На Владимира, която ни гледа от небето

Какво е джазът? Естетика, манталитет, свободомислие?! Импровизация, отношение към света и времето, стремеж непрекъснато да търсиш? Или просто един труден за разбиране стил, останал встрани от популярната представа за изкуство, но може би – една от най-висшите му форми... в този кръстопътен град, който винаги е бил малко по-тъжен от останалите. Джазът – тази светла музика, плод на много мрак понякога, както го нарече Мирослава Кацарова.

Деветнайсетият ни брой не е нищо повече от поредното ни изумление. Този път от съдбите на някои от джазовите величия на страната и на света въобще. Обръщаме поглед към местните традиции в жанра, водени от любопитството и от въодушевлението си, което героите на броя предизвикват у нас. Всичко, което Ви очаква в джазовия брой, е продиктувано от любовта ни към джаза и от необходимостта ни като автори да опишем световете, които той ни разкрива. Опитваме се да разкажем – като лаици! – тези необятни истории в тази малка книжка, не просто защото без тях не може, а и защото тъкмо в джаза открихме може би най-доброто музикално превъплъщение на Пловдив.

Някъде пишеше, че за да се идентифицираш с джаза и за да го заобичаш, трябва да му се довериш напълно и да си много наясно със себе си. Докато дописваме последните редове на настоящия брой, се питаме – не важи ли същото и за града, който си мислим, че познаваме, докато той не спира да ни изненадва, да се претворява непрекъснато? Отвъд условноститеи строгостта на други жанрове, столици и химни.

Градът и музиката са толкова идентични в чувствителността си – в радостта от живеенето, но и в гордостта от болката, в тихото кървене и в достойнството на самотата…

Представяме Ви деветнайсетата част от пъзела: Джазовия брой!

Джазовият ни брой вече е достъпен за четене в платформата Issuu тук. Ако сте пропуснали онлайн премиерата му в събота вечер, можете да гледате представянето във Facebook страницата ни или в Youtube канала на Studio32.