Тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува

ритмичната песен
Ритмичната песен на „Деметра“
02/10/2020
никой тук
Никой тук не е чужд и непознат
08/10/2020

Тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува

тихата уличка
Споделете

Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува.

Богдан Гичев, обущар

Няма как да не обичам този град, целият ми живот е минал тук. Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува. Все още обаче живея в същата махала, някога – краят на града, сега – центърът. Какъв прогрес без никакви усилия! 

Едно от най-важните неща за мен са хората. Приятелите ми днес са същите, с които играехме футбол като деца. Ритахме по цял ден на поляната пред нас. Оттам тръгнаха големи играчи като Пейко Манов, великият футболист на Локо, както и вратарят на Ботев – Георги Найденов. Дори Гунди игра там. Видя ни веднъж как ритаме и се включи. С лъскавите обувки и с шлифера. Гледахме го като извънземно. Ако трябва да съм честен, той стана футболист в Пловдив. Няма да забравя първия голям мач на Ботев стадиона с Атлетико Мадрид. В училище казаха, че който избяга за мача, го изключват. Нямах билет, но избягах. Знаех дупки в оградата и влязох оттам. Футболът беше важна част от детството ни, сега се разхождаш в махалата и не можеш да чуеш топка да тупне.

Разходките са другото голямо предимство на Пловдив. Всяка сутрин ходя до Альоша. За десет минути от задръстените улици попадаш сред спокойствие и природа. Има катерички, които са свикнали с хората и стоят до теб. Нося им да хапват орехи с черупките. Какво е Пловдив и без Главната? Тръгнеш по нея, винаги срещаш някой познат и почвате мохабет. Минавал съм я хиляди пъти и пак не ми омръзва.

Сещам се и за Капана. Радвам се, че се оживи. Навремето беше най-забутаното място на Центъра. По тъмно не можеше да видиш на 5 метра. Приятел ми разказваше как видял дух там, може и да лъже. Пловдивчани обичат да лъжат. Даже не толкова да лъжат, а да преувеличават или да разкрасяват историята. Може и да ти кажат нещо, което само са чули, като свидетели. Обаче за едно са честни. Всички са горди с града си. Софиянци това не могат да разберат. Какво толкова има тук?


Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32

Тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.
Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и Schneider Electric и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!