Сродната душа като паун

градски проблеми
Розовият слон в стаята
08/08/2023
Градът в търсене на път
14/08/2023
градски проблеми
Розовият слон в стаята
08/08/2023
Градът в търсене на път
14/08/2023

Сродната душа като паун

Споделете

„Сега вече можех да взема победоносно Сродната си душа и да я отведа в пробната, където да се запознаем за първи път. Но не бива да издавам вълнението си.“ Или шеметния танц с хиляди дрехи във втората употреба.


„Остави я, остави я!“, мантрирам си наум концентрирано, докато жената с коса като френски макарон оглежда две прекрасни рокли и даже вече ги държи в ръцете си. Аз искам тази с цвят горчица. Която имитира сатен. Започвам да я следя зорко, сякаш е някакъв опасен престъпник, чието следващо движение може да унищожи света. „Ако беше толкова всеотдайна и в писането на пиеси, досега щеше да имаш поне 100“, самообвинява ме подсъзнанието, което определено не се храни здравословно и ме тъпче редовно с наднормени манипулации.

„Но тази рокля е сродната ми душа“ – простенвам аз към подсъзнанието, което не може да отговори нищо и се затваря в кибритена кутийка, където започва да брои клечките.

Аз продължавам да следя с орлов поглед жената, която разнася небрежно Сродната ми душа из магазина. Нали сте чували, че човек може да материализира разни неща? Айфеловата кула, Втората световна война, вулканът Фуджи, дънки Levi’s, връх Джангал, река Амазонка, ревю на Вивиан Уестууд. Така както годеникът поставя съдбовната халка в свещения божествен миг върху нежната ръка на своята избраница, така жената Френски макарон направи решаващата крачка – остави роклята.

Сега вече можех да взема победоносно Сродната си душа и да я отведа в пробната, където да се запознаем за първи път. Но не трябваше да бързам. Сега, когато е там, и си виси спокойно на закачалката, трябва да пристъпя спокойно и тихо. Не бива да издавам вълнението си. То трябва да е силно, но невидимо като добронамерен призрак. Защото можех да я изплаша. Сродните души не бива да се грабят просто така. Иска се стил. Като паун, който бавно и хипнотизиращо разперва своите пера към залез над Адриатика.

Бях на 5 см. от моята нова рокля. Горчицата на Zara. Пускам онази въздишка, която съм сдържала през цялата вечност на очакването и я отнасям към пробната. Да взема ли и тази оранжевата? Не. Искам само една сродна душа. Но да ми приляга. Никакви други. Не ми се мери излишно. А „горчицата“ е просто опит да дадем име на онзи цвят, който не можем да опишем. Бих го нарекла по-скоро цвят на „ако на щастливо пиле“. Слагам роклята. Иска ми се да приличам на Клеопатра или на някоя мистична, египетска принцеса, но по-скоро съм вятър, който е забърсал цяло поле рапица и никога не утихва напълно. И матрьошка с нощница от изложение на чаршафи в Синдел. Но това всичко са подробности пред великолепието на моята Сродна душа.

Тя трябва да се излее върху теб. Като най-леката материя. Да се отпусне върху тялото ти и да погали душата. Усещането е като за отсъствие на шевове. Да, Сродната душа е безшевна. Не носи и обувки. Никъде не те стяга. Да, може да ѝ се събере вълната, ако объркаш настройките на пералнята, но пак ще е красива. Дължината ѝ е неопределена – нито дълга, нито къса, достатъчна е. Ще използвам думата „фееричен“. Защото фееричността е нещо нечовешко. Жажда за фееричност е по-скоро космос. Космическата рокля, която сякаш е направена от собствената ти кожа.

Сродната душа е космическа фееричност. Рокля, лазеща по ръба на косъмчетата и, без дори да забележиш, подредила целия свят в жълто. Нещо, за което не спираш да мечтаеш дори когато вече си го обличал. Нещо, което да намериш в тъмен ден в тъмен долап и да стопли крайниците ти. Материя, която е ушита по ръба на душата ти, и в която няма никакъв полиестер, акрил и бенгалин.

„Ако още не сте срещнали сродната си душа, заповядайте на семинара „Любов, Космос, Душа“, който ще се състои…“ – чувам трансцедентален женски глас от радиото във втората употреба. Т Р А Н С Ц Е Д Е Н Т А Л Е Н. Дали има някаква заигравка тук с хигиена на зъбите? Както и да е.

Чудя се ако Бог не ти е „изпратил“ Сродната душа досега, какъв е шансът да я срещнеш на семинар за любовта в НДК? Това звучи по-лошо от неработещ снекбар на гарата в Ямбол. Всъщност, ако снекбарът работеше, с радост бих изпила една сода.

„Мислили ли сте си някога, че най-безусловната, луда, истинска и споделена любов, която може да изпитате, е към дреха? Предмет?“ – продължава гласът от радиото, който се носи като някакво вселенско провидение и изпълва въздуха с очакване.

Стряскам се, поглеждам моята Сродна душа с цвят „ако на щастливо пиле“ и изведнъж започвам да пропадам. Пропадам в някакъв тунел и заедно с мен, в шеметен танц, направо побеснели, пропадат хиляди дрехи. Шарени, стилни, широки, елегантни, зимни, летни, неподходящи, красиви, с дантели, без дантели, копринени, жарсени, поли, рокли, шапки, ръкавици, копчета, токчета, помпони, ресни, брокати, светещи пайети като очи в тъмното на тунела, струва ми се, че и самата Шанел летеше между тях. Продължавам да падам все така бързо и зашеметяващо, а около мен летят най-живописно хилядите ми сродни души. То е ясно, летим заедно, но полетът ни надолу е толкова бърз, че по-скоро ще се срещнем в Рая.

Какъвто и да е той.


Фотография: Катерина Георгиева

Катерина Георгиева
Катерина Георгиева
Веднъж на всеки три месеца Катето пише нещо като разказ за Нула32. Невинаги я питаме какво е искал да каже авторът, но тя самата определя участието си в списанието като комбинация между ролята на шута, притихналия поет и борещия се с театралните реплики в себе си суфльор. Понякога и в обратен ред.
Сродната душа като паун
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.
Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!