Три акорда на китара, леко дрезгав глас - така е започнал рокът. Останалото е история. А за да се запази една история жива, хората трябва да я разказват. Това обаче не е разказ за историята, а за нейните разказвачи. За всички присъствали в Пловдив на Metallica, но и за онези, които днес си „махат“ главите на ученическите банди. За добро или лошо, често това са едни и същи хора. История за рокаджии от поколения и поколения от рокаджии.

Но кои са те? Хората, които обичат този стил музика, или изпълнителите? Тези с кожените якета и тениските на любимата група или всеки, който вкъщи си пуска любимите парчета на Deep Purple, Pink Floyd? Мотоциклетистът, надул Motorhead по магистралата, или дядото от първия концерт на Щурците? Едно важи със сигурност. Всички те могат да ти кажат първата песен, омагьосала ги завинаги. Ще ти изпеят целия текст, докато свирят на въздушните си барабани, ще ти изтананикат цялото соло. Ще ти разкажат къде точно и по какъв повод са чули тази песен. Поредната рок история. Но не с нея ще Ви занимаваме.

По-младите от нас само са слушали разказите на родителите си. Цензурата е била доста по-голяма и за да достигнеш до магията на рока е било далеч по-сложно. Историите за разпространението му са като приказка. Когато някой млад човек намирал касетка с Beatles, Floyd, Led Zeppelin или което и да е от тези величия, се събирали с приятели в къща на някой от компанията. На един касетофон вървяла касетката, а на друг се пускала празна, върху която да се презапише записа. И така няколко часа всички се наслаждавали на албума в пълно мълчание, докато всеки един направи своя запис. Започнали да се появяват групи като Северните гривни, Бъндарците и така познатите на всички нас - Щурците. Всяка нова група е била нов лъч надежда и всеки нов албум - новата Библия, която да се научи наизуст. Не е имало значение какъв стил е била групата, важното е било, че е имало българска група, която свири „бунтарската" музика. Рокери, пънкари, метъли, не е имало значение. Всички са били едно цяло. Едно семейство. Сега нека превъртим лентата напред към настоящето.

Имаме десетки, да не казвам стотици добри групи във всякакви жанрове: рок, хард рок, пънк, дет метъл, пауър метъл, алтърнатив… Но някогашното семейство вече прилича на разбит дом, в който всеки се кара за наследството на богатия дядо. Тези, които слушат метълкор, са срещу дет метъла. Пауър метъл фенове не ходят на концерти на траш метъл групи. Единството в музикалната сцена я няма, а феновете, някога задружни, вече дори не си правят труда да подкрепят развитието на българската рок музика, освен ако не е в техния стил или не е групата на някой техен приятел. Чакат да видят за 2-ри или 3-ти път Metallica, Purple, Judas, Maiden и всякакви големи групи (не че има лошо в това), защото така и така в България нямало рок сцена.

Най-болезненият коментар от всички обаче е, че в България няма добри рок групи. Повечето хора, които го казват, явно не са били на много концерти в малко барче. Има добри групи, просто имат нужда от добра аудитория. Jeremy? ще подгряват на Queen + Adam Lambert, и то не само в България, а и в Румъния и Полша. Не мисля, че три пъти може да си на една сцена с величие като Брайън Мей, ако не си добър. Odd Crew пък направиха европейско турне, в което свириха в над 20 града, от които част бяха Лондон, Цюрих и Стокхолм. Имах възможността да говоря и с барабаниста на група Krossfire, Спас Марков, които подгряваха Deep Purple преди 4 години в Пловдив. Той ми каза: „Да бъдеш на една сцена с тях беше много напрегнато и задължаващо, но и страхотно усещане. Това беше едно от най-значимите за нас участия. Беше невероятно. Имахме проблем с кардана на касата и се наложи човек от екипа ни да се намеси, невидимо за всички останали, а през това време барабанистът ни трябваше да свири. Беше напрегнато и доста забавно“. Едва ли някоя от тези групи е стигнала до такова постижение, без да го е заслужила. За това бих отправил една молба към всички, които четат този текст:

Мнозина казват, че рокът ще умре. Не мисля, че това е възможно, но магията му със сигурност може да умре, ако не се върне единството и подкрепата на неговите почитатели. Може и да не знам кои са рокаджиите, но знам какво са. Те са хората, които поддържат магията жива. Те са разказвачите на старите рок истории. Но историите почнаха да се изчерпват, а и вече омръзват. За това следващия път, когато нямате какво да правите, не отивайте вкъщи, за да си пуснете един и същи песни за стотен път. Отидете на някое участие на местна банда, чуйте младите момчета, които са блъскали с месеци, за да направят един концерт и да помечтаят малко, че един ден и те могат да са на голяма сцена. Бъдете част от историята на млада група, която после ще обяснява колко як е бил концерта им! Бъдете един от десетимата, които подскачат на първия ред, просто ей така! Бъдете онези, които, като чуят познат кавър, отиват пред групата и го пеят заедно с тях. Бъдете част от нова рок история!