Изложбата „Субективни възприятия“ на младите художници Гергана Балабанова и Йордан Велков е хармонично преплитане на два привидно различни творчески подхода. В двете зали на изложбеното пространство артистите представят над 100 платна, които въвличат зрителя в разговор за възприятието на живота.

„Субективни възприятия“ далеч не е първата изява на Балабанова и Велков, и двамата от които са възпитаници на НХА, където се запознават. Това обаче е първата им съвместна изложба. „Решението се роди спонтанно на моето дипломиране“, споделя Йордан.

Особено вълнуващ е диалогът, който се формира между картините на Гергана Балабанова и Йордан Велков. Привидно двамата имат различен творчески подход, но общата им изложба кара зрителя да преосмисли това първоначално впечатление. Платната на художниците се смесват, техниките и сюжетите се допълват, а зрителят е поканен да участва в разговора за субективните възприятия на артистите и обективното пространство, което всички ние споделяме. Именно този разговор ни дава свободата на тълкуването. Изложбата ни връща към много ценна функция на изкуството – да погледнеш през очите на другия, да го разбереш, а в крайна сметка, може би като награда за смелостта да погледнеш от другата страна, да разбереш по-добре самия себе си.

Изложбата разплита субективните възприятия, превежда ги на езика на зримото и ги освобождава. Някои от платната, сред които изгледите към пловдивските тепета и тичащите на Гребната база на Велков или влаковите интериори на Балабанова, представят сюжети, в които всички сме попадали. Забележително е как субективното става общо и как от друга страна общото, което приемаме за константа, се пречупва през призмата на отделния субект. Тогава някак съвсем естествено се оформя и следния кратък монолог „Но това ми е познато, бил ли съм там? Да, бил съм, бях. Така ли го почувствах? Съвсем така.“

И ето че вече сме минали по моста между субективните възприятия. От другата страна стоят платната, в които ориентирът за място липсва. Останали без тази подсказка за външния свят, на нас не ни остава нищо друго освен да я потърсим в нашия собствен живот. Това, което ще открием там, е въпрос на лично тълкуване.

Ако изместим фокуса от посланието на платната върху техниката и подхода на художниците, ще забележим как картините се допълват в своята плътност. Балабанова, която работи основно с мало, умело се възползва от текстурата и контрастните цветове, които се превръщат в изразно средство. Формите и контурите остават стабилни и сигурни. От друга страна Велков се отличава с ефирност и лекота. При него има по-голям стремеж към реалистично предаване на човешките фигури, сградите и автомобилите, който чудесно допълва абстрактното в платната на Балабанова.

Художниците стоят на границата на реалното и имагинерното. В творбите им присъстват разпознаваеми елементи от света, пречупени през личния поглед на художника – някои по отношение на формата и цвета, други изпъкват сред абстрактния фон или размитите контури. Тази тънка линия между двата свята е началото на субективното.

Изложбата показва, че на сцената на съвременното българско изкуство има многообещаващи млади художници, които вървят по пътя на вече утвърдени творци, стъпват на техните рамене и черпят опит и вдъхновение. Гергана Балабанова и Йордан Велков имат необходимия академичен и творчески потенциал, както и философската смелост, за да построят мост между субективните възприятия. Дали ще минем по него обаче зависи от нас.

Изложбата може да бъде разгледана до 19 октомври в Залите за временни експозиции на ГХГ–Пловдив.

Фотографии: © Градска художествена галерия – Пловдив