Специална японска хартия, камбана на мира, хвърчила и много истории в снимки ни представя Борислав Илиев в изложбата си „Душата на Япония – Soul of Japan“.

Борислав заснема 130-те фотографии за изложбата през 2018 г., когато пътува по Шикоко Хенро – японският поклоннически маршрут, извървян за първи път преди повече от 12 века. Маршрутът е с дължина 1500 километра и минаването му отнема около два месеца. Българинът покорява „японското Камино“, както още го наричат, за 55 дни и споделя с нас кадри от преживяването си чрез фотоизложбата „Душата на Япония“.

Как една фотоизложба разкрива „душата на Япония“, как камбаната пропътува пътя от Япония до централата на ООН в Ню Йорк и отговорите на още други въпроси намираме в разговора си с Борислав.

Защо избрахте името „Душата на Япония“?

Изложбата е свързана с един много важен японски храм, наречен „Исе Джингу“, който се намира в префектура „Мие“. Това е шинтоистки храм, посветен на богинята слънце Аматерасу, която е смятана за родоначалник на всички японски императори. Счита се, че хората от императорското семейство са нейни директни потомци. 

Храмът е изключително важен за Япония. Традицията гласи, че всеки японец трябва задължително поне веднъж в живота си да го посети. Аз го сравнявам по важност с Рилския манастир.

През 2016 г. на срещата на върха на най-развитите страни в света Г-7, която се организира в префектура „Мие“, бившият министър-председател на Япония г-н Шинджо Абе покани световните лидери Барак Обама, Ангела Меркел, Жан-Клод Юнкер, Джъстин Трюдо и други в храма „Исе Джингу“, обръщайки се към тях с думите: „Уважаеми дами и господа, каня Ви тук, за да може да разберете и усетите духовността и традициите на японския народ “. 

Какво Ви направи впечатление, когато посетихте „Исе Джингу“?

Храмът е изключително красив. Състои се от 125 светилища, които са разположени на площ колкото Париж. Главните са две – Нейко и Геко. Един от най-важните ритуали е Шикинен Сенгу, който се извършва на всеки 20 години. Той представлява разрушаването на всички светилища и изграждането им наново. 

Направи ми впечатление и че природата в „Исе Джингу“ е на почит. Все пак храмът е свързан с шинтоистката религия,а за шинтоистите природата е много важна.

В изложбата има и друго освен снимки.

Декорирах съм галерията с красивите хвърчила койнобори, с които се чества денят на детето в Япония. В галерията е и изключително ценната камбана, подарена в края на Втората световна война от Япония на централата на ООН в Ню Йорк. До ден днешен тя се намира там и се удря на 21 септември, Международния ден на мира. Камбаната е създадена от монети и дарения от всички делегати на ООН. През 1951 г. папа Пий XII дарява 9 златни монети с облика на Христос и Дева Мария, за да бъдат претопени и използвани за направата на камбаната на мира.

Каква е историята на камбаната от изложбата?

През 1954 г. са направени 150 по-малки камбанки и са подарени съответно на 150 нации, сред които САЩ, Куба, Китай и др. Една такава камбана бе подарена и на мен и поради тази причина съм я изложил в изложбата, за да могат всички посетители да дойдат, да имат възможността да я ударят и да прозвучи нейният звук в името на мира.

Хартията, на която са отпечатани снимките също е по-различна.

Снимките от изложбата са отпечатани на специална хартия, наречена „уаши“ – ръчно изработена японска хартия, която се прави от специални храсти. Самият процес по създаването на хартията е обявен от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Каква беше цялостната Ви идея за фотоизложбата?

Идеята ми беше да покажа всички фотографии върху тази японска хартия, да покажа хвърчилата койнобори, японската камбана на мира, изключително важният храм „Исе Джингу“. Исках всички посетители на изложбата да я разгледат и да се потопят в културата, традициите и духовността на японския народ. 

Снимките на Борислав ни отвеждат макар и мислено в Япония. Те ни карат да пожелаем да извървим пътя на „японското Камино“, да усетим японската култура, традиции и бит, да минем по стъпките на фотографа. Детските хвърчила, камбаната на мира и специалната хартия, върху която са принтирани снимките допълват азиатската атмосфера и чрез тях Борислав постига своята цел да ни потопи в магията на Япония.

Заглавна фотография: Изглед от изложбата „Душата на Япония“ © Борислав Илиев, личен архив