За изкушените от архитектура пловдивчани арх. Антоанета Топалова вероятно няма нужда от визитка. За останалите – можем да използваме градския жаргон и да я представим като един от спасителите на Капана от събаряне през 70-те години на миналия век. Намеренията на градската управа тогава са малките къщи да бъдат разрушени, а на тяхно място да се появи голям универсален магазин. Обстоятелствата обаче се променят, а арх. Топалова се утвърждава като един от експертите, които с десетилетия работят по темата за квартала . И на които до голяма степен дължим оцеляването и преосмислянето му като жива градска зона. В желанието си да разгледаме Капана и откъм архитектурното и градоустройственото му значение, потърсихме професионалното ѝ мнение, за да ни просвети технически, но и за да ни разкаже повече за философията на мястото.

Тайната на Капана е самият Капан

„Не би могло да се измисли даже/ по-духовито и по-сложно нещо/ от веселата тайна на Капана! (...)“ Стиховете на Иван Теофилов са добро начало за всеки разговор за квартала, затова и първият въпрос е – кой е измислил тайната на Капана? Спецификата му арх. Топалова обяснява първо с неговото местоположение и географска характеристика: „Защото къде е Капана?! Той е в сърцето на града, сред античната му история, в конкавата на Трихълмието; до главната търговска улица на средновековния и съвременен град, непосредствено свързан с представителния резиденциален и духовен център на Трихълмието; той е до реката“. 

Арх. Топалова цитира и известната теоретична мисъл, според която една територия става „място“ (топос), когато е налице феноменологичният фактор – т.е. човешкото изживяване. Ако присъствието на хората обаче е основната характеристика на мястото, какво се случва, когато те неизбежно се сменят? Или иначе казано – доколко Капана продължа да се моделира от човека и доколко той сам създава и предполага културата му на поведение?  

„Обживяното пространство е наситено с постоянното присъствие на хора, което от своя страна е равносилно на контакти, изненади, емоции. Тук това е така от векове, продължава и днес, а ако го пазим, обгрижваме и обичаме – и „до края на света“,  надява се арх. Топалова. И допълва, че Капана има своя GENIUS LOCI, неповторимия „дух на мястото“, който винаги ще отчита динамиката и актуалните елементи на времето.

„В миналото със своите керван сараи, безистени, джамии и хамами, балък и др. чаршии, кебапчийници, абаджийници, гайтанджийници, железарии, свещоливници, златари, медникари, леяри и т.н. Занаятчийство и търговия с възходи и падения и до днес. В настоящето – с творческите и бутикови ателиета, с младежките клубове за културни срещи, със специфичните „капански“ кафенета, с пъбовете и ресторантчетата, с галериите и студиата за обучения на малчугани, със салоните си за красота и международните си вкусотии, с „Ядрото“ за културни изяви и инициативи на открито и неформалното, субкултурно общуване… Тайната на Капана се оказва самият Капан.“ 

Голямото наследство

Всяко време идва със своите капризи, но днес широко разпространено е и мнението, че Капана е това, което е, заради архитектурата си. Най-ценното богатство на квартала за арх. Топалова обаче е неговата пространствена структура. Сградите и плетеницата от улички с единно въздействие и „с уловката, от която не можеш да се измъкнеш“. „Махали, вароши и чаршии има в почти всеки град , но „Капан“ няма“, пояснява тя.

За щастие, в динамичната историческа съдба на квартала от началото на миналия век, не е реализиран планът на арх. Шнитер за прекрояване на уличната мрежа с прави широки улици и кръстовища – с изключение на ул. „Бенковски“, ул. „Й. Груев“ и отчасти ул. „Железарска“ това е запазено.“

След османските градежи, занаятчиите издигат първите двуетажни сгради – най-често дюкян с работилница над него. Това са и регистрираните като недвижимо културно наследство обекти, главно около улиците „Златарска“ и „Христо Дюкмеджиев“ , отбелязва арх. Топалова. Едва по-късно идват малко по-високите сгради и повечето украси на фасадите. В стилово отношение архитектурата на повечето сгради в района се придържа към изразните средства на сецесиона. При по-новите се долавя влиянието и на конструктивизма. И така до последните години с „мутиралите“ жилищни, хотелски, офис и др. доходни здания. 

Имената на архитектите от миналото са запазени в архивите, а арх. Топалова се надява и нейният екип също да намери своето заслужено място там. Сред колегите, с които определят насоките за развитие на съвременния Капан, тя изброява имената на Иванка Маркова, Мариана Алексиева, Володя Стоянов, Величко Куртев, Павлина Стоянова, Галя Попова, Мария Бакалска и др. 

В бъдеще време

За арх. Топалова от второто си възраждане през 1980-а насам Капана неизменно се утвърждава в локален, национален и международен аспект. Важни моменти за нея са множеството признания за качествата на квартала в архитектурен и естетически план, както и скокът в апликационната книга и фокусът в програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата“. Отчита и наградите за съхранение на културно наследство и туризъм от местни и световни организации, които активират промени в положителна посока и в други български градове. По примера на Капана днес се работи върху интересни перспективи за Таляна във Варна, а също и за Самоводската чаршия във Велико Търново.

Следващите стъпки в развитието на пловдивския квартал арх. Топалова вижда в създаването на ясни правила за управление с режими на обслужване и изграждане на Капана, както и в ограничаването и по-категоричното регламентиране на автомобилното движение. Знаменцата, графитите и чадърите, тя определя като знаци на сегашното време. „Така е в Европа, Сингапур и навсякъде, но в Капана би трябвало да се продължи традицията на Пловдив с трайни и висококачествени художествените елементи и обекти – сграфита, мозайки, витражи, скулптури, художествено осветление, указателни табели и схеми“. А защо не и музикално озвучаване, пожелава си арх. Топалова. А ние вече си представяме плейлиста. |32

Фотография: Личен архив арх. Топалова

За да не пропускате нови броеве на Нула32, абонирайте се за списанието и получавайте персонализираните си копия безплатно до адрес оттук – Клуб Нула32 през 2021 г.

Слушайте първият епизод на Plovdiv Calling:

• Слушайте в Anchor
• Слушайте в Spotify
• Слушайте в Pocket Casts
• Слушайте в Google Podcasts