Свободата да пишеш за всичко

Кристина Славова
Кристина Славова
09/01/2024
Спомнянето на Никола Лаутлиев
15/01/2024
Кристина Славова
Кристина Славова
09/01/2024
Спомнянето на Никола Лаутлиев
15/01/2024

Свободата да пишеш за всичко

Споделете

Макар да можеше да е по-консистентен сборник, съставен предимно от дълги текстове, „За неизбежната случайност“ на Иван Ланджев е дяволито чаровен като среднощен разговор и печели читателите със своята достъпна ерудиция.


Антична фигура, бокс, лайкове, емотикони, светкавици и разхвърляните думи: есета, истории и фрагменти са подходящи елементи за корицата на „За неизбежната случайност“ (изд. „Жанет 45“) на Иван Ланджев. Дори заигравката с разположението на двете имена, която води до прочита: „Иван Ланджев за неизбежната случайност“ е достатъчно красноречива за това, което читателят може да открие в нея. Теми около поп културата, спорта, социалните мрежи, жълтите хроники, възвишеното и профанното в изкуството образуват водовъртеж от размисли, позиционирани между България и света, които изглеждат като перфектно скроен костюм и звучат като добре калибрирана бойна машина срещу конспиративните паразити.

Освен визуално, книгата е и добро отражение на интересите на Ланджев. Поет, есеист, философ, сценарист, доктор по руска класическа литература, но също така и творчески директор в рекламна агенция, на когото не са чужди стратегиите и компонентите по презентацията на един продукт, обвързването между начало и край, играта на думи. На пръв поглед Ланджев е съвършеният пример за това как в днешно време ерудицията може да върви ръка за ръка с корпоративното и с популярната култура. Книгата потвърждава тези подозрения и ни поставя в неудобното положение да преценим до каква степен текстовете в нея са добри и до каква степен ни харесват, защото разпознаваме близък до нас човек, който всеки ден вижда същите новини, клипчета, статуси и се опитва да ги примири със света на големите артисти от миналото.

Затова и книгата започва с цитати от Одън, Алеко Константинов и откъс от песен на Пол Саймън. В нея читателят ще открие стихове, ирония и много музика (предимно джаз). Цялата тази страница няма да е достатъчна, ако се изброят популярните имена, които бродят по страниците на „За неизбежната случайност“, което я прави четима и близка, а стегнати като сценарий текстове, които комбинират предаването „Милион и едно желания“ със смъртта на Милен Цветков, могат да са урок за всеки, който се опитва да пише между актуалното и личното.

Номерът е да не стоиш на едно място, а да се движиш, това е .

Ваксини, хаос и несигурност. Това са темите, които преобладават из фрагментите на Ланджев, които са по-слабата част от книгата. Фейсбук статуси неизбежно стоят произволно и суетно на страницата. Някои от тях са ефикасни и изненадващи, срещат Марешки и Божков с Джон Дън и Пушкин. Тук е и преводът на Ланджев на стихотворението „Не излизай от стаята“, което гръмна доста силно по време на пандемията поради актуалното си въздействие. Ланджев не се смущава да добави обяснение и да сподели с читателя защо и как е превел стихотворението – обяснения, които за някои ще се сторят чаровни, докато за други – прекалено свойски. Но такава е цялата книга.

Кой съм аз, че да губя надежда?

Тук е и текстът на Ланджев, който напоследък също получи огромно внимание. Става въпрос за „Българско селфи“ – едно скоростно изреждане на всички до болка познати паранои, които тровят българското общество, и които станаха още по-банално натрапчиви в социалните мрежи. Последната част от книгата събира текстове, писани за къде ли не. От увод към неиздадена фотографска книга на Веселин Боришев, послеслов към българското издание на автобиографията на Мохамед Али, текст за Иван Теофилов, послеслови към книгата „За писането“ и „Изповед“ на Лев Толстой, слово по случай 24 май и т.н. Ако някой пише в момента сборник с нехудожествени текстове и му се струва, че би било прекалено нагло да помести всичко, което някога е публикувал, след книгата на Ланджев със сигурност ще си каже: И така ли става?

Истината е, че твърде малко са у нас хората, които могат да говорят живо за Майлс Дейвис и Джон Колтрейн, като същевременно размишляват върху израза „джан-джун“, дочут от песен на Криско. Твърде малко са и тези, които пишат добре и знаят как да разкажат една история увлекателно. Макар да можеше да е по-консистентен сборник, съставен предимно от дълги текстове, „За неизбежната случайност“ е дяволито чаровен като среднощен разговор и печели читателите със своята достъпна ерудиция. Снимките от премиерата на книгата в София са красноречиви. Костюмът и китарата също.

Възхитително е да се наблюдава срастването между чиновника и неговия стол. Когато човекът се слее с креслото си и двете части станат едно цяло, отделянето им е изключително мъчна работа. При творческия човек е обратното – него не го свърта на стола, постоянно шава, става… и постоянно го махат. Той е шило в торба, той е Морфов в администрацията на Василев. Но какво друго да очакваме?

„Дава ли козел мляко?“,
питаше Захари Стоянов.

Мартин Касабов
Мартин Касабов
Мартин Касабов работи като книжар и редактор. Пише кратки разкази, публикувани в „Страница“ и „Култура“. Администрира платформата за прожекции на филми „Късо кино във Фарго“. Когато намери време за нова книга или филм, пише рецензии за периодични издания и сайтове с културна насоченост. Дебютната му книга е сборникът с разкази „Когато великани ходеха по земята“ (ИК „Жанет 45“, 2019).
Свободата да пишеш за всичко
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!