Като тайна се разпространява тази медия у нас, като светлина в подземните тунели на познанието, която от време на време разтриса и повърхността.

Едно от малкото значими издания за литература у нас наскоро чества 25 години с двоен брой, посветен на отношенията провинция – столица, център – периферия. Изключително е колко дълго безкомпромисният ентусиазъм на редколегията поддържа стабилна основа за откриването, развитието и установяването на български автори, при това под носа на пловдивчани. „Страница“ отдавна е надхвърлило провинциалните ограничения, преди всичко благодарение на здравословната си екосистема, в която работят едни от най-експертните фигури в сферата на литературата, като в допълнение участие взимат и повечето смислени писатели у нас.

Всичко започва през далечната 1997 г., когато на по чаша бира в едно кафене, поместено в редакцията на бившия вестник „Комсомолска искра“ редакторът Младен Влашки и художникът Димитър Келбечев измислят името и визията (по-малко страници, но във формат A4). Ето какво си спомня Влашки за онова време:

„Беше радостно въодушевление. Защото началото е във времената на големия карнавал на 90-те години на миналия век, когато всичко се променяше. Вълнението идваше от предизвикателството да не изгорим като еднодневка (това беше характерно за тогавашните проекти: като фойерверките – заслепяват публиката и после бързо изчезват). Това, че списанието тази година навлезе в своята двадесет и пета годишнина, е доказателство, че сме се справили.“

Първоначално „Страница“ се издава от предприятието „Дом за литература и книга“, под чиято шапка е попадала и библиотеката на Гьоте-институт. Всичко това е било разположено в уютната атмосфера на Стария град на ул. „Цанко Лавренов“ 10, като идеята е била представянията, гостуващите лектори и ателиета да се издържат от приходите на книжарница „Отец Паисий“ – съществена част от начинанието. Един привидно затворен и устойчив кръг на самодостатъчност. Редакторите често пътували, представяли списанието на различни места, посещавали фестивала „Южна пролет“, кипяла е бохемска, свободолюбива атмосфера, белязана от среднощни разговори и много вино.

През всичките си 25 години литературното издание поддържа интелигентен баланс между академичното и популярното.

Част от редколегията през годините са фигури като проф. Светлозар Игов, доц. Георги Лозанов, както и установени автори като Ани Илков, Недялко Славов, Александър Секулов и др. Гръбнакът на „Страница“ от самото начало, а и до днес са проф. Клео Протохристова, Младен Влашки и по-младият писател и критик Борис Минков (председател на сдружението днес).

Минков първоначално самостоятелно списва рубриките „Анотации“, в които „остро, субективно и често оспоримо“ успява в 15-20 реда да вкара силен критичен елемент още от втория брой. По-късно става лектор по български език, литература и култура в Хумболт Университет Берлин и автор на пет книги, сред които „Новелата между статута и статуса на сокола“ (2005), „Град – междинни полета“ (2011).

От своя страна Младен Влашки е най-ярката и движеща сила за литературния живот в Пловдив. Освен като редактор, от 2008 г. води предаването „Преге“ по БНР Пловдив, преподава антична и западноевропейска литература, а в единствената си по рода „РоманОлогия ли?“ проследява развитието на съвременния български роман от началото на ХХI век до днес. Едва ли за неуверените млади автори има по-авторитетна подкрепа за писателските им умения от думата на тези двама души.

Въпреки всичко списанието няма отговорен редактор, който да налага мнението си на другите.

Всеки брой се съставя от различен човек, който го подготвя, след което колегията се събира и обсъжда идеите му – добавя, коментира, оспорва. Здравословна атмосфера, в която всеки има право да изрази субективните си предпочитания, без от това да страда общият дух и изглед на „Страница“. Ето какво споделя Младен Влашки за начина, по който работят и до днес:

„Силата на „Страница“ е в екипната работа. Борис например е и човек с писателски опит, редактор е на много от авторите, които създават днешната българска литература; Клео е една от най-значимите академични фигури в българското литературознание; Людмил Станев е легендарно име в историята на късия разказ в нашата литература и т.н. В годините назад със своята енергия и талант много допринесоха за облика и символния капитал на списанието Недялко Славов и Александър Секулов. Бате Светльо Игов – също! Днес разчитаме като редактор и на Гергина Кръстева – не само като на човек с академичен етос, но и като на истински дълбок познавач на съвременната българска лирика. Връзките с други изкуства са в ръцете на Галя Лардева. Просто наистина важен е екипът, а не соловият играч.“

Изключително любопитна личност е и първият редактор на списанието – Валери Начев, един от съоснователите на вестник „Марица“, литератор, който е работил в споменатата по-горе книжарница „Отец Паисий“, разположена в северния край на площада на Джумаята (сега информационно-туристически център). „Мечтател и работар, добрият дух на начинанието“ – така си го спомня Младен Влашки, истински стопанин на „Дома за литература и книга“, когото фалита на фирмата по-късно опустошава. Това се случва към края на 2003 г., когато Областта оспорва имотите, които Общината е предоставила. Книжарницата затваря, оставяйки списанието без средства и редакция. През следващите две години „Страница“ не излиза. След този труден период основните членове на редколегията регистрират сегашното сдружение „Литературна къща“ и с помощта на Община Пловдив (програма „Фестивали и значими събития“) продължават дейността.

„Страница“ едва ли някога ще се появи по вестникарските будки или модерните тийнейджърски влогове, но въпреки че се разпространява единствено в книжарници „Хеликон“, портала „Booklover“ , „Български книжици“ и „Нисим“, достига до достатъчно будни млади хора, за които четенето и писането са жизненоважни. Както споделя Борис Минков, мястото
на списанието е:

„Пропорционално точно и съобразено с мястото, ролята и тежестта, които има литературата в българското обществено пространство. В българската среда литературното не струва почти нищо, то не носи самоценност, то няма среда, тоест няма достатъчно дебел рецептивен слой от почва, в който да могат да растат нещата.“

Свидетелство за възможностите, които изданието предоставя на младите писатели е самият Милен Русков. Младен Влашки си спомня как поетът и редактор Ани Илков е бил силно впечатлен от двама свои ученици – Борис Минков и бъдещия автор на „Възвишение“. Така се стига до там Русков да изпрати откъс от първата си книга „Джобна енциклопедия на мистериите“, който е публикуван за първи път в „Страница“. Установявайки нуждата да подкрепят прохождащите автори редколегията стартира традицията всеки трети брой да бъде посветен на млади и непознати имена, някои от които през изминалите 25 години се превръщат в гръбнака на съвременната ни литература.

Редакторите не са приели, че пътят на изданието е завършен и не подлежи на развитие.

Запланувано е съвсем скоро отварянето за публичен достъп в сайта на списанието. Предвидени са и партньорства, налице е желание за участие в повече фестивали и съвместна работа с културни институции. Училищата, уточнява Минков, понякога са средище на скептични и неангажирани преподаватели, на които или не им се занимава с допълнителни отговорности, или са прекалено мнителни да не би някой да се възползва от доверието на учениците. Въпреки това редакторите на „Страница“ не са се затворили, списанието отново ще пътува повече и ще се среща с нови читатели, защото глад за стойностна литература и критика винаги ще има.

Като основни пречки Минков посочва тежката бюрокрация, която спъва и утежнява процеса на работа. Поради безкрайната документация е станало почти невъзможно да се кандидатства по странични проекти, които биха дали на списанието повече ресурси, с които да увеличат годишните броеве от четири на шест. За съжаление, освен редактор и коректор, човекът, който се занимава с направата на конкретен брой трябва да бъде също така „счетоводител, снабдител и носач“. Тази дейност Минков признава, че я прави с радост и безвъзмездно, но за съжаление, изяжда много от времето му за други значими занимания, като например наука, преподаване и писане.

В силния екип на „Страница“ от първите години дейно участва и художникът Димитър Келбечев – съосновател на легендарната група „Ръб“, която в началото на 90-те вкарва полъх неконвенционално изкуство в българския закостенял пейзаж. Този разчупен поглед е от особено значение за списанието, като смелите решения понякога създават едни от култовите корици на изданието, като например тази на дадаистичния тематичен брой, за който Келбечев използва детска рисунка на дъщеря си Тереза, която по това време все още не е можела да държи здраво цветните моливи.

Макар във всеки брой на „Страница“ да има нещо безценно, сред едни от по-знаковите от последните 5-6 години се открояват няколко.

Сред тях са броят върху немскоезичния експресионизъм, този, посветен на рецепцията на Франц Кафка, броят за абсурдизма, за който Борис Минков споделя, че са разработили с писателя Людмил Станев, а режисьорът Теди Москов е помогнал с преводи на филми на братя Маркс от филмотечното кино в София. Имало е броеве за графоманството, еротиката, пародиен Playброй, както и споменатото вече последно издание за проблематизирането на понятието провинция.

Димитър Келбечев определя „Страница“ като неоконсервативно списание, място, което редакторите не усещат специална нужда да променят, не и ако това стане на цената на компромиса. Действително като тайна се разпространява тази медия у нас, като светлина в подземните тунели на познанието, която от време на време разтриса и повърхността. Въпреки това заинтересованите ще открият, че изданието е единственото място в Пловдив, а редом със „Съвременник“ и „Литературен вестник“ и в България, което все още е от значение за писателите у нас. Безспорно благодарение на изключителните професионалисти, които работят по него. Ето с какви думи ни оставя Младен Влашки:

„Обичам всеки брой на „Страница“. Обичам спомените за едно или друго хрумване, обичам спомените за екипната ни работа и наистина се гордея с нея, защото с колко подобни отбора може да се похвали актуалната ни действителност?“

Илюзиите на фоторепортера – 1989 година през визьора на Тихомир Пенов

Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

Отвъд социалните мрежи – журналистика в бъдеще време

Заглавна фотография: Корици на сп. „Страница“ © Димитър Келбечев