Марчела Апостолова
Марчела Апостолова
юни 30, 2021
Кирил Иванов
Кирил Иванов
юни 30, 2021

Теодор Караколев

Теодор Караколев

Теодор Караколев се появява често по страниците на списанието, но в този случай нямаше как да го пропуснем като представител на новото поколение културни журналисти в града. Освен като публицист, заедно с Васил Макаринов стои и зад изследователската инициатива на фондация „Български архитектурен модернизъм“, която през последните години свърши ценна работа в опознаването и популяризирането на междувоенното архитектурно наследство у нас. 

Младите днес по-готини ли са от младите вчера? 

Теодор Караколев: Понякога си мисля така. Със сигурност обаче всяко поколение си мисли обратното за следващото. Свързано е с някаква носталгия по собственото минало и същевременно с естественото разкритикуване на по-младите. Защо правят това, защо не правят онова и т.н. От моята гледна точка сегашните млади със сигурност ще усвояват по-бързо всякакви по-нови технологии, без да губят способността на общуват помежду си, да играят навън, да спортуват, физически да откриват нови места. 

Помагат или вредят социалните мрежи за дебата в обществото? 

Имат си плюсовете и минусите. Едно време имаше форуми за определени компютърни игри, футболни клубове, политика. В този смисъл, предимствата днес са още по-големи, по-лесно можеш да се събереш с хората, с които споделяте общи интереси, но налице е и обратното – разделяме се много повече, затваряме се в балони, които се стесняват с времето. Ако по сто теми имаме сто мнения и по 2-3 от тях се различаваме с някого, много по-лесно тези различия се превръщат в проблем, докато в живото общуване това сякаш се преодолява.

И не само, прагът ни на внимание се ограничава, концентрираме се все по-трудно…

Не смятам, че това е търсен ефект, но така се получава. Скролваме непрекъснато, не се замисляме в детайл – това истинска новина ли е, шега ли е или лъжа, умишлена или не, или просто некачествена информация. Проблемът е, че задържаме вниманието си върху дадена тема за много кратко, а я споделяме и се изказваме по нея. Необходимо е първо да инвестираме време, за да си изградим мнение, за да сме компетентни и да извлечем позитиви. 

На фона на тези условия, как се прави по-задълбочено изследване като вашето за архитектурния модернизъм? 

Технологиите ни позволяват да достигаме и до хора в Испания и Аржентина например, които също се интересуват от темата. Имали сме случаи, в които тъкмо такива хора знаят неща, които ние не, и са ни от полза. Фокусът е извън онлайн активностите – реалната работа на историците е да обикаляме архиви, правим всички възможни видове изкуствоведски проучвания. Събираме един изгубен пъзел. Надяваме се, че работата ни е различна от някакво моментно лайкване на нещо в инстаграм. Проучваме и проследяваме процеси, и също толкова важно: популяризираме ги. 

Какво те притеснява? 

Унищожаването на културни ценности – сгради или части от сгради. Освен самия факт, че това се случва, ме притеснява и защо се случва. Личната ми гледна точка е, че е по-важно да се акцентира не върху ограниченията, а върху причините. Ограниченията не решават самия проблем, макар и понякога да са нужни. Ако някой иска да събори една къща, която е ценна, и ти го спираш само с регулации и закони, той пак няма да я оцени, просто ще изчака удобния момент да я събори в друг ден. Важната работа е все повече хора наистина да оценяват защо този паметник трябва да се пази. Да го чувстват ценен наистина, а не само защото някой в Министерството го е разписал.


Повече за фондация „Български архитектурен модернизъм“, в която участва Теодор Караколев, може да прочетете ТУК.

Защо… Все още млади?


Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!