Строителната 1932 година в Пловдив

сарми
Паметта за храната: сармà
25/07/2023
театрално
Театрално
31/07/2023
сарми
Паметта за храната: сармà
25/07/2023
театрално
Театрално
31/07/2023

Строителната 1932 година в Пловдив

Христо Пеев
Споделете

Разходка из проектите на трима модерни архитекти – Димитър Попов, Светослав Грозев и Христо Пеев. Попиваме от междувоенната градска атмосфера и проверяваме какво е оцеляло в пейзажа до днес, 91 години по-късно.


Добре дошли в 1932 година в Пловдив. Междуградските телефонни връзки все още са трудни и минават през централа, телефонният код 032 е в бъдещето. Сградата на пощата тепърва ще се изгражда и за момента е настанена в бивш хотел на главната улица „Княз Александър“ – 90-години по-късно през входа за телефонната централа ще може да си купим печен картоф, а в останалата част от красивата сграда има голяма аптека.

Вторият по големина град на България е търговски, индустриален, икономически, културен център. Пейзажът се доминира от големите тютюневи складове и от сградите на училищата. Предстои времето, в което жилищни комплекси и партийни домове ще превземат погледа ни.

Все пак в Пловдив се строи. Скелета се издигат около семейни къщи и големи обществени сгради, които непрестанно се посещават от архитектите проектанти. За разлика от днес, тогава архитектите имат директен контрол и следят изпълнението на своя проект почти ежедневно.

Една от сградите, които събират най-много майстори строители, е на Промишленото училище – днешната гимназия по дървообработване. Основният ѝ камък е поставен предходната 1931 година, но през 32-а строежът вече стига до покрив. Гонят се срокове – през март 1933 година в тази сграда ще се открие първото изложение на Панаира, който няма да прекъсне десетилетия след това (изложбата през 1892 година е единично събитие).

Около обекта може да видите архитектите Димитър Попов и Светослав Грозев. И двамата са завършили в Германия – съответно в Щутгарт и Берлин, като Попов е малко по-възрастен. Двамата обаче мислят еднакво модерно и вкарват най-новите европейски идеи. Сградата е изчистена от декорация, има красиви големи прозорци и елегантен отвор за осветление на стълбището. Докарани са най-скъпите и модерни метални дограми с елегантни механизми за отваряне, подобни на знаменитата сграда на „Баухаус“ в Германия. Майстори монтират красивите дървени врати в духа на модернизма с минимални детайли и добре премислени пропорции.

Уви, съдбата на Панаира като институция е широко известна – подобна е и на тези модерни решения на Попов и Грозев, след като в последните години всички дограми и врати бяха подменени с по-невзрачни версии.


Вторият по големина град на България е търговски, индустриален, икономически, културен център. Пейзажът се доминира от големите тютюневи складове и от сградите на училищата. Предстои времето, в което жилищни комплекси и партийни домове ще превземат погледа ни.


Но да се върнем в 1932 година, когато архитектите Димитър Попов и Светослав Грозев все още не знаят това, нека не ги притесняваме. Вместо това може да ги придружим до други техни обекти – двамата заедно тръгват от внушителната обществена сграда до Бунарджика, минават през Цар-Симеоновата градина и покрай Немското училище (дн. Музикално училище) до строежа на къщата на Екатерина Мандраджиева.

Масивният строеж на ъгъла на улица „Царица Елеонора“ (дн. „Кръстю Пастухов) и улица „Стефан Стамболов“ (дн. „Г. М. Димитров“) тече под ръководството на арх. Грозев. Той с гордост показва на колегата си стълбищната клетка с елегантен ъглов отвор с метална дограма, подобна на тази на Промишленото училище.

Двамата архитекти продължават по улица „Стефан Стамболов“ до ъгъла с улица „Цар Асен“ (зад днешния Партиен дом). Там двамата архитекти се разделят.

Арх. Грозев отива да провери строежа на къщата на адвокат Никола Бурмов. Строителите отдавна са излели всички стоманобетонови плочи – сравнително новата технология, с която са възможни по-широките прозорци или интересните решения на ъгъла на сградата. Вече се правят довършителните работи. Току-що е пристигнала и табелата „Никола Бурмовъ – адвокатъ“, която инвеститорът ще сложи на фасадата и 91 години по-късно все още ще е част от градския пейзаж. Архитект Димитър Попов е продължил до следващия ъгъл, където също ще нагледа наскоро построена от него сграда.

© Акция „Фото Пловдивъ“

Ние също ще оставим архитектите Попов и Грозев, за да се разходим по Главната улица. По пътя обаче срещаме архитект Христо Пеев. Също немски възпитаник, той е особено продуктивен през годините преди 9 септември. Той с гордост ни показва къщата на д-р Христо Попов на улица „Гладстон“. Докторът е рентгенолог – първият етаж от новата му къща е неговият кабинет, който ще отвори през декември 1932 година. Вече са подготвени рекламите във вестниците за това.

Следва малко площадче с хотели – залепен до кино „Пикадили“ е хотел „Булевард“, насреща е хотел „Париж“ (където век по-късно в партера ще се настани ресторант от верига пицарии), а на ъгъла на самата Главна е хотел „Империал“, наскоро преименуван от хотел „Берлин“. В партера на хотел „Империал“ е сладкарница „Милка“, която рекламира във вестниците през 1932 година, че предлага сладолед за дома, който можем да получим в специални термоси. Всички тези сгради са издигнати в средата на 1920-те години.

Заедно с Пеев са избрали къде ще има чакални, къде ще е „тъмната стаичка“ за проявяване на рентгеновите снимки. Над кабинетите са двата жилищни етажа на семейството. Архитектът е убедил доктора всичко в стила на сградата да е максимално модерно – изчистените прави линии доминират навсякъде, включително и в корниза на сградата, която, погледната фронтално, изглежда почти като куб.

Хросто Пеев е много ангажиран и ни води до сградата на Дома на изкуствата и печата. Архитектът обича да рисува и с любов проектира най-модерната изложбена зала в града – на втория етаж с модерно горно осветление е оформен голям, просторен салон, където в следващите години ще дебютират със самостоятелни изложби Златю Бояджиев, Владимир Рилски, тук ще се показват и годишните изложби на Дружеството на южнобългарските художници.

Всъщност ние минахме покрай тазгодишната им изява – Дружеството подреди картините си през 1932 година в сградата на работническата кооперация „Напред“, известна на по-късните поколения като „Атласа“, току до скъпарския хотел „Молле“.

Уви, през тази 32-а година не е ясно бъдещето на сградата на Дома на изкуствата. Свършили са парите и строежът е в застой. 91 години по-късно знаем, че все пак тя ще бъде завършена, но и коренно преустроена през годините на социализма – изложбената зала ще се превърне в кабинети и накрая ще бъде дом на Радио Пловдив. Но да не притесняваме с това арх. Пеев, който ни води при поредния си строеж.

Минаваме по ул. „Гурко“ покрай Окръжната комисия (днес община Пловдив) и излизаме на Главната. Архитект Пеев ни се извинява – негов ангажиран приятел го е помолил да му запази час в Придворната бръснарница (къде пък ходи самият Христо Пеев, не знаем – все пак не можем да си измисляме истории…). Докато трае уговорката, ние разглеждаме съседния магазин за модерни обувки на арменеца Аганчян. Собствениците не знаят, че скоро ще изгубят „придворната“ си клиентела от поданици на Царството, още по-малко пък подозират, че през 1990-те години тук ще има известен магазин за аудиокасетки и звукозаписна техника. В съседство пък, в сградата с кабинета на известния д-р Аджаров, след десетилетия ще се появи модерна западна верига сандвичи.

© Семеен архив Веска и Боян Илиеви

Пътят ни обаче продължава не във времето, а по Главната към площад „Джумаята“. В голяма степен архитектурата на тази улица вече е придобила своя облик. Не са много промените, които предстоят.

През 1932 година до нас е красивата масивна сграда с няколко аптеки в партера, която ще бъде съборена заради площада с Копчетата през 1960-те години.

Пак по това време буржоазният „Граждански клуб“ ще бъде заменен от социалистическата гордост хотел „България“. През 1932 година все още не е построен кино-театър „Балкан“. Но почти всички останали сгради са получили своя облик. Минаваме покрай хотел „Балкан“ – днес популярен бар и хостел. Долу е месарницата на братя Матеви. След това е Пощата, за която стана дума в началото.

След нея е сградата на Михал Попов с фигури на Меркурий на покрива – архитект Пеев не пропуска да ни уточни, че тя е построена по негов проект няколко години по-рано. В дясно е кино „Пикадили“, проектирано от архитект Грозев, на мястото на което след време ще има книжарница с коренно променена фасада и само голямото пространство вътре ще напомня за старата функция.


През 1932 година не е ясно бъдещето на Дома на изкуствата. Свършили са парите и строежът е в застой. 91 години по-късно знаем, че все пак тя ще бъде завършена, но и коренно преустроена през социализма – изложбената зала ще се превърне в кабинети и накрая ще бъде дом на Радио Пловдив. Но да не притесняваме с това арх. Пеев, който ни води при поредния си строеж.


Минаваме покрай още едно кино – красивата и богато орнаментирана сграда „Екселсиор“. Насреща пък е офисът на арх. Боян Чинков, който също е някъде из града да наглежда строителството на проектираните от него къщи.

Накрая стигаме и до строежа – майстори работят по дома на Алберт Панижел. Вече се правят довършителните работи. Архитект Пеев ни показва снимката, която е направил няколко седмици по-рано, преди измазването на фасадата, и на гърба е надписал „лято 1932“. Преди малко минахме покрай едно фото – дали там е дал снимката за проявяване? Кой знае. Но ако искаме да си купим хубави одеяла – Панижел е човекът, защото вече е оформил на партера своята юрганджийница.

Негови съседи в сградата са Витали Ашеров със своята дрогерия, а на етажа се е настанил зъболекарят Борис Танков. С тези хора не успяваме да се запознаем. Но виждаме книжарница „Куриер“ в красивата ъглова сграда, издигната малко по-рано от архитект Стойко Стойков. Освен обичайната литература, тъкмо през 1932 година тя се слива с Френската книжарница. И именно там – ако сме се абонирали за журнали и списания на френски – можем да си ги получим.

Преди да си кажем довиждане с арх. Пеев, той с гордост ни казва за плоския покрив, който е изградил на дома на Панижел. Там е оформена елегантна тераса с красива гледка към Сахат тепе, Трихълмието и Родопите. Плоските покриви са най-модерната идея за времето си и Пеев не скрива радостта си, че намира инвеститори, които са съгласни да вкарат в Пловдив този връх на технологията. В същото време Пеев, обичащ историята, със съжаление ни казва, че преди няколко месеца друг инвеститор е съборил къщата на ул. „Левски“ (дн. „Бетовен“), в която е живял и писал „Епопеята на забравените“ Иван Вазов.

Казваме си довиждане и се връщаме обратно към Цар-Симеоновата градина, където чухме, че наскоро през тази 1932 година са поставени новите паметници на Георги С. Раковски и Душо Хаджидеков. Дали скулпторът Вичев ги е изработил също така майсторски, както бюста на Христо Ботев, поставен 5 години по-рано пред стадиона на едноименния спортен клуб, който тъкмо отпразнува своята 20-годишнина?


Заглавна фотогфрафия: © Акция „Фото Пловдивъ“

Теодор Караколев
Теодор Караколев
Историк на изкуството, журналист, планинар и ботевист. Роден и израснал в Пловдив, който обича целия - от туристическите места за селфита, до най-малките тихи улички, от Главната до Столипиново, от тепетата до реката, че и отвъд. И обича да пише за тези неща.
Строителната 1932 година в Пловдив
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!