Срещата ни с преводача Стефан Русинов започна неочаквано – забравени ключове за редакцията на списанието, разговор за изпускането на важен полет и въпросът за това кога човек минава „прага на младостта“. Стефан обаче със сигурност пази младежката искра в себе си и това личи не само от многобройните му начинания. Той е причината до нас да достигат някои от най-вълнуващите заглавия в съвременната китайска литература, човекът зад подкаста „Бележка под линия“ и носител на наградата „Христо Г. Данов“ за преводна художествена литература.

Съвсем наскоро се върна от Перу. Какво те впечатли?

Много любопитно и симпатично за мен съжителство на шик и мизерия, което напомня за Китай, въпреки че я няма грандоманията, обзела Китай през последните десет години. Там е някак под юзди.

Какво те разсмива?

Много обичам да е смешно. Мисля, че смешните неща много по-лесно достигат до хората. Когато зацикля, докато превеждам, се разсейвам с клипчета на хора, които падат и претърпяват всякакви провали. Смятам, че падането и провалът са съществена част от човешкото съществуване. Всички се проваляме, но рядко сме склонни да говорим за това. Когато някой се осмели да покаже собствения си провал, това е смешно и ценно, защото допълва картината на човешкото изживяване, а една от моите цели е да придобия възможно най-пълна представа за човешкия опит с всичките му щастия и терзания, смешни и трагични неща.

Какво слушаш напоследък?

Много обичам The Lefties. В момента това ми е една от най-любимите групи. Хем са доста твърди и лирични, хем простеят, което на мен винаги много ми е харесвало – да се комбинира поетичното с просташкото.

Имам и една много любима китайска група – Carsick Cars. Първият им албум е любимо слушиво за миене на под.

Коя книга би препоръчал?

„Ние, удавниците“ на Карстен Йенсен в превод от датски на Мария Змийчарова. Страхотно епична книга във великолепен превод.

Имаш ли любима дума?

Много харесвам думата „причудлив“. Свързвам я с покойния Марин Бодаков, мой много добър приятел, който пък често ми казваше, че я свързва с мен.

Изобщо харесвам причудлива литература. Тя показва живота като нещо, върху което имаме по-слаб контрол, отколкото си мислим. Не казвам, че трябва да се откажем от стремежа да разбираме реалността. Напротив, трябва да се опитваме да я разбираме, но в крайна сметка не можем. Никой от нас не може да я обхване в пълнотата ѝ. Затова тя винаги ще е причудлива.

Имаш ли любима история?

Имам много, но сега ми хрумва може би първият разказ, който преведох от китайски – „Бърза история“ от У Цин. Разказва се за човек, който обожава да троши мобилни телефони. Той попада в следната ситуация: друг човек отива при него, признава му, че е извършил убийство, и го моли да му помогне. След доста абсурден и смешен разговор той се съгласява и отиват на местопрестъплението, само че изведнъж човекът, който обича да троши телефони, си спомня, че жертвата е убита от него. Получава се ситуация на монументално объркване. Това по много хубав начин показва ненадежността на паметта ни, несигурността на комуникирането между нас и в крайна сметка невъзможността на разбирането.

Какви качества има добрият преводач?

О, не знам. Трябва да попиташ някой добър преводач. Напоследък си мисля по въпроса доколко преводачът е писател. Двете
дейности не се препокриват изцяло, но в процеса на превеждане със сигурност се намесват писателски техники. Когато един преводач умее да пише, това се усеща и носи наслада при четене, което за мен е най-важното в литературата.

Каква бележка под линия би сложил на живота?

Мисля, че нещата, които възприемаме като бележки под линия на живота, като текст в скоби, са може би също толкова важни. Например сънищата – понякога ги възприемаме като баластра, като нещо, което се случва встрани от основното, а може би именно те улавят същината на живеенето по особено важен начин. Така че бих поставил като една голяма, дебела бележка под линия на моя живот някакъв особено странен сън.

Още от рубриката „Все още млади“:

Моника Драмалиева

Александра Караджова – Айя

Георги Грозев

Заглавна фотография: Стефан Русинов © личен архив