Основният проблем на „Убийствена игра“ е, че неловко се опитва да жонглира с нескопосан хумор и актуални тийнпроблеми.

С изключение на Димитър Маринов („Зелената книга“) Мария Бакалова е най-успешно реализиралата се българска актриса през последните години, като пътят ѝ към Холивуд често е обсъждан от родната кинообщност. Лагерите се разделят между: „подкрепяме нашето момиче“ и „филмите ѝ не струват“. В крайна сметка вероятно е по-градивно да се запитаме има ли всъщност значение и нужно ли е непременно да обвързваме нечий успех с националната си идентичност. Особено ако филмите не са толкова добри.

Действително от аматьорския „Трансгресия“ досега Бакалова не участва в продукция, която да оправдава съществуването си.

Дългоочакваното продължение за казахстанския журналист Борат бе големият трамплин за актрисата, но дори той бе прекалено политически подривен и много по-слаб от оригинала. Фестивалният „Жените наистина плачат“ на Весела Казакова и Мина Милева след това събуди дискусия за домашното насилие, но някои сцени, като тази с гримирането на котки, предизвикаха почуда. Тези щастливи за Бакалова обстоятелства успяха да поддържат името ѝ в постоянна циркулация през последните години. Последните заглавия с нейно участие са умопомрачителният флирт на Джъд Апатоу „The Bubble“ и настоящият „Убийствена игра“, които лесно влизат в категорията „безмозъчно забавление за подрастващи“.

„Убийствена игра“ е слашъркомедия, в която група младежи се скриват от връхлитащия ураган в отдалечено имение. Дейвид (Пийт Дейвидсън) е синът на собственика, който ходи с политически ангажираната Ема (Чейс Суи Уондърс). Алис (Рейчъл Сенот) е екстровертна хипи мацка, която се е запознала с Грег (Лий Пейс) в Tinder, а самонадеяната Джордан е сама. При тях пристигат бившата наркозависима Софи (Амандла Стенбърг) и свенливата Бий (Бакалова). Поради жестоката буря навън, компанията решава да се отдаде на парти игра, в която един от тях е „убиецът“. Разделят се из тъмната къща, докато убиецът опитва да ги докосне, за да ги извади от играта. Положението загрубява, когато е открита първата (истинска) жертва, а последвалите събития разкриват какво действително мислят един за друг приятелите в къщата.

Основният проблем на „Убийствена игра“ е, че неловко се опитва да жонглира с нескопосан хумор и актуални тийнпроблеми.

Присъстват изтърканите вече иронични подмятания, които изобилстват в почти всеки комерсиален филм днес. По средата на напрегната сцена например някой изтърсва, че не харесва подкаста на другия или се уточнява политкоректна реторика, свързана с психичното здраве на родителите. Тийнейджърите пият успокоителни, обвиняват се на база идентичност, пол и дали някой разполага повече с привилегията на белия мъж.

Този амбициозен опит за социална критика, пакетиран в кичозен слашърстил, в комплект с първосигнален диалог и импровизационни смешки, няма как да въздейства и да провокира по модела на изключителния „Купонджийки“ на Хармъни Корийн, в който пластмасовият лайфстайл на младите бе издигнат до поетична ода за изгубената душа. Режисьорката Халина Рейн („Интимност“) не открива убедителен начин едновременно да осмее и да насочи вниманието към съставните елементи на историята: отсъстващи родители, наркотици, социални мрежи, хаос, неувереност и липса на самоконтрол.

„Убийствена игра“ е втори филм за Рейн, но по-интересен е случаят с една от сценаристките – Кристен Рупенян, чийто разказ Cat Person бе публикуван преди няколко години в The New Yorker и предизвика фурор, превръщайки се в един от най-четените и сваляни текстове за годината. Рупенян умело борави със съвременни проблеми като онлайн връзките, но сценарият, който е предала, е далеч от това, което виждаме на екран. След множество промени крайният продукт е деформиран до леснодостъпна черна комедия, която търси преди всичко да изгуби времето на жертвите си.

Неприятно е също, че най-голямата и успешна американска компания за независимо кино „A24“ добавя още едно посредствено заглавие към каталога си, вместо да продължи да поема рискове с авторски произведения като „Вещицата“, „It Follows“ или „Фарът“. И някъде там е „нашето момиче“, което все още някои се надяват да видят в добър филм, докато други постепенно осъзнават, че националната принадлежност няма никакво значение. Вероятно колкото повече филми като „Убийствена игра“ ни предлага Мария Бакалова, толкова по-бързо ще се нормализира провинциалното ни желание непременно да участваме на голямата сцена, дори да е за сметка на личното ни достойнство.

Още от критическата рубрика на Нула32:

Виолетовият скорпион на българската музика

А ти знаеш ли изобщо коя е Петя Дубарова?

Захвърлени в природата

Заглавна фотография: Кадър от филма „Убийствена игра“