Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува.

Богдан Гичев, обущар

Няма как да не обичам този град, целият ми живот е минал тук. Израснах на тихата уличка „Ангеларий“, която вече не съществува. Все още обаче живея в същата махала, някога – краят на града, сега – центърът. Какъв прогрес без никакви усилия! 

Едно от най-важните неща за мен са хората. Приятелите ми днес са същите, с които играехме футбол като деца. Ритахме по цял ден на поляната пред нас. Оттам тръгнаха големи играчи като Пейко Манов, великият футболист на Локо, както и вратарят на Ботев – Георги Найденов. Дори Гунди игра там. Видя ни веднъж как ритаме и се включи. С лъскавите обувки и с шлифера. Гледахме го като извънземно. Ако трябва да съм честен, той стана футболист в Пловдив. Няма да забравя първия голям мач на Ботев стадиона с Атлетико Мадрид. В училище казаха, че който избяга за мача, го изключват. Нямах билет, но избягах. Знаех дупки в оградата и влязох оттам. Футболът беше важна част от детството ни, сега се разхождаш в махалата и не можеш да чуеш топка да тупне.

Разходките са другото голямо предимство на Пловдив. Всяка сутрин ходя до Альоша. За десет минути от задръстените улици попадаш сред спокойствие и природа. Има катерички, които са свикнали с хората и стоят до теб. Нося им да хапват орехи с черупките. Какво е Пловдив и без Главната? Тръгнеш по нея, винаги срещаш някой познат и почвате мохабет. Минавал съм я хиляди пъти и пак не ми омръзва.

Сещам се и за Капана. Радвам се, че се оживи. Навремето беше най-забутаното място на Центъра. По тъмно не можеше да видиш на 5 метра. Приятел ми разказваше как видял дух там, може и да лъже. Пловдивчани обичат да лъжат. Даже не толкова да лъжат, а да преувеличават или да разкрасяват историята. Може и да ти кажат нещо, което само са чули, като свидетели. Обаче за едно са честни. Всички са горди с града си. Софиянци това не могат да разберат. Какво толкова има тук?

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32