Thank you maina people, thank you maina town!

Бертил Кастел, инженер

Имам една конкретна история, която ми се случи, когато се преместих от Франция преди две години. Тъкмо бях започнала да работя целодневно на английски и все още беше предизвикателно за мен. През уикенда исках просто да разгледам града и да си почина. Уви, валеше из ведро, не можех да изляза навън. Когато следобед най-после спря, отидох да се разходя в Стария град и гледах залеза от върха на хълма.

По пътя обратно обаче се загубих. Бях попаднала в подлеза на Баня Старинна и не знаех накъде да поема. Тогава видях две момичета и момче, около моята възраст, и ги попитах къде точно се намирам и накъде трябва да хвана за вкъщи. За моя изненада те казаха, че колата им е наблизо и могат да ме метнат до вкъщи. Спомням си, че много се учудих. Това беше първата ми седмица извън Франция и срещнах трима случайни души, които ми предложиха да ме закарат до вкъщи. Стана ми много хубаво! Беше изненадващо гостоприемно, въпреки лошия ми английски към онзи момент. Това беше най-доброто посрещане, което някога съм имала.

Thank you maina people, thank you maina town!

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32