Някои местни ще ви убеждават, че го има само тук и това е уникално, майна. Други ще ви кажат, че идват специално за него от близко и далеч. Ще прочетете, че приличало на италианското dolce far niente, датското hygge, на концепцията на бавния живот и какви ли още не модерни приумици, които остават само в скъпите списания. Трети отчаяно ще се опитат да го капитализират, за да накарат пловдивчани и фенове да пощуреят по продуктите им. Ще го печатат на тениски, етикети за бира, знамена. Ще кръщават на него фестивали, скъпоструващи маркетингови кампании и пр. откровени прояви на творческо безсилие. Защото, наистина, не можем да отречем гениалността в хрумването да продаваш в Пловдив с тази дума.

Каквото и да казват в рекламите обаче, за просветения пловдивчанин айлякът си остава една профанизация, куха паразитна фраза и белег за повърхностно разбиране на философията на града. Мързелив отговор на въпроса “Как си?” и може би нищо повече. Или както беше казал Сашо Секулов:

Айлякът е чувството, че в Пловдив е добре да си загубиш времето, всъщност това, което ти дава Пловдив е, че ти печелиш време. Не бъркайте бохема с пияницата или безделника.

Думи, под които се подписваме категорично.

Текстът е част от броя на списание Нула32 – 32 причини да не обичаш Пловдив

Защо… 32 причини да не обичаш Пловдив?