Белия вожд може и да няма категорично мнение по въпросите, които този брой повдига, но може би и не трябва да има.

Срещам го случайно. Помага ми да паркирам в събота вечер на „Отец Паисий“. Не знае на кого дава указания. Когато изключвам двигателя, вече е продължил по пътя си. Извиквам се, за да му благодаря и го връщам с няколко крачки назад. Каня го на по бира, но отказва. Някакъв майстор щял да идва у тях, затова се разбираме за утре.

За тези, които сега се включват, Йордан Терзийски, по-известен като Белия вожд, е един от деветимата „другосветци“, за които разказахме във втория ни брой. Поводът сега ми се стори подходящ да довърша историята си за него оттогава, пък и да го подпитвам какво мисли за 2019-та. Белия вожд е човек-периферия, който по никакъв начин няма да участва в събитията догодина, не е някакъв авторитетен глас или експерт. Белия вожд е просто наш приятел, с който ни е хубаво да разговаряме и поради това няма нужда от допълнително представяне.

Насред цялата тази сложнотия, думите му са глътка въздух и мечтателност, която се издига далеч над стерилното говорене и нищонеказването по темата. Белия вожд може и да няма категорично мнение по въпросите, които този брой повдига, но може би и не трябва да има. Това не е толкова важно, колкото му е важно да свири на китарата си и да прави разходката по Главната по-красива. И може би това е достатъчно, уверете се.

Кога започна да свириш?

Свиря много отдавна, но започнах да излизам епизодично на Главната от 1999-та. Свиря не толкова за пари, колкото за кеф. Най-активният ми период беше между 2009-2011-та. Следващата година ме нямаше, защото на пети януари, срещу Йордановден, почина жена ми. Оттогава съм самотник. Тежко преживях онази зима, но като видях, че не мога да се справя със смъртта, в края на лятото отново започнах да свиря и през 2013-та продължих на Главната. Чувствам се по-добре, когато общувам с публиката на улицата. Изпитвам по-голяма радост.

Какви качества трябва да притежава човек, за да свири навън?

Отговарям за себе си, но ако аз нямам подходящия репертоар, който да предложа на хората и да ги ангажирам, то аз нямам място там. Това са хиляди хора и аз трябва да им предложа музика, така че да ги впечатля. Днес на Главната излизат всякакви просяци, които не трябва да са на нея. Мнението ми е, че всеки музикант, който иска да бъде изслушан, трябва да предостави репертоарен план с 10-15 пиеси, от които пред жури да изсвири поне 2-3 както трябва. Защото то иначе не е свирене, какво свирене – идват и тропат. Аз свиря музика от Моцарт, Бетовен и Бокерини, свиря Шуберт и Джулиани, свиря един вагон автори и затова не съм доволен от просяшкия вид, който се създава на улицата.

И стига с тая скромност, репертоарът ми е огромен. Състои се от ренесанс, барок, класика, испанско, латиноамериканско, евъргрийни, стари градски песни и на всичко това имам мои разработки. 87 кавъра, които свиря на улицата. Аз излизам, за да изнеса концерт. Излизам с черни обувки, панталони, сако, бяла риза и папийонка. Свиря на улицата, за да предоставя удоволствие на хората, а не за да прося. Не искам да прося. Намерил съм си колая и не ми трябват помощи.

С какво Главната е различна от всички останали улици?

За мен тя е сцена. Контактът с децата и хората, които идват при мен, за да потанцуват, да попеят или просто да се снимат, е безценен. Пред мен са играли и балерини, събирала се е публика, точно като на концерт. Преди две години с една сърдечна американка пяхме парчета на Елвис Пресли към 20 минути и за кратко задръстихме движението на Главната. Беше голямо шоу. Главната е гениална, майна. Няма я никъде другаде по света. Наскоро бях с дъщеря ми в Рим, Флоренция, Венеция и Неапол. Бил съм и на много други места и трябва да ти кажа, че Главната ни е неповторима. Перфектна е. Има някакво обаяние, което пленява.

Коя е песента, която най-много ѝ отива?

„Любовен романс“ от Гомез. На вечер понякога я свиря по три пъти, хората обичат тази мелодия. Иначе любими песни са ми „My way“, „Ave Maria”, „Последният валс“, „Love me tender”.

Какво може да научи човек за пловдивчани, докато наблюдава вървенето им?

Честно да ти кажа, докато пея, не гледам. Просто се кефя и раздавам това на хората. Давам им музика и същевременно крада от тях емоции. Те ме зареждат с положителна енергия, от която имам нужда, затова съм им благодарен.

Каква е разликата между трубадура и уличния музикант?

Голяма. Трубадурът е поет, който буди съзнанието и предизвиква. Това е същността на трубадура, затова предпочитам да не ме наричат уличен музикант, защото аз раздавам изкуство.

Какво са очакванията ти за 2019-та?

Прекрасно е, че Пловдив има възможност да покаже на света кой е. Друг е въпросът как ще подходят нашите културтрегери, какъв фундамент ще поставят, на какво ще дадат приоритет. Всичко пада върху тях. Каквото направят, ще е тяхна шестица или тяхна тройка, но шансът е техен. В града мъждука култура, но не мога да давам оценки, защото главата ми бръмчи от музика. За мен приоритет трябва да се даде на оперната и на симфоничната музика, на джаза и на класиката, на трубадурите. Така виждам нещата и така ги казвам. Но нека да не дразня повече музикантите, които цял живот завиждат, че един гладиатор свири, а те не могат.

Ха-ха, това е добро като за финал, но какво става после?

За после не знам. Вече съм на възраст и само се моля на бога петилетките да не минават, както беше модерно през соца, за три години. Не искам да ми е мъчно, когато дойде и моят ред.

Завършвам с думите, че животът е толкова хубав, че се чудя как в този проклет свят продължават да произвеждат ракети, бомби и патрони, а не произвеждат само китари, мандолини, цигулки и арфи. Разбираш ли какво означава една арфа да стане достъпна за някой като мен? Да седна аз, на 73 години, и да почопля струните, понеже навремето това ми беше мечтата – да свиря на арфа. И още е. В Музикалното училище имаше само една-единствена и тя беше за целия Пловдив. Знаете ли колко скъпо струваше подобен инструмент, нямаше как да се вреди човек. Затова и сега си мечтая вместо танкове, да правят повече арфи. Всички да се конкурираме кой от кого може повече да пее и да свири, а не по куршуми или автомати. Но, какво да ти кажа, смешен свят. Безнадежден. Казвам ти каквото искам аз, това е моята изповед, моето желание.|32

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!.