Артистичният квартал, останал запечатан в капана на времето.

Помните ли облика на Капана преди 10 години? А, преди 5… Е, следващият материал е за всички романтици и меланхолици, прекарали дните и нощите си по тесните улички на този магичен квартал. От мрачните, съмнителни кьошета през паркираните коли и мотори, приглушените светлини и тишината, до безбройните заведения, обновената пешеходна зона, ателиетата, сцените и нестихващия живот. Това е Капана! Проследявайки този динамичен процес на развитие, искаме да акцентираме върху
местата, останали завинаги замръзнали във времето, съзнанието и спомените ни.

МАКЕДОНКАТА

Като своеобразен оазис насред пустиня, дюкянчето при Македонката разполагаше с неща от първа необходимост, както и такива, за които не сте и подозирали, че може да ви потрябват в петък в 3:00 ч. през нощта. Отговаряше на нуждите на всекиго откъм консумативи и някак винаги беше отворено, когато най-много ти трябва. Макар много хора да знаеха местенцето като Македонката, така и никой не беше сигурен в точния произход на името, както и в самоопределението на милата дама, която работеше там сякаш денонощно… Каквито и да са били те, няма значение, защото локацията остава завинаги в капана на времето, сред емблематичните места за квартала.

INFI

Да, правилно прочетохте – клуб Infi. На много от вас може и да им се стори адски странно, но насред Капана, допреди 5-6 години съществуваше и попфолк клуб. Ведно с началото на процеса за облагородяване на квартала обаче приключи и неговата история. На мястото на Infi, почти като знак за стартиралата алтернативна революция в Капана, отвори врати с бурна програма клуб Void. Така Infi и ерата на попфолка в артистичния квартал останаха запечатани в капана на времето.

INCUBATOR

По котките на витрината ще ги познаете... Такава беше ситуацията в съвременния творчески комплекс на ул. „Братя Пулиеви“. В годините, през които ателието съществуваше там, кипеше постоянна подготовка за социални и културни мероприятия, печатната машина рядко спираше, хората работеха над нови графични дизайни, а котките… Те просто ставаха все повече. Собствениците обичаха пухкавите другарчета, а случайните минувачи винаги се спираха да им се порадват. Освен с творческия хъб и трескавата подготовка на фестивали, хората зад Incubator вложиха креативността и енергията си в едно малко по-нестандартно заведение – KANAPE! В годините, в които го имаше на китната уличка, котешкото царство се разшири, а алтернативните партита ставаха все по-чести. Incubator остави своя отпечатък в капана на времето и в сърцата на пловдивчани и със Sound Trap.

МАЛКАТА БИБЛИОТЕКА

Неотдавна още от Широкото на Капана се носеше аромат на прясно изпечено кафе. Това благоухание идваше от едно малко, симпатично местенце на ул. „Христо Дюкмеджиев“. С топлата си и уютна обстановка, която подканваше и най-забързания пловдивчанин (макар че това е парадоксално за пловдивчани) да се спре и да надникне, Малката Библиотека беше едно от новите и интересни места в квартала. Изпеченото кафе на място, кубинският интериор и летните дни в Пловдив вървяха ръка за ръка! А точно там преди 5 години бе и първата премиера на списание Нула32. Именно с този топъл спомен, кафенето остава в нашия капан на времето.

BASQUIAT

Връщаме се отново към ул. „Братя Пулиеви“, където промяната през годините беше концентрирана и динамична. Из множеството заведения и ателиета, които се появиха през последното десетилетие, едно място се открояваше. Вдъхновено от творчеството на Жан-Мишел Баския, заведението беше изключително интересно декорирано. От барплота, в мотивите на твореца, до самата табела, която беше изписана с негов почерк. Но не само визуалната концепция бе артистична... Баския често беше домакин на постановки, прожекции на биографични филми, изложби и бутикови концерти. Като топъл дом на изкуството, Баския оставя пъстрия си и чудат почерк в архива на квартала.

WOW HOT DOG

С лека празнота в стомаха и сърцето ви отвеждаме към ъгъла на ул. „Железарска“, където се помещаваше автентичният вкус на Америка. Две очарователни сестри успяваха с лекота и любов да приготвят всеки хотдог в пиковите часове на работните дни, когато хората се редяха на опашка пред техния дюкян, за да хапнат нещо вкусно и бързо. Предлагаха пет автентични рецепти, на които дори и кореняк нюйоркчанин не би могъл да устои. А черешовият им пай… За него думите не стигат. В контраст с българската представа за хотдог, двете майсторки успяха да ни докоснат до оригиналния вкус и категорично извоюваха мястото си в настоящата селекция!

ВЕСЕЛИТЕ ПАЛАЧИНКИ

Сирене и мармалад, домашна лютеничка и луканка, течен шоколад с банани, мед и хрупкави ядки… Звучи познато, нали? В реда на вкусотийките в Капана, просто нямаше как да не отдадем заслужена почит и на Веселите палачинки. Едно от малкото местенца, където с удоволствие човек влизаше и се умирисваше на сладост, плодове, масло и пудра захар. А както самото име предполага, отвътре най-често звучеше ритмичен фънк и соул, което заедно с лъчезарните момичета си беше предпоставка за радостно преживяване. Ето така Веселите палачинки остават завинаги сладък спомен в капана на времето. За щастие обаче тях все още можем да ги намерим на морето и в София.

ПЪЗЕЛА

Едва ли някой си спомня подробности от първия си хардкор концерт, освен факта, че е бил в Пъзела и че всички там са крещели много, ама наистина много. Впрочем това май са и двете най-важни съставки за успеха на всяко хардкор начинание – някого, с когото да повикаш на воля, и място, на което можеш да го направиш свободно късно вечер. Години наред Пъзела предлагаше по много и от двете и изграждаше основите на местната хардкор субкултура. Банди като Delate, Взрив, Резервен План, Start Today, Развод и DFTS, DFTS намираха сцена там и заедно сформираха поколение, което и до днес е в погото на някои от най-мощните концерти в града и предава спомена за тази важна част от пъзела на вече несъществуващия Капан. 

ГАЛЕРИЯ ЛАУТЛИЕВ

Място, чийто край наистина бележи и краят на една епоха, е галерия Лаутлиев, извоювала си репутацията на фотографска институция не само в Пловдив и в страната, но и по тези географски ширини изобщо. Дълго преди да се заговори за творческите индустрии в квартала, малкото партерно пространство в красивата ъглова къща на „Златарска“ и „Дюкмеджиев“ излага фотографии на световни автори. В историята на Международните фотографски срещи, организирани от доц. д-р Лаутлиев, блестят имената на класици като Херберт Лист, Анри Картие-Бресон, Роберт Капа, Димитрий Балтерманц и още много други, работите на които са представяни и в Капана. Галерия Лаутлиев беше задължителна спирка на всеки фотограф или любител, който минава през града, а през 2019 г. и на самия Йозеф Куделка. Че къде другаде бихме го засекли в Пловдив, ако не там? За съжаление, днес на мястото на галерията се продава сладолед, но споменът и принадлежността към изкуството на фотографията остават. 

ГАЛЕРИЯ ЛАСТИЦИ

Другото изложбено пространство за фотография, по което тъжим, се помещаваше малко по-надолу по улицата. Ластици, или вратата под жълтата лампа на „Дюкмеджиев“ №6, се появи като един от десетте обекта, които през 2014 г. бяха подкрепени от Фондация „Пловдив 2019“, за да се установят в квартала и да го изпълнят с ново артистично съдържание. Макар и само няколко от избраните десет да успяха да се задържаха и досега, Ластици със сигурност имаше свой собствен почерк и беше в състояние дългосрочно да възпитава вкус и нови фотографски публики, а защо не и да поеме щафетата от Лаутлиев. Галерията остава в капана на времето с качествените си изложби на български и международни автори и с разнообразните си кинаджийски и музикални събития. |32

За да не пропускате нови броеве на Нула32, абонирайте се за списанието и получавайте персонализираните си копия безплатно до адрес оттук – Клуб Нула32 през 2021 г.

Слушайте първият епизод на Plovdiv Calling:

• Слушайте в Anchor
• Слушайте в Spotify
• Слушайте в Pocket Casts
• Слушайте в Google Podcasts