Сегашните собственици са горди от факта, че никога, ама никога през цялото си съществуване, барът не е сменял името си. Това само по себе си е нещо страхотно и говори за традицията и духът, които притежава това култово място. Аз обаче не съм напълно съгласен с това твърдение. Замисляли ли сте се някога защо всички ние, волно или неволно, изпускаме отрицателна частица и го наричаме просто Сенса? Та той не се казва така! Името му е “No sense”. Едва ли го правим защото става прекалено дълго или пък сложно за произнасяне. Все пак това е само една сричка, само едно „ноу“. Да ви кажа, нищо не ви пречи да изговаряте цялото му име. Аз ако бях, щях да ви се разсърдя. Честно! Отскоро карам приятелите си когато се обръщат към мен, да го правят с цялото ми име. Че за какво са ми го дали иначе? Панайот! Звучи много по-гордо от едно друго, някои го знаят, а другите дано не го научат. Моля!? Така му викате на галено ли? Че Сенса да не ви е домашният любимец? Няма да се лигавите с него! Я малко по-сериозно и с повечко уважение! Все пак, той е най-старият в града. Има го от 20 години. И все си е бар. И все си е тука, в Капана.

Едва ли винаги е било така. Сигурен съм, че в първите години хората наистина са го наричали с пълното му име. „Ноу сенс“, майна. Ама нещо се е случило. Нещо се е променило и е накарало отрицателната частичка да си тръгне от устата на пловдивчани. Иска или не, барът е придобил смисъл. Станал е част от градския пейзаж за няколко поколения майни. А и не само. Като единственото рокендрол място в средата на 90-те, когато още ги е нямало другите две големи – Найлона и Петното, Сенса пак е бил фрашкан с хора и на двата етажа, дори по стълбите. Както днес. И много от тогавашните посетители идват и днес. Явно в него са намирали и продължават да намират някакъв смисъл, кой знае какъв. Убеден съм, че всеки го е правил поне в една петък вечер под тепетата. Намирал е смисълът там, макар и надписът над входа да го отрича.

Само онзи, който не е ходил, той няма случки там. Моя милост не прави изключение. Спомням си когато навърших 18 и започнах по-често да обикалям по нощите. Не че когато бях на 16 или 17 не го правех, но бидейки пълнолетен, вярвах, че вече няма какво да ми се опре. Инжектирал си бях доза безсмъртност. Точно тогава някъде започнах да ходя по-редовно в Сенса и да се напивам. И понякога да се сбивам. Поне веднъж си трябва, няма какво да се лъжем. Първата ми успешна свалка беше именно в Сенса. И сега като отивам натам винаги си казвам: „Тоя път ще повторя, ще повторя наистина…“ Ама само си казвам, де. Това е друга тема.

Освен, че сме махнали първата дума, сме го и членували кратко, не пълно. Нормално, все пак Сенса не е вършител на никакви действия. Той просто е мястото, където те се случват. За това в началото споменах, че не съм съгласен с казаното от собствениците. Хората, идващи в бара, са сменили името му отдавна. Вярно, неофициално, но все пак са го направили. И ако чуете някой да търси смисъла в каквото и да било или пък да се чуди има ли го въобще, дайте му мира на душата и го пратете на „Евлоги Георгиев“ № 5 в петък вечер. Смисълът ще е там с редовните си посетители. Кажете му, че старата табела лъжеше. Те за това я и махнаха.

Снимки: Панайот Стефанов