Роберта Костадинова е една от трите създателки на неформалния образователен портал „Царски пищови” заедно с Анита Рупова и Виктория Лазарова. Изцяло доброволческата инициатива на момичетата цели да повиши политическата култура на младите българи като обяснява сложни теми на достъпен език.

Какво е най-важното нещо за един пищов?

Роберта Костадинова: Да е верен. Най-важното нещо за един пищов, било то в училище или в живота, е да ти дава важна и достоверна информация по най-краткия и леснодостъпен начин. Основателите на Царски пищови сме ⅔ пловдивчани. С Вики идваме от една гимназия и ни интересуваше точно темата за образованието. Не сме били шмекери в училище, концепцията на пищова е, че докато го правиш, реално научаваш материала и не ти се налага да го ползваш после на изпитите. За нас това е важно – информацията, която ни е липсвала през годините, това, което не сме научили в училище, което не ни е било преподавано и никъде другаде в обществото, просто да бъде проучено и предадено нататък. Всеки е свободен да добавя, да коригира или да споделя, ако не е съгласен. Дискусията в темите, които разглеждаме, е отворена.

Какво ще рече easy politics?

Да опростим политиката. Когато стартирахме с Царски пищови, беше началото на политическата криза у нас. През ум не ни беше минавало, че ще има избори за народни представители пет пъти. Разпратихме на приятели, за да съберем обратна връзка дали биха следвали изобщо платформа, която споделя такава информация. Отправната ни точка беше да обясним политиката на достъпен език, да я направим лесна, оттам и easy politics. Идеята ни не е да правим задълбочени анализи, а да сме един мост между хората, които си нямат хал хабер от политика, които се объркат от това, което чуват по новините, и тези, които разбират сложни текстове, могат да се аргументират и имат базови познания в обществено-политическия живот. Ние предлагаме най-основния арсенал от инструменти – какво е демокрация, как функционират изборите, защо избираме правителство. Много хора на 18-19 г., на които тепърва предстои да гласуват, не знаят отговорите на тези въпроси.

Интересуват ли се младите от политика?

Схващането е, че младите не разбират и не се интересуват от политика. По-старите поколения, сред които са и родителите ни, са били задължени да гласуват и когато са били на нашите години, политиката е била много по-различна от това, което се случва в момента. Сега е много по-динамично, има много повече опции, обещания, лидери. За един млад човек е много объркващо какво трябва да направи, каква е неговата роля и т.н.

Какво кара хората да се радикализират?

Страхът от това, което предстои. Многото скандали в политическия пейзаж. Несигурността, особено у младите, че някой взима решения вместо теб, с които ти самият не си съгласен. Политическите лидери също са много добри оратори, омагьосват хората, карат ги да вярват, че всичко е черно и бяло. Аз не мисля, че е така. Няма лидери, които взимат само правилни или само грешни решения, а в дискусиите от последните две години всеки сочи с пръст. Това обърква хората и ги агресира. В Царски пищови имаме разнообразни политически нагласи, което ни помага да сме максимално обективни, когато коментираме дадена тема.

Помогнаха или навредиха последните две години и половина на политическа култура у нас?

И двете. Със сигурност в един момент ни дойде в повече да обсъждаме едни и същи теми около изборите. Това е негативната страна. Мисля, че ситуацията и помогна, защото отвори очите на много хора колко важно е една държава да има стабилно политическо управление. Да има лидери и народни представители, отворени към диалог, които да са колаборативни. Качества, които досега може би не са били толкова търсени, защото е било по-важно да не са корумпирани или да не участват в скандали, но има и не по-малко важни неща. Мисля, че се забелязва. От тази гледна точка, този период замисли много хора какво всъщност е политиката, какви са последиците, ако продължаваме да сме апатични към проблемите. Това, мисля, е позитивната страна на последните две години и половина.

Всичко е въпрос на политика, на култура или на общество?

В университета има предмет политическа култура, който няма нищо общо с политологията. Това е култура на политическия живот и на обществото. Може да съчетаем трите термина, ще кажа и че те прилягат на Царски пищови, защото смятам, че културата на едно общество определя неговата политика. Ако трябва да разпиша една формула, това е тя.

В какво виждате ефектите от Царски пищови?

Във всички съобщения, които сме получавали. Колкото и клиширано да звучи, това са неща, които буквално са ни разплаквали, и които са единствената ни мотивация да продължаваме с проекта. Колко много хора са ни писали: „Леле, чудил съм се години наред защо това е така, благодаря ви!“. Колко много хора са ни писали: „Ако не бяхте вие, нямаше да отида да гласувам“ или „Живея в чужбина, но благодарение на вас отидох да гласувам и се чувствам добре“. Много хора го оцениха, а ние не сме очаквали, че ще се развие до такава степен. Не че имаме Царски пищови за огромен проект, но отзвукът е предимно позитивен.

Естествено, има и критика, която се опитваме да имплементираме, но се оказа, че на много хора им е липсвало точно нещо такова. Може би това е и препратка към това как човек реализира добра бизнес идея – когато има решение на даден проблем. Ние търсихме решение на проблем, който самите ние имахме – как да се образоваме граждански, политически, културно.

Колко важни са социалните мрежи за това?

Социалните мрежи са нож с две остриета. Алгоритъмът изобщо не ни харесва като съдържание, особено покрай избори разпространението ни е много ниско. Ако искаш да си активен в инстаграм или някой да пазарува от електронния ти магазин, трябва да робуваш на определени трендове, на определена визия. Ние не сме го правили, защото не знаехме как, никой от нас не обича социалните медии. Всичко е било органично, на принципа проба-грешка, но с времето осъзнахме, че наистина има неща, да кажем #избори, които не достигат до хората.

Как тогава да изградим медийната си диета?

Трудното е да е здравословна. Хем да си информиран, хем да не ти гръмва главата. Важно е критичното мислене, да търсим повече източници, които не са активни само във фейсбук, да избягваме статии от непознати сайтове без автор, без дата, просто коментари. Да подбираме по-внимателно източниците си. Уикипедия не е всичко. Да съпоставяме информацията. Ако не си получил пълната картинка, потърси друг тип информатор. Като подкрепяме независимите медии, като даже им плащаме, ако можем. Това са хора, които нямат някаква скрита agenda, а просто искат да правят качествено съдържание.

За какво предстои да подготвяте пищови?

Финансова грамотност. Съдебните реформи са нещо, което ни предстои. Разбира се, и местни избори, като там смятаме да се ангажираме повече с ролята на гражданите в местното управление, как всеки може да допринесе градът му да бъде по-добър.