Макар и най-младият ни събеседник в тази поредица, десетокласникът Симеон Марков вече е поел повече отговорности от много възрастни. Един от учредителите на наскоро основания Младежки съвет в Пловдив, разпитваме го за разностранните му интереси и за това как успява да ги организира в името на най-важната му кауза – тази на младежкото самоуправление.

Кой те заведе в театъра? 

Симеон Марков: Отидох сам, в трети клас. Жестът беше абсолютно осъзнат. Бил съм над 500 пъти на театър, но вече спрях. Да гледам една постановка повече от 10, 20 пъти ме възпита на търпение и на способността да се вглеждам в детайлите, да търся различното в повторението. Беше малко обсесивно, медитативно преживяване, което ме кали изключително. Театърът беше врата за мен. 

Занимаваш се с изкуство по всевъзможно начини. Откъде се открехна всичко? 

Натрупа се. От театъра, през участието ми в изложби и купуването на съвременно изкуство. Всичко това кристализира. Това, за което най-много се радвам е блогът ЛиБРА, по идея на моята класна г-жа Елена Вързилова. Тя беше създала блог за ученическа литература и търсеше на кого да го повери, тогава се появих аз. С Марина Узунова, един от най-близките ми хора, си казахме, че искаме да пишем заедно, през училището. Тъй като тя учи в Английската гимназия, решихме, че трябва да свържем двете гимназии през литература и започнахме един много интензивен диалог. Опитваме се да свържем двата контекста, двете среди през писането, в някои случаи доста експериментално. 

Кои са проблемите, които искате да решите с Младежкия съвет? 

Младежкият съвет цели да повиши интереса към училищното самоуправление. Мога да обобщя така: хората мислят, че в ученическия парламент се възпитават само лидерите, работи се само с елита. Не. Ученическото самоуправление възпитава гражданска активност, тази до болка позната фраза, възпитава и социална адекватност. Моята цел е да покажем на обществото, че към политиката може да се подходи и по друг начин. Не истерично, а с търпение, спокойствие и уважение, на практика.

Защото, когато някой ти говори каква е политическата обстановка, това резултира в агресия и болка, която прераства в мълчание, в недоизказване. Но когато от малък си поставен в сходна симулационна среда, в теб се пробужда чувството, че си част от една политическа среда, задаваш си въпроса как ти би стоял в нея, в обществото изобщо. Смятам , че към тези теми може да се подходи и по друг начин, без поколенчески болки, без насаждани проблеми. Може да се подходи смело, но спокойно. 

Кои са твоите съратници? 

Всеки човек, в когото съм успял да събудя нещо, се превръща в мои съратник. Има някои млади и ученици, които просто не знаят, че имат мнение по дадена тема. Когато се появиш, ангажираш ги и те разбират, че имат мнение, което споделят, това е най-голямата награда. Тогава те се превръщат в съратници, това е истински ценното. 

Бързаш ли да пораснеш? 

Не, никак не ми се иска. Притеснявам се, че когато изляза извън училищната среда, ще спра да бъда толкова критичен към нея. Не бих оставил всичко това на вятъра и ще продължа да се занимавам с него по един или друг начин. В посока философия на образованието и всичко друго, което вече съм загатнал. 

Каква е разликата между младите и старите? 

Може би опитът, но опитът е нож с две остриета. Много лесно можеш да се обърнеш назад и да се радваш на свършеното, но е много трудно да сменяш посоките. Един млад човек, който търси себе си, е способен да погледне от различни ъгли на това, което прави, и мисля, че това е много благоприятно, не само за него. Може би това се губи с опита.

Защо... Все още млади?