Петя Боекова, председател на Младежки съвет – Пловдив

Пловдив е град на историята, съхранил в себе си множество вярвания, цели, пътища и възможности, които са забележими, дори и с обикновено око, но хората днес запълват очните си ябълки със стъклени имитации. Когато успееш да се отърсиш от представата за живот измежду всичко съвременно и поробено от настоящето, можеш да се пренесеш векове назад, да почувстваш плата на тогата върху себе си и изящно наредените мозайки под краката си. Възможно е. Това е проблемът в Пловдив. На пръв поглед има безброй възможности, но градът навярно се е разсърдил. Осквернен е от всички студени хора, които забравят вълшебството, което може да ги обгражда. Пловдив е обиден и забравен, заради това е оставил чара си да бъде покрит от модерните жилищни фасади, да бъде покорен от ежедневно бродещи актьори в най-обикновени роли. Умопомрачително е колко нормално се вписва всяка една древна архитектура или експозиция със своята прелест в нашия мразовит, а топъл Пловдив. Мразя го, защото изисквам от него да поставя всяко съкровище на пиедестал, а той просто ги приема и поглъща. Моят Пловдив, Нашият Пловдив – ограбеният карнавал на историята.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?

Снимка © Личен архив