Топ албумите на 2024 г. досега

Алан Абдала
Алан Абдала
10/07/2024
Алан Абдала
Алан Абдала
10/07/2024

Топ албумите на 2024 г. досега

Споделете

Какво е юни, погледнат в перспективата на годишния календар? За счетоводителите е краят на второто тримесечие. За поетите – последното разтръскване на пролетното почистване на душата с редица порои, които да подготвят за сушата на лятната летаргия. За музикалните фенове – същинското време за концерти на открито и начало на летния фестивален сезон. Време за намиране на нова музика, а с нея и нови преживявания, които обаче в есенцията си все синтезират неща, които малко или много си стоят в нас. В тази статия събирам три албума от 2024 г. досега, които си заслужава да се чуят. Категориите са по-скоро условни и целят не толкова да делят жанрово, колкото да посочат различните разклонения откъм звучене, съобразени с настоящите ни търсения и желания, душевни и вкусови.

Пънк рок предложението: Maruja – „Connla’s Well“ (EP)

Maruja

Maruja е модерната рок и постпънк банда, която всички сме си представяли, и най-накрая чуваме точно това, което трябва да е. Нито повече, нито по-малко. Най-забележими са хем жалният, хем жилещ саксофон, който пробива през дебели тъкани и тъмни материи, и spoken word вокалите, които препускат и набират в пронизителен крясък. Имаме и ритъм секцията на баса и барабаните, които, слушани покрай другите две, са като стабилна основа против бури, а когато оставиш слуха си на тях, я усещаш като бягаща пътека – вечно догонваща.

Тази звукова консистенция на всеки инструмент плюс черно-белите фотографии, които използват за всичките си обложки, оставят впечатлението за една група, която изглежда завършена още преди първия си дългосвирещ албум. Миналогодишното им ЕР „Knocknarea“ имаше относителна динамика и към по-спокойни мигове в песните, но в „Connla’s Well“ пропадаме в една своеобразна тъмна бездна, която те всмуква в себе си и те изплюва омерзен, обезумял, задъхан и изтерзан. Миниалбумът съдържа последните им 3 сингъла заедно с едноименното интро и прощалния инструментален „Resisting Resistance“, където саксофонът пее мъчната си песен. Макар и познато като отделно, ядрото на албума, събрано в средата по този начин, сгъстява всички чувства, възможни за чувстване навсякъде наведнъж. „The Invisible Man“ определено е от калибъра песни, които много млади банди биха искали да имат.

Българското предложение: ТОТАЛШТЕТА – „ТОТАЛШТЕТА“

Идващи от особени сцени като Добрич и Бургас и готови да представят своето звучене, те са едно от най-интригуващите предложения в алтернативния ни ареал, най-вече що се отнася до дебюти. Този албум не е толкова събитие, колкото формалност за верния кръг публика, който ги следи през първите им три години. Работата е там, че още от първите си участия те вече имаха стабилен авторски сет с конкретно звучене, който не се промени значително в основата си. Едноименният албум „ТОТАЛШТЕТА“ е конкретизираната форма и студийният вариант на един разпознаваем стил, за който е трудно да се повярва, че идва толкова премерен и без колебания.

Десет припева и крилати фрази, които моментално влизат в речника ти. Понеже до немалка степен показът им пред публика е подкрепен от ТДК, сравненията лесно заваляват, но с една тънка разлика – пловдивчани прокарват идеите през по-митологизираща призма, където всичко е символ на нещо по-голямо. Подобен светоглед извира и през лириките на добричлията Ростислав Софийски, но някак се усеща повече като фолклор – нещо, което предаваш като приказка на околните, казано понякога закачливо, понякога с лека поука, но винаги директно и без особени увъртания.

ТОТАЛШТЕТА

Откриването недвусмислено те пита: „Сега очакваш да ти пея за пари ли, бе?“. „ДГД“ е поредица от плесници на добруджански комбайн, а „ОПЕНАЖ“ е откровено заявление към по-интроспективната страна на огледалото, което е този албум. В окото на тази словесна буря може би лежи чувство, което някои биха определили като раздразнение или дори поредица от „разни погнуси“. Тази немирност е подсилена до последния удар по snare барабана в музикално отношение. Китарата придава метъла на цялата хава и знае кога да се развихри на своя глава, и кога да подчертае един репетативен мотив в подкрепа на цялостната идея. Басът понякога сам поема инициативата и оперира като втора китара със свой, по-различен звук и неотразимо присъствие на сцена. Барабаните са идеалният ритъмпартньор на вокалите в пътуването им между хип-хоп корените и метъл изблиците си.

Въобще, новото на ТОТАЛШТЕТА е пример за нещо, което се прави както е редно да бъде усетено и след това не се пипа, защото какво можеш да му добавиш? Музика, отговаряща на действителността ни, и за това трябва да се поговори малко повече.

Поп предложението: The Last Dinner PartyPrelude to Ecstasy

„О, как ми се иска да бях красиво момче на този свят“, пеят ведно няколко красиви женски гласа. Това гласи един от акцентите в дългосвирещия дебют на The Last Dinner Party – формация, която стигна до изненадващо голяма публика в много кратък срок. Без циркулиращи TikTok-о-угодни припеви или други трикове за мимолетна сензация, петчленната формация си докара ранен успех може би най-вече с естетика и стил, които допълват някаква специфична липса на красота в живота ни. Това е идеалната форма за феновете, които са очаквали женски (арт)поп в диапазонa между меланхолията от последните десетина години (Лана Дел Рей, Уайс Блъд/Weyes Blood, boygenius) и максималисткия романтизъм на една отминала епоха (Кейт Буш, Сузи/Siouxsie, Бауи, ABBA). „Prelude to Ecstasy“ идва в готова форма, която е облечена в класика, но не говори чрез анахронизми. По-скоро е звукът на сладкия упадък, на безвременен декаданс, на предсвършената любов и на танц, който е обречен на фатално препъване в края.

The Last Dinner Party

Продуцент и виновник за съпровода на цялата тази викторианска поезия е Джеймс Форд (работил с имена като Florence + The machine и HAIM), който е оформил еклектиката от инструменти и стилове в жива верига от звуци. Жива в смисъла не на активно пречеща, а повече като жизнен организъм, в който всеки инструмент е малка подвижна част – идва, акцентира каквото има да се акцентира и си заминава за следваща партия от песента, ако ще бъде нужна втори път. Най-отчетлив пример поне за мен е едно свистене в „On Your Side“, което заключва ненатрапчиво и някак филмово генералното чувство на песента, която те кара да се превиеш надве в меки, но хладни завивки от кадифе и сатен.

Прецизно, с класа и внимание към детайла, дамите не разочароват дори и на етап, в който още няма очаквания към тях. В поп музика това е 50/50 между нещо чуто и познато и нещо неформулирано и изказано по точно този начин, поне в последните няколко години.


Заглавно изображение: ТОТАЛШТЕТА

Топ албумите на 2024 г. досега
Използваме "бисквитки", за да предоставим по-добро разглеждане на сайта и да анализираме трафика. Използвайки уебсайта, се съгласявате с нашата политика за лични данни и бисквитки.

Вземете 10% отстъпка от първата си поръчка!

Абонирайте се за месечния бюлетин на Нула32 и получавайте препоръки за внимателно подбрани събития и артефакти.

Вижте повече тук.

Marketing

Успешно записване! Благодарим!