скоро. Омръзна ми, губя си времето!

(….)

Качих се след всички тези мисли в едно такси и пуснаха по радиото парчето на Depeche mode, „Wagging Tongue“. Естествено за мен беше знак и духовна подкрепа, след като чух:

You won't do well to darken me
With your secrets and your lies
With your piercing code of silence
Relax, enjoy the ride

Казах му да отвори всички прозорци и да даде газ на т'ва парче и да не ми прави забележки, щото не ме вълнува. Шофьорът ми каза: „Винаги сте ми била любимата клиентка и винаги когато се качите пускат по радиото Depeche mode. Ествтено че ще дам газ!“.️

Relax, enjoy the ride
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!